Month: юли 2019

Черешата, все пак

Черешата, все пак


По 600 килограма средно от декар череши обявиха след края на кампанията т.г. прозиводители от Кюстендилско. В региона има около 18 000 плододаващи декара черешови градини. Все пак една част останаха и необрани. Над 95% от плодовете са реализирани на много добра цена, каза на сесията на общинските съветници днес кметът Петър Паунов. Дори и в последните дни на отделни места черешоберът продължава, каза съветникът и шеф на земеделската кооперация в с. Горна Козница Валери Йовев. При супер цена. За морето ги изкупували по 2,50 – 3 лева за килограм. Затова перспективата е да се монтират хладилни инсталации и да се въвеждат технологии, които ще задържат за по-дълго черешата, отбеляза съветникът аграр специалист Йовев. Кметът Паунов пък коментира за интереса от предприемачи от Каварна, които искат да изграждат хладилни и преработвателни мощности в Кюстендилско. А догодина в празника на черешата в Кюстендил ще се включат и съседните Бобов дол и Дупница, обявиха на заседанието на минипарламента.
Това на кмета си е чисто предизборно, той обещава две сушилни за плодове преди третия си мандат. Ама нейсе. Рекапитулацията е повече от ясна. Черешата, все пак – черешата. И най-големите скептици по селата, които взеха да я отписват като нулева реколта преди години, вече я признават за златоносна култура. И най-сиромасите припечелиха с череши. Дори и да я обрулиш за ракия – пак става. Дори и костилките от джибрите не се хвърлят, стават за огрев зимата. На Запад и дръжките и обелките не се хвърлят – стават за фармацевтика, за лекарства.
Черешата и пак черешата.

Юг News

Чети „а-бе“

Чети „а-бе“

По-слаби са оценките в сравнение с минали години на явилите се кандидат-студенти от Западните покрайнини за българско висше училище, казаха от културно-информационния център на сънародниците ни в Босилеград след публикуване на оценките на сайта на МОН. На изпита в Босилеград на 10 юли се явиха 56 кандидати, а за цяла Сърбия – те са 156. Кандидатите отговаряха на тест с 25 въпроса по Българсик език и литература и 20 въпроса по Българска история. Самият изпит стана в Босилеград и в Цариброд, където беше командирована за по два дни експертна комисия и квестори. За пръв път резултатите са такива, че няма пълна шестица, а има и една двойка, каза поетът Рядко Стоянчов, от КИЦ, който беше в организацията на кандидат-студенсткия изпит в Босилеград. Предстои класиране през август, после – второ, трето. Местата за кандидатите от Сърбия са 210. Кандидатстват 156. Само тоя с двойката няма да влезе, поясни регламентите Радко.
Ама, защо тия лоши новини от Западните покрайнини. Да няма пълна шестица, при положение, че допреди 5-6 години пълните отличници на кандидастването бяха около десетина. Дали министерството нещо не позатегна нещата и за сънародниците ни оттатък границата. Едва ли. Просто и там тийнейджърите се разхайтват, не им се учи посмъртно. Ако старателно изчитаха литературата в първите класове по БЕЛ, щяха да знаят знаменателното „Чети а-бе“. Чети – то сляпото окато прави. И т.н. За какво им е да четат на момчетата и момичетаат по Бослеградско. Всички са вътре. Дали и оня с двойката вече не е влязъл. Въпрос на техническа грешка да е неговата.

