Месец: юли 2019

Илядим в Деня на Левски

Илядим в Деня на Левски

182 години от рождението на Васил Левски. Не сме пресмятали аритметически, не сме гледали каледнара, а сме реагирали, анализирали, интерпретирали и апострофирали възможно все актуални неща от убогия живот на българина. Но ето, че публикация на Юг нюз на 18 юли 2019 год. съвпадна с годишнината на Апостола. „Да илядим!“, както си го пожелават по селата!
Иначе – с познатото до втръсване поклонение и поднасяне на венци и цветя пред бюста на Васил Левски на Ларгото в центъра на града кюстендилци от всички възрасти отбелязаха 182 години от рождението на Апостола. Малчугани от детските заведения с лика на Левски на гърдите си сложиха по цвете пред барелефа на най-големия българин. Кметът на общината Петър Паунов, съветници, от областната управа, представители на обществени и партийни организации, клубове, ветерани от войните, бяха на поклонението. В рецитала от микрофоните проузвачаха думи на признателност към Васил Левски, силата и обянието на неговите завети. „Дори и обесен, той никога няма да умре“, каза пред репотерите градоначалникът Петър Паунов. С поднасяне на венци и цветя и в Дупница отбелязаха 182 години от рождението на Васил Левски. В програмата се включиха учениците от читалище „Пробуда 1927“ в село Самораново – Християна Влахова, Антонио Чакъров и Кристиян Тончев, които рецитираха стихове, посветени на Апостола на свободата. Директорът на Исторически музей – Дупница Анелия Геренска припомни пътят на Левски от неговото раждане, до деня на обесването му и ролята му в освободителното движение. Тя изнесе и отделна беседа пред децата за делото на Апостола. Венци на паметника на Васил Левски поднесоха кметът на Дупница инж. Методи Чимев, заместникът му Крум Милев, председателят на Общинския съвет Емил Гущеров, представители на патриотични организации и читалища, деца и граждани. И навсякъде, и навсякъде. И по махалите вече слагат негови бюстове и паметни плочи. И горе-долу едни и същи думи му посвещават. И все така, и всека така. На 19 февруари и на 18 юли.
И понеже Юг нюз е друга гледна точка, то и Левски е бил другомислещ. Не се наричал знаменосец /в четата на Панайот Хитов/, а хоругвоносец /нали е дякон/. Не е бил художник и иконописец, но нарисувал знаме с лъв, което момите от Карлово избродирали. И него развял Бенковски при преждевременното избухване на въстанието. Но чуйте надписа на знамето – „Смърт или свобода“. После някои го обърнали – „Свобода или смърт“.
Друга гледна точка. Т.е. – Юг нюз

Юг News

Сива участ

Сива участ

22 случая на работещи без трудов договор е установила от началото на годината Инспекцията по труда в Кюстендил, при 10 за същия период на м.г.  Наложени са санкции – от 1 500 до 15 хил. лева за всеки отделен случай. Това бе обявено на среща в Кюстендил от кампанията на КНСБ под мотото: „Сивото убива“. Още от кореспондента Кирил ФАЛИН. Постъпващите оплаквания са свързани основно с неизплащане на заплати. Първият сигнал за неиздължени заплати и в самата кампания „Сивото убива“ е от Дупница. Работата без трудов договор ощетява много работниците, каза шефът на инспекцията инж. Валентин Златински. Бяха представени данни за нивото на сивата икономика в България, нерегламентираният труд като процент е най-висок в земеделието, леката промишленост, търговията и сервизните ремонти с автомобили, строителството България е в топ пет на страните от Източна Европа по процент с недекларирана заетост. В страната ни процентът на неформална заетост е 15,9. За ЕС средната цифра е 11,6 процента. От КНСБ демонстрираха на мобилен център новото си приложение VOX, с което всеки работник или клиент може да подаде сигнал за некоректни практики на работодателите си или фирмата, където работи. Имаше и балони при демонстрацията.
Всичко е „Пунта Мара“, да се позовем на премиера Б. Борисов. Ако така се „регистрира“ и бори сива икономика – ще я има през вековете. Пък и лошо ли е да си в сиивя сектор. От Занаятчийската камара в Кюстендил не крият, че над 30 % от майсторите на местно ниво я карат нелегално. И са по-добре. Има и друго – след хакерската атака по сървърите на НАП по-добре е да не си си плащал задълженията към хазната. Иначе сега – ще ти знаят всяка стотинка къде какво си реализирал. Така, че. За нас по-истинска е сивата участ. Нерегламентираното живеене. Извън и срещу закона. По е сладко.

