Кметът на Кюстендил Петър Паунов с целия си екип /с четиримата си замесници/, областният шеф Виктор Янев и от администрацията, съветници, представители на политически партии и обществени организации, граждани участваха в поклонението пред Паметника на Булаирци по повод 134 години от Съединението на България. Градският духов оркестър изпълни химна на Република България. Бяха поднесени венци и цветя. Поетесата Светла Радкова, която иначе работи като банкерка, посвети от микрофоните на Арката вдъхновено слово за акта на Съденението и за хората, които го предизвиката и осъществиха. „Това не е спонтанен акт, Съединението се корени още в програмата на БРЦК и избухването на Априлското въстание с идеите, че на земята, където живеят българи, трябва да се управлява български“, с патос припомни тя.
Така да е.Банкеркаата много уверено съединяваше „народа ни от севар и на юг от Балкана