Юг News

По мощите

По мощите

Групата поклонници от цялата страна, която тръгна от Велико Търново на 1 юли и върви по светия път с пренасяне мощите на св. Иван Рилски преди 550 години, тази вечер спря в гр. Рила. В реставрирания средновековен храм „Архангел Михаил“ бе отслужена вечерня. Утре, вторник, поклонниците, които успешно извървяха към 600 километра, ще изминат пътя да самия Рилски манастир. В групата са около 40 души, очаква се в последния ден да се присъединят още от Рила и Рилското корито – дай, боже. Поклонниците ще нощуват в района на метоха Орлица, а във вторник привечер ще стигнат Рилската обител. В сряда ще се качат до пещерата с гроба на св. Иван Рилски, на около 3 километра от Рилския манастир. Ръководителят на поклонническата група Евгени Коев от туристическото дружество във Велико Търново, каза след вечернята служба в Рила, че са много доволни, че това е началото, че след години поколения българи ще вървят по тоя свят път – както по Пътя за Камино, защо не.
Дай, боже, ама самото поклонничество от Велико Търново до Рилския манастир не се възприе съвсем искрено от народа, през чиито земи и области мина. Дори и свещениците не го взеха за някакъв каноничен ритуал, свещенодействено начинание. „Тия са вземали некакви пари и са тръгнали. Те и не знаят откъде точно са минали братята при пренасянето на самите мощи преди 550 години. Те са манили през с. Клисура, през Дервена, през Дупница, спали са в м. Света Марина, после – по Белия път до Смочево, Рила, метоха и до Рилския манастир. А тия си вървеха по некакъв си техен маршрут. Па и не ни търсиха, не ни се и обадиха. Гледаха да усвоят некакви пари – само така ще да е“, произнесе се архирейският наместник на Дупница отец Георги Паликарски.
Малко преди финала – някъде между Долна Диканя и Дрен в съботния ден един от поклонниците, седващи пътя на мощите, се споминал. И това се случва – бил на 77 години. Дали е един туристически преход в жегите. Дано не е туризъм. Макар, че търновецът Евгени Коев е шеф на туристическо дружество. Догодина – дано пак. Щом ще конкурираме Пътя на Камино – трябва, е да идват доброволци, да имат някакаво основане, мотивирани да са. И поповете да се включат. И игумуна на Рилската обител да ги срещне. А, не – както се изкоментира по Рила, не ги пуснал да нощуват в метоха Орлица. И се подслонили в партизанската местност Жабокрек.

Юг News

Ръновиране

Ръновиране


Около 100 бегачи и над 30 колоездачи стартираха днес от кюстендилския пл. Велбъжд в състезанието „Осогово рън“ до връх Руен /2 251 м /. Очаквано надпреварата беше доста оспорвана по дългото за бегачите трасе от 26 км, за колоездачите – 29 км. При денивелация от 1 700 м. и страшно трудни пасажи. По трасето на състезанието имаше изградени четири подкрепителни пункта. Организатори са община Кюстендил, туристическо дружество „Осогово“ и сдружението „Маратон“. Справиха се отлично. Участниците показаха отлична подготовка, като преодоляха разстонието при температури над 30 градуса в повечето от участъците на трасето. Особено в по-ниската част, в подножието на планината. Победител е Александър Спасов, втори е кюстендилецът Ивайло Атанасов – за радост на домакините. Обикновено времето на първите в състезанието е 2 часа и 20 – 2 часа и 25 минути.
По близките кафенета вървеха лафове, че „тия не са у ред“, „къде, бе, в тая жега“. И т.н. А йога величието Веселин Лучански /77г/ се обърна към майката на единия от бегачите, завършил четвърти. „Тия са луди. Ставите им така се износват, че няма възстановяване. Хрущялът, тъкани – няма възстановявана“, заключи Весо, който – освен инструктор по йога, е и лечител с точкови масажи и биополе. Не звучи много окуражително Весо за момчетата и момичетата запътили се към Руен при 35 градуса.
А за непосветените – ето я и думата рън:

I. v (ran [ræn], run) 1. бягам, тичам, търча; ~ for it (your life) бягай, спасявай се както можеш; to ~ a mile бягам една миля;
2. прокарвам, прекарвам; мушвам, тиквам, вкарвам; вдявам (конец) (through, into); she ran a needle into her finger тя се убоде с иглата (заби иглата в пръста си); a sledge ~ning over snow шейна, плъзгаща се по снега; to ~ o.’s eyes over a page преглеждам страница;
3. движа се, въртя се, вървя, работя (за машина); циркулирам; задвижвам; задействам; to ~ a programme on a computer пускам програма на компютър; with the engine ~ning с работещ двигател, с неизключен двигател; to ~ idle работи на нулева скорост (за двигател, машина и пр.);
4. завеждам, ръководя, управлявам; експлоатирам; to ~ the show прен. ръководя, аз съм главният, аз коля и беся;
5. простирам се, преминавам, минавам по, вървя по, водя, следвам по; events ~ their course събитията следват естествения си ход; it ~s in the blood (family) това е наследствено, това (ми) е в кръвта; to ~ risks (the risk) рискувам; to ~ the gauntlet 1) вървя между две редици от хора с пръчки, които удрят (като наказание); 2) прен. търпя унищожителна критика;
6. изтичам, преминавам, отминавам; only a few hours to ~ остават още няколко часа;
7. продължавам; текущ (валиден, действителен) съм (за документ и пр.); to be ~ning театр. играе се;
8. публикувам, пускам в печата; they ran his story in the next issue публикуваха историята му в следващия брой;
9. участвам в надбягване, надбягвам се с, записвам (кон) за скачки; класирам се; John is ~ning third Джон финишира трети; also ran участваха освен това, не се класираха;
10. полит. издигам кандидатурата на; ам. поставям кандидатурата си, кандидатствам; to ~ for the presidency (president) кандидатирам се за президент;
11. пропуска, изпуска, тече, капе;
12. върви, котира се, струва средно;
13. съм, ставам; to ~ high надигам се, повдигам се (за прилив); разгарям се (за страсти и пр.); to ~ low (short) изчерпвам се (за припаси); to ~ dry пресеквам, пресъхвам; to ~ free на свобода съм; to ~ loose разхождам се на свобода; прен. вилнея, беснея, своеволнича (напр. за избягал затворник); his blood ran cold кръвта ми се смрази;
14. муз. изпълнявам (поредица ноти) в бърза последователност; пускам (запис);
15. карам да тича, пришпорвам; to ~ a horse at a fence препускам с кон срещу препятствие; to ~ s.o. off his legs карам някого да тича презглава; съсипвам някого от тичане (ходене, шетане); to ~ o.s. out of breath тичам до задъхване (запъхтяване);
16. карам, движа, направлявам движението на;
17. бързо се разпространявам;
18. тека, лея се; протичам, разтопявам се; разливам се (за бои и пр.); pavements ran with blood тротоарите бяха залети с кръв;
19. откарвам (с кола); he ran her to the railway station той я откара до гарата;
20. лея, изливам, пускам; to ~ a bath пълня ваната с вода;
21. гоня, подгонвам (дивеч с кучета); to ~ to earth (the ground) 1) преследвам до бърлогата; 2) прен. намирам след дълго търсене;
22. преминавам успешно; прекарвам (контрабанда); to ~ guns правя контрабанда с пушки;
23. пускам бримка (за чорап);
24. извеждам на паша, пускам (животни) да пасат;
25. глася (за писмо и пр.); it ~s like this … то гласи следното … (за писмо и пр.);
26. преодолявам; преминавам през; избягвам; to ~ a blockage пробивам блокада; • to ~ aground засядам (за кораб); to ~ s.o. close (hard) почти настигам някого; прен. опасен съперник съм на някого; to ~ it close (fine) оставям (позволявам) твърде малка разлика във време (количество, точност); to ~ before the wind мор. плувам с попътен вятър; to ~ counter вървя срещу; to ~ errands изпълнявам поръчки; to ~ a (high) temperature вдигам (качвам) температура; to ~ amok побеснявам, беснея, лудувам

Юг News

Мини Етъромания

Мини Етъромания


Център за занаяти „Старата череша“, наричан от местните и „Малкия Етър“, откриха в кюстендилското с. Раждавица. Инициаторите са от сдружението „Роден край“, а първите демонстрирани занаяти бяха пластене на вълна, хлебарство, предене на коноп, правене на цървули от известния майстор в тая дисциплина бай Димчо Занев /85 г/. Той е по-популярен и като кошничар. Центърът на занаятите ще е отворен през цялата година и ще се демонстрира този занаят и дейност, която клиентът иска да види. Наскоро в Раждавица възстановиха, запалиха и изпекоха хляб и Гергьовско агне в над 100-годишна фурна в една от махалите. Първите посетители на центъра бяха група деца от Кюстендил, които видяха жива овца /сбъркали я с магаре/, а от екипа им показаха как се прави пластене на вълна – прана вече обработена вълна.
По същото време някакъв Етър ще става и в граничното с. Смоличано. Там ги вкарват в зеленчукова градина, ще доят и крава – макар и в перспектива. Дано възпитаниците на центъра „Живей с любов!“ да са виждали крава, че лошо. Кравата няма вълна, както се знае. В Смоличано има и арт школа. За Раждавица не се чуло, но сигурно и там ще се ангажират художници, етнографи и краеведи. Един бай Димчо /85 г/ не е достатъчен.
Етъромания – може би. Проекти, финансирания и пр. Нека. Очакваме какво ще напишат самите обучавани – пребиваващи, т.е. малчугани. Като се върнат в цивилизацията. Че в Смоличано са без смартфони и умни устройства. Правилно – най-умното нещо е животът, който се опитват да им покажат в доста суров вид. Поне за ден, или най-много – за 10. После пак както си я знаят. Без Етър-и.