Юг News

Нашто лагеруване

Нашто лагеруване


4 летни училища за деца се организират едновременно в гр. Рила, казаха от общината. На практика няма дете от града, което да не е включено в заниманията, привлечени са и деца от съседния гр. Кочериново. Организатори на отделните летни училища, които се застъпват и допълват, са на основното училище в града, където обучават бъдещите първокласници, на читалище „Хр. Ботев“, по проект на общината и на откритото през 2012 год. Неделно училище по религия, чиито занимания сега са изтеглени в петък. Занятията са ежедневни, формите на обучение – занимателни, при голям интерес от страна на децата. Те ще посещават забележителни и арактивни места, но ще влязат и в цеха за производство на хляб – при пещта, за да видят как се приготвя хлябът, както и в близкия ВЕЦ „Рила“, при турбините, от които „тръгва“ токът. И т.н. Заниманията в летните училища ще продължат още месец – една супер ваканция, която е и за гостуващи при баба и дядо деца от други градове и от столицата. „Рила е пълна с народ , и с деца“, каза ексепрът и пиар на общината Мариана Костова.
„Дай, дай, дай – партио дай, нашто лагеруване да няма край !“, вървеше пионерски марш при социализма. То и сега така. Само, че поректи, проекти, инициативи, иницаитиви. Те нямат край. Къде ли не ги влачат децата. Цяло лято. В Кюстендил – колопоход до с. Шишковци ли не щеш, плажна фиеста ли не беше, Еньовден и др. Сега ги готвят за „Лятна академия – Живей с любов“ в с. Смоличано – 10 дни без джиесем и умни устройства. Все дечицата „одеват“ /го отнясат/. Няма спиране. Ама и на повечето родители май така им е много добре. На летен лагер е – значи не си е вкъщи и нема проблеми. Ама от много лагеруване без край нищо не се получаава. Лагеруват си да мине време, да мине юли-август. Колективинитят начин – какъвто е лагеруването, не води до нищо качествено, до развитие. Самата дума „лагер“ е кофти. В Рила преди десетилетия децата нижеха тютюн, та им свет въртеше. И това беше по-добре и сегашното лагеруване.

Юг News

Селска летопис

Селска летопис
Втора книга, чието издаване предстои скоро, описва историята, миналото, бита и живота на хората в дупнишкото с.Дяково. Заглавието й е – „Един живот в три епохи“, а неин автор е бившият преподавател във Висшия железопътен институт Атанас Темелакиев. Първата книга „Дяково“ излезе в началото на т.г. Написа е 92-годишният още парктикуващ стоматолог д-р Кирил Петков. Тя вече е преиздадена. Ж.п.експертът Атанас Темелакиев пък описва селото от 20-те години на миналия век до днес. Някога селото, което отстои на 8 километра от Дупница, през него минаав гл. път Е-79 и автомагистрала „Струма“ , е имало 2 400 жители, сега е под 250. Въпреки това селото е дало професори, учени, носители на държавни отличия, казва д-р Кирил Петков. Съдействие на двете дяковски книги оказва журналистът Кирил ФАЛИН /ЧРД – прави 63Г/. Живи и здрави – всимки!
Достойна селска летопис. И по други места са описвали с желание и прделно старание кое как е било в махалата им, в селото. Д-р Петков и жепеецът Атанас Темелакиев вкарват и много нашенска философия,проникновени познавачи са на всичко, минало през живота им. На места тази селска летопис е сурова, груба, ама е истинска. И това е най-силното в двете книги за Дяково.

