Стефан Димитров Тодоров, по-известен като Станкѐ Димитро̀в или с псевдонима си Марек[1], е български политик, антифашист, активист на Българската комунистическа партия.Член е на Политбюро и секретар на ЦК на БКП. Автор, редактор и говорител на радиостанция „Народен глас“[2]. Роден е на 5 февруари 1889 г. в град Дупница в семейство на обущар. Учи в педагогическите училища в Кюстендил, после в Шумен[3], което завършва през 1908 г.[4] След дипломирането си работи като учител.Заминава за Женева да изучава право, но е принуден да се върне заради Балканската война[3]. Завършва Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ през 1919 г. и работи като адвокат в Дупница. През 1904 г. се включва в работническо просветително общество „Класово съзнание“, което впоследствие става партийна група на БРСДП (т.с.)[4]Подведен е под съдебна отговорност за антивоенна пропаганда през Първата световна война и участие във Войнишкото въстание, като впоследствие е амнистиран[3].Член е на Окръжния комитет на БКП (т.с.) в Дупница, става негов секретар 1922 г.През 1923 г. е арестуван преди избухването на Септемврийското въстание за участие в подготовката му. Отново е амнистиран през 1924 г. Провежда Витошка нелегална конференция на БКП (т.с.) Участва в създаването на Партията на труда. През 1925 г. е делегат на БКП на V разширен пленум на Изпълнителния комитет на Комунистическия интернационал в Москва. Остава в СССР поради задочната си смъртна присъда за участие в атентата през 1925 г.[5] Там преподава в българския сектор на Комунистическия университет за национални малцинства на Запада и в Международната ленинска школа в Москва.Пристига нелегално в България през 1935 г. за провеждането на VI разширен пленум на ЦК на БКП през 1936 г. Тогава е избран за член на Политбюро и секретар на ЦК на БКП (1935 – 1937). След завръщането си в СССР е член на Задграничното бюро на ЦК на БКП. От 1941 г. до 1944 г. води предавания на Нелегалната радиостанция „Народен глас“ на български и немски език, информирайки българския народ за развоя на военните действия и платформата на ОФ.Умира на 26 август 1944 г. при самолетна катастрофа край град Брянск (Югозападна Русия) на път за България заедно с Анастас Алтъпармарков (от Свиленград), Васил Димитров, Георги Глухчев, Михаил Зантополов и други български комунисти. Загиналите са погребани в Гробището на Съветския район в Брянск, където им е издигнат паметник.Родният му град Дупница е наименуван на него: като Марек от 1949 до 1950 г. и като Станке Димитров от 1950 до 1990 г.Спортният клуб на града носи името „Марек“.
Това по Уикипедията. А днес в приключилото с.Тополница правиха възпоменание за Марек. Там има негова паметна плоча, учителствал е в селото. Малко хора,активисти на БАС от Дупница..Китки и слова. В Дупница – нищо. И нека всеки,с възран с тоя град, да дешифрира това.
Марксист /а как иначе/
Антифашист /разбира се, разбира се/
Революционер /спорно е , чак толкова/
Емигрант / в ония времена означава много, сега – не/
Комунист /той и те си знаят/
В Дупница понe паметника му да бяха позапазили в някой заден двор или парк. Оставиха го в порутени постройки под пречиствателната станция „Джерман“. Пороите го дозатрупали, коментират станкевци.
Последни коментари