Юг News

Май нещо с пафтата

Май нещо с пафтата

С общо хоро на участиците – състави от Армения, Индия, Сърбия, Северна Македония, Гърция и България на пл. Велбъжд, тази вечер в Кюстендил бе открит 15-ят международен фестивал на музикалното и танцовото фолклорно изкуство „Сребърна пафта“. Оргазинатор е общината и градското читалище /ансамбъл/ „Путалия“. Фестивалът продължава три вечери, на сцената на Арката ще покажат уменията си състави от Европа и Азия. Спазва се традицията – всяко издание да е с различни участници, каза директорът на форума хореографът Валентин Кенов. Резонно участниците бяха приветствани от кмета на Кюстендил Петър Паунов
Добре, ама май нещо с пафтата не се получава с това, което очакват поприседналите на пейките по амфитеатъра. Безпомощни индийци – не знаеха къде са, имало проблем с пристигането им на летището. Групата от Армения също се чудеше какво става. Комшиите от Чачак /Сърбия/ само вода могат да носят на предшествениците си – бащи и родственици, които часове преди нападението на НАТО над Белград /март 1999 г./ изнесоха 4-часов зашеметяващ концерт на сцената на другия край на същия тоя пл. Велбъжд пред функциониращия тогава хотел „Пауталия“. Днешната смяна играорчета от Чачак бледнее пред ония, пред натовското нападение изпълнители. Ясно е, че трудно се осигуряват добри състави и класни формации през граница и оттатък окените /предишни години имаше чак от Мексико/, ама все пак. Пари ли, тичането ли – нещо трябва да се подобри. За догодина. Пафтата е символ, реликва, метафора. Традиция. Задължаваща.

Юг News

50-годишните …. улици

50-годишните … улици


Екипи на ОП „Чистота“ мият улици по периферийните квартали на Кюстендил, които не са мити десетилетия, коментират в доста населения последните години кв. 25 на областния град. Някои коментират да не би да има грешка в графика на ОП „Чистота“. Машините се пускат рано стурнин – преди горещините, казаха живееща на ул. „Георги Тертер“. И свършват бързо – минат 60 м. и толкоз за деня. Както и да е. Хората обаче харесват вече измитите части от улиците. Други коментират, че след измиването следва и да ги преасфалтират, защото са в много лошо състояние. Това вече се прави, но на неизмити улици – на ул. „Антим I“, където живее читалищният бос Иван Андонов.
Но за 50-годишните улици. Те са трагични, често и без тротоари и паваж. По тях и конски фъшкии се срещат и настъпят. Дълбоко провинциални са, като някаква извадка от селски район, пренесъл се с челичени мъки и неволи в разгара на социализма на градски терен. Но само това. Асфалт трудно ги спохожда, ремонтите – през десетилетия, миенето – през половин век. Но се броят за градски и плащат данъци и такси като за град. Иначе не са. 50-години. Любими на скитащи кучета, на цигански каруци и на инкасатори. Не и на общината и на ОП „Чистота“.