Дупки и мрамори

Дупки и мрамори

Прави се сmешен ремонт на 15-метровия купол на параклиса „Архангел Михаил“ в ресиловския девически манастир „Св. Богородица“, казаха монахини от светата обител. Зимата куполът протекъл при снеготопенето – манастирът е в подножието на Рила планина. Старият покрив бил с керемиди, които се поразместили и се появили течове. Сеега те са свалени и се прави обков. Ремонтът напредва и ще приключи до края на лятото. До купола се стига по каменни стълби, които се отварят само за празниците, казаха монахините. Наблизо е камбанарията с 15 камбани, от 5 до 300-килограмови. Двическият манастир над Ресилово е доста посещаван от поклонници и туристи. Всичко по двора е калдаръми, плочки, вътре – мрамор, какъвто рядко е слаган другаде по черквите и манастирите у нас. Сега и параклисът „Архангел Михаил“ ще стане достолепен и атрактивен – да се качиш горе, скоро и това ще става.
До светата обител води 3-4-километров път, който обаче не е в добро състоняие и трябва да се ремонтира, коментират миряните. Никак не се връзват тия дупки, ями по трсето с мрамора, по който ще стъпиш, докато палиш свещ, слушаш молитва, или върви риутал някакъв. Кръщенка например. Как се допуска такова нещо – лош път до свято място, Девически манастир e. То и в кюстендилското Копиловци е така – светата обител все по се издига и придобива сила и ореол. А се минава през нивите – през локви и вади за поливане на имоти наблизо. До руенския манастир „Св. Иван Рилски“ над с. Скрино също води труден, тесен, разбит и лош път. Как пъплят нагоре с рейсове поклонници – те си знаят. Да не тръгваш. За Рилския манастир па все срутища, камъни падат и пр. Пътен шеф от Кюстендлско в една люта зима не се сдържа и каза пред микрофоните. „Абе, защо ги правят все на такива места далече, далече, тия манастири!“. Трябва нещо да се прави – монасите и монахините не могат да го решат това. Пътните шефове да не безхаберничат.

Юг News

На ръце да я носят

На ръце да я носят

Единствената седмокласничка от училището в най-малката община в България – Трекляно, не е подала още документи къде ще продължи образованието си, защото това е свързано с преместване на цялото семейство, каза директорът на учебното заведение Младен Дажбазки. Момичето, което се казва Радинела и живее в близкото с. Габрашевци, завършила с отличен успех, добави той. Къде ще учи Радинела, ще зависи от това къде родителите й ще намерят работа и ще наемат квартира. Седмокласничката не може да пътува – до съседния град Земен няма автобус, а до областния Кюстендил са 50 километра в едната посока и автобусът пътува сутрин и вечер. Директорът Джамбазки се надява седмокласничката да направи добър избор, все пак. Брат й работел в Кюстендил, затам ще се запъти и цялото семйство – майката, бащата, които ще търсят работа, квартира, ще зарежат всичко в Габрашевци и ще обитават две стаи в Кюстендил. Но момичето ще учи, убеден е директорът. Четирима завършили седми клас в училището в Трекляно, трима от тях са ромчета от Кюстендил, които нямат проблемите на Радинела, защото са в града и не им се налага да наемат квартира или да пътуват.
Това дете трябва да го насят на ръце. И от РУО и двете общини – Кюстендил и Трекляно. Да му осигурят нормални условия, жилище поне за нея и за брат и – безплатно. Иначе става като в разказите на Максим Горки, „босяшки цикъл “ и пр. Циганите се устройват – и икономика ще запишат, и информатика, с каруцата ще ходят на училище, ако изобщо ходят. Накря ще се дипломарит. А момичето от Габрашевци – да не учи. Я, стига! Направо в ПМГ-то, от раз!

