Цветница /или Връбница/ и „Къде отиваш, господи!“

Цветница е! Един от най-хубавите пролетни празници, посветен на тържественото посрещане на Исус Христос в Йерусалим с маслинови и лаврови клонки. Хиляди се стичат в града, за да видят този, който възкресил Лазар и този, когото наричат Спасителя. Христос влиза в Йрусалим, възседнал младо осле (магаренце), придружен от неговото малко и от Христовите апостоли. Народът в Йерусалим постила пътя му с палмови клонки и го приветства с радостни възгласи: „Осанна на сина Давидов! Слава във висините Богу!“. Христос видял множество разпръснати сергии пред святото място, съборил всички стоки и изгонил събралите се търговци и купувачи. Спасителят помогнал на мнозина нуждаещи се, изцерявайки болни и недъгави. Празникът се нарича още Връбница, Цветна неделя, Вая (Вайя), Куклинден или (в западните църкви), Палмова неделя. Ние – ако не побългарим, къде може. Цветница си е и това е.
Това е по канона и по библейските текстове. Около 350 хил. българи празнуват имен ден. На софра и запои „до сабале“. Така да бъде. Ама да се мисли и за чистота на човешките помисли и взаимоотношения. А то какво – караш из софийските или и по провинциалните улици, и е ад. Отляво, отдясно – бясно каране и задминаване. Може и среден пръст да ти покаже някой такъв кретенясал зад волана. Да не говорим за по-ужасяващите неща – като това, което стана на Католическия Великден в Шри ланка. И пак същите словесни реакции от страна на държавници, царе, папи и патриарси . „Да се обединим“, „Тероризмът няма да мине“ и пр. Дрън дрън. Па тероризмът си минава. И ще си минава. И средният пръст – и той е неизменен в по-заплетените битови ситуации и ежедневието ни.
Вход, Христос влиза в Йерусалим. Нататък е ясно. Кой при съвременния катаклизъм и апокалипсис ще извика: „Къде отиваш, господи!“

Юг News