Юг News

Бурята, народе мой, бурята

Бурята, народе мой, бурята


С ритуал по полагане на цветя благоевградската общественост почете 77 години от гибелта на поета Никола Вапцаров. Пред барелефа на Вапцаров, разположен на фасадата на Драматичен театър „Никола Вапцаров“, почит отдадоха заместник-кметът Иво Николов, главният секретар на областна администрация – Ася Велкова /вижте нивото/, общински съветници, представители на политически партии и културни институции, граждани. Моменти от живота и част от стиховете на поета бяха припомнени от директора на ДТ „Енчо Халачев“ – Бранимир Митов, и Яна Янакиева, експерт от отдел „Култура“. Поетът на морето и машините, както е известен Никола Вапцаров, е роден в Банско през 1909 година. Увлечението му по литературата се превръща в желание самият той да твори и в ученическия вестник “Борба” излиза първото му напечатано стихотворение “Към светли идеали“. Никола Вапцаров учи в Морското машинно училище във Варна (1926 –1932), по-късно кръстено на негово име. Морското училище събужда у възторжения поклонник на Пирин планина и друга страст – към морето и машините. Участва в театрална трупа и се бори за интересите на работниците, а след като е уволнен от фабриката се премества със семейството си в София през 1936 година. През 1939 г. Вапцаров подготвя единствената си стихосбирка “Моторни песни”. В нея са побрани едни от най-значимите произведения в българската литература. Арестуван е през март 1942 г., а на 23 юли е осъден на смърт и още същата вечер – разстрелян. Вапцаров получава посмъртно и световно признание – наградата на Световния съвет на мира през 1952 г.
Това в Благоевград, а на самото Гарнизонно стрелбище, се появиха и самозвани родственици и далечни потомци на поета. Една от радствениците обърка и годината му на раждане – 1912 г., изръси тя. Баща й пък, пръв братовчед на Вапцаров, бил 1916-а И т.н Самото Стрелбище изпълни с импозантната си фигура вицепрезидентът Илиана Йотова. И тя каза нещо за Вапцаров. Добре, че БНР пусна автентичен запис на майката на поета – баба Елена Вапцарова, видяла го към 17,30 ч. в деня на разстрела, през тройни решетки – преди да ги изведат запред палачите. Поръчал й на другия ден да донесе на гроба му букет, да свари жито и да приготви обяд, както само тя може, и да го раздаде на другарите му /неразстреляните/. „Кураж, Никола!“, ободрила го майка му. Сймо тя го е разбрала – никой друг.
Та такива неща. Още не му прощават на Впцаров. Ни рупорите на червената идея, които ходят на Стрелбището, ни пишещите се на негови родственици, които така и не свършват /както  тия на Левски и Ботев/, нито днешните потомци. Тия, които все пак четат по нещичко. И от него. Сигурно четат и това
… Но в бурята ще бъдем пак със тебе, народе мой,
защото те /или се – още се спори / обичахме!
Бурята, бурята – народе, мой. По-добре да беше го завършил:
… „ще бъдем пак със тебе, народе мой,
макар да не е сигурно!
Пък и тая буря, де е народът, де е бурята, де сме, Никола Вапцаров ! Все ни отминава.