Юг News

Тарифи убийци за топчалгарите

Тарифи убийци за топчалгарите
Твърде високи са хонорарите за фолкзвездите, за да пеят на празниците и по съборите по селата, коментират кметове от Дупнишко. За 1 час някои от изпълнителите искали 3 500 лв. Една от най-обичаните и харесвани фолк изпълнителки /Преслава/ получавала по 6 хил. лева – само за няколко песни, издадоха я местни управници. За Илинден – 20 юли в едно от най-големите села в Дупнишко – Джерман, стягат курбан и събор. Искали да осигурят известен фолклорен изпълнител, но тарифата била 1 500 лева за час. Накрая се спазарили за по-нисък хонорар, но с друга певица – Гергана, каза кметът Ангел Цветков. Празникът на едно от най-големите села в региона пък – Крайници, продължава два-три дни. Затова за програмата на празника трябват много пари, коментира кметът Марияна Димитрова. Там преди десетина години се изръсили с много пари за родения в Бобов дол Борис Дали. Пял от душа, ама като нямат пари да го канят пак – „насила не става“, отбелязва кметицата.
В коя професия за час изкарват 1 500 лева. Сигурно има такива. Ама и Лили Иванова пя навръх Нова година, в студ и вятър, на площада във Варна преди години. И не заработи толкова. Къде е проблемът. В това, че толкова хора – от 3-годишните момиченца до престарели по селата си падат по чалгата. И на кметовете не е лесно. Идват избори. Една поразголена топчалгарка на събора на селото ще им донесе пълна подкрепа на вота. На ход са спонсорите. Те имат привилегията и да пеят с чалгарката от един микрофон. Нали плащат тарифата убиец. А който плаща – поръчва не само музиката.

Юг News

Више – Босилеград

Више – Босилеград

 


57 средношколци от Западните покрайниин се явиха на кандидат-студентския изпит по предпочитани от тях специалности в българско висше учебно заведение, организиран днес в Босилеград, съобщиха от културно-информационния център в града. Изискването е да са с българси корен. Една подробност – 12-и клас в местната гивназия завършиха 56. Освен от Босилегад се явиха и от съседните Сурдулица, Вранье и др. Значи някои от тийнейджърите са предпочели сръбски висши училища. Но нейсе. Кандидат-студентският тест се полага в самия Босилеград, за да се пести време и средства за кандидатите и семействата им да не пътуват до съответния град в България. Изпитът продължава два астрономически часа. Нямало напрежение, нито опити за преписване, отказали се и пр. Както и предишни години кандидатите са записали доста специалности, каза директорът на гимназията в Босилеград Владимир Григоров, където стана изпитът. Всичко е „жуст“. Всички ще влязат – квотата за Босилеград и Цариброд и този път е по-гояма от броя на кандидатстващите.
И това е добре. Тийнейджърите оттатък границата до един записват висше образование. Някои и по специалност „Национална сигурност“, например. Добре е, че след като завършат остават да работят в България, женят се /осемейничат се/ и заживяват в Родината майка. Добре е. Дано това обаче не е за качеството на обучение, за развиването на интелекта, изобщо просперирането да се получава по естествен начин. Едва ли е нормално днес подаваш документите – утре си на изпит. След 10 дена си приет. По тази система цял Босилеград ще е от висшисти след примерно двадесетина години.
Защо да не е нормално. Кюстендилец – ММА боец, силов младеж изобщо – по тяло и дух. Кандидатства в Националkd спортна академия. Приемният изпит продължил – 30 секунди, толкова продължило препитването.