Юг News

Като се телиш, Пенке, ле

Като се телиш, Пенке, ле

ЖИВОТЪТ ПРОДЪЛЖАВА! Световноизвестната кюстендилска крава Пенка роди, кръстиха телето Джон, на британския евродепутат, който я спаси. Международно известната крава Пенка от кюстендилското село Мазарачево стана майка, похвали се собственикът й Иван Харалампиев. В четвъртък рано сутринта на бял свят във фермата на Харалампиев се появил Джон. „Малкото теленце е повече от красиво, има невероятна сива украса и е страшно игриво. И както казах преди няколко месеца, то ще носи името на британския евродепутат Джон Флак, който първи се застъпи за Пенка и я спаси от сигурна гибел“, това е обявил пред журналисти вчера гордият стопанин. Малкият Джон е изроден лично от Харалампиев, който през вчерашния ден не спираше да се радва на новото попълнение в стопанството си. „Рано сутринта Пенка роди. Веднага след това й дадох вода и я почерпих със захар. Така са ме учили моите предци. Даваш захар на кравата, за да е здраво теленцето й“, обяснява с усмивка Харалампиев, който не спира да милва Джон. От вчера вече във фермата на 63-годишния мъж в село Мазарачево има 17 крави и едно теленце. Всички са му любими, но Пенка най-много. „През всичките тези месеци да знаете кой ли не ми е предлагал пари да продам Пенка като атракция за туристите. Казал съм и пак повтарям – и 100 хил. лв. да ми дадат, Пенка не я продавам. Джон също ще си го оставя и се надявам от него също да се радвам на поколение“, твърди Иван, който се опълчи на цялата държава, за да спаси Пенка. По негови думите интересът от страна на чужденците към животното не стихва. Само преди десетина дни той получил поредно писмо от Германия с дарение. В него имало пари и картичка. „Въпреки че мина толкова време, хората не са забравили Пенка. Любопитното е, че за нея се сещат повече чужденците, отколкото нашите. Настояват постоянно да подпомагат животното“, разказва още Харалампиев. А Джон от вчера сутринта вече припка около майка си и се радва на вниманието на фермерското семейство. 8-годишната крава Пенка стана международно известна, след като изчезна от животновъден обект в село Мазарачево на 12 май м.г. Две седмици по-късно тя беше открита в съседна Сърбия, а връщането й отново в България беше равносилно на смъртна присъда. По пътя към България кравата беше бременна, но загуби теленцето си, припомни Харалампиев. Първоначално беше обявено, че Пенка трябва да бъде умъртвена заради това, че е пребивавала в страна, която не е членка на ЕС, но след като беше дадена гласност на случая, властите я помилваха. Първи за Пенка се застъпи британският депутат Джон Флак, който през лятото на м.г. я посети лично в село Мазарачево.
Пълен срам, но заслужен. Истинска гротестка с тая Пенка, ама Кюстендил си го заслужи изцяло. Добре, че оня от Копиловци не извика телевизиите при заплождането на кравата – можеше да се окаже, че е докаран бик от Уелс ли от някоя Британска област, непопадаща по Брекзит. Тогава евросюжетите ще се разгърнат още повече. Що не покаже Би Ти Ви как първо мляко засука Джон. По колко спуска Пенка на новороденото. И т.н. Стига. Да се издаде забрана по мотива „Пенка“. И санкции за медиите, дето пак и пак го подхващат. А фермерът от Копиловци да върне всичко от дареното му /ако има такова/. Защо ли се телиш, Пенке ле. Поне ти тури точка на цялата тая тъпня. Бареков го няма сега да се произнесе. Или да нареши теленцето под кроткия поглед на майката Пенка.

Юг NEWS

Дъновистите са си дома

Дъновистите са си дома

Започна изграждането на легара на Бялото братство на Седемте рилски езера – от този петък и ще продължи десетина дин, казаха от ръководството на НП „Рила“. Група от 25 души ще организира палатковия лагер с хранителни продукти и посуда и съоръжения в района на хижа „Седемте езера“. Ще бъде обявен и комендант на комплекса, коментира се, че това ще е Николай Конакчиев, журналист. Лагерът ще бъде разположен на регламентираното място, където ес разполага от 90 години, като максималният брой на палатките не трябва да надвишава 300. Площта за стан на дъновистите от десетилеитя е 1,1 хектара. От Братството искат увеличение. Според Плана за управление на НП „Рила” не се разрешава използването на допълнителни терени за лагеруване и за разширяване границите на лагера, тъй като същият е ситуиран в Зона за ограничаване на човешкото въздействие. Всяко пренаселяване е нарушение. Съгласно заповедта мястото за миене за лагеристите трябва да бъде разположено на 100 м североизточно от х. „Седемте езера” – до скалите. Там ще се монтират походни умивалници, които след приключване ще бъдат демонтирани, а теренът – почистен. Лагеруващите ще ползват тоалетните на хижата и временни тоалетни – тип „МНО“, разположени в района на лагера. Ще използват питейна вода от извор в близост до южния бряг на Рибното езеро. Генерираните отпадъци ще се събират разделно в чували и ще се транспортират извън територията на парка до най-близкото сметище край Сапарева бяня. Предвижда се самите дъновисти да направят почистване в района на циркуса – това ще стане на 17 август – два дни преди Паневритмията на дъновистите.
Дъновистите „са си дома“, както се изразяват по Дупнишко и Сапаревобанско. Вече 90 години, дойде ли 20 юли, си се установяват на Езерата. Няма наеми, няма такси и пр. Но и те са адски коректни и толерантни. Във всичко, казват планинари. Само дето и сред тях взели да се бутат самозванци, безхаберни откъм Учението хора, напълно неподготвени и за планината дори. Някои ревнуват. Например йогистите. Те първи основали лагер на Седемте езера, преди Бялото братство. Сега дъновистите налагат хегемония. А пък и сред самите дъновисти вече имало разслоения. Едни са истински и са по, други са по-малко по, трети са масовка за през август. Така, че и на Седемте езера има обструкции, претенции, излишни въленния. Като във всичко вече.

Юг News