Юг News

Всяко село си има метеоролог

Всяко село си има метеоролог


Няма кандидати за нещатни метеоролози в около 130-те наблюдателни станции в Кюстендилска област, казаха от регионалната метеорологична станция. Месечното възнаграждение за работата в станцията е около 120 лева. Наскоро починал най-възрастният местен метеоролог -Христофор Бояджиев, на 82 г., който в продължение на двадесетина години замервал нивото на река Струма, температурата на водата, количеството валежи, температурата на въздуха и др. показатели, като водел меторологичен дневник за района на родния му град Бобошево. Неговият колега Пене Харизанов в граничното селце Киселица, община Трекляно, до последно бил доброволен сътрудник на метеороличната станция до смъртта си на 91 г. срещу скромния хонорар от 50 лева. Наскоро починал и меторологът в станцията на ул. Саморанска в Дупница, а кандидати да заемат мястото му няма поради ниското заплащане. Покойният историк Димитър Кръстев, 30 години  беше  уредник в Рилския манастир и през цялото това време беше и метеоролог за Рилското корито. Знаеше всеки щъркел на коя дата се връща в гнездото си през март. Това е то. „Няма кандидати – 123 лева месечно се получават, с осигуровките, с допълнителните. Това е“, обобщава шефът на регионалната метеорологична станция в Кюстендил Евгени Стоянов.
Абе, и без 123-та лева всяко село по Нашенско си е имало и си има и сега метеоролог. И работи без хонорар. Пзнават по големината и вида на Луната /Месечината/, по вървежа на овцете, поведението на птиците /врабци, гълъби, дори и кокошките/. По листопада на дърветата знаят каква ще е зимата и кога ще настъпи. Не правят замервания, не водят дневници – дневникът е в главата им. И местните ги слушат и им вярват. Дори повече отколкото на спътниковите снимки и прогнозите на засуканите „синоптички“, които всяка вечер всяват смут и шаш сред зрителите с код „оранжево“, „червено“ и пр. Дядо Пене от Киселица мерел валежите с една кофа. И пишел в тетрадката. Заради хонорара. Иначе и без да мери е знаел всичко за валежа и климата на родната Киселица.

Юг News

Росен Тимчев

Росен Тимчев

Делото за безстопанственост срещу управлявалия макар и само около 6 месеца дупнишката общинска болница Росен Тимчев е прекратено и върнато на прокуратурата заради процесуални пропуски, постанови съставът, оглявяван от шефа на окръжния съд в Кюстендил Мирослав Начев. Прокуратурата ще преценява дали ще протестира това постановление. Обвинението срещу Тимчев е за безстопанственост и сключване на неизгодна сделка, през 2016 г., с която е ощетил болницата. Според разследването, продължило около две години в окръжното следствие в Кюстендил, Тимчев е извършил незаконни транзакции от фирмената сметка на болницата на стойност близо 18 000 лева и е сключил договор с мобилен оператор, чрез който болницата била ощетена с 25 000 лева. Без да има правото да се разпорежда с активите на болницата, той продал два апарата за хемодиализа на болницата в Троян за 10 хил. лева, при положение, че само единият струва 15 хил. лева, установило разследването. Тимчев бе осъден м.г. на една година пробация и 200 часа безвъзмезден труд в полза обществото заради използване на фалшив диплом. Оказа се, че няма завършен здравен мениджмънт, а с фалшифициран диплом станал управител на общинската болница в Дупница. И досега вървят коментари как е допуснато това от страна на общинския съвет. Когато срещу него бе наложена мярка парична гаранция от 1 000 лева, той представил фалшиво платежно, че е внесъл размера. В съдебната зала тогава Тимчев, който е син на националния консултант по онкология проф. Костанца Тимчева признал винатата си. На излизане от съдебната зала след заседанието по делото за безстопанственост пред репортери Тимчев свърза „съдебената атака“ срещу него с предстоящите местни избори. Той е бил кандидат за кмет на Дупница на предишни вотове. „Знам много и затова искат да ме държат настрана“, каза той пред репортерите.
Абе, интересна работа е българският съд. Тимчев ги сътвори какви ли не за тия 6-7 месеца управител /с фалшив диплом/ на потъващата тогава общинска болница. Даже секретарка си беше назначил, при това – от столицата. Млада и дрънка. За хемодиализата е ясно. За саниранията на бившата транспортна болница – и там има мърльотии. А делото се прекратява и връща. Иди ги разбери съдиите. Тимчев не за пръв път е пред Темида и прокуратурата не за пръв път си има работа с него. Някога го задържаха на митинг в София, бидейки в първте редици на ГЕРБ агитка. И там нищо. И с Дирекцията по вероизповеанията влезе в контакти, като беше приел едни пари, предназначени за ремонт на храм в Сапарева баня, на неговата банкова сметка постъпли. Да се чудиш. И все едни такива. Не му пука. И това е най-главното в случая. Случая „Тимчев“.

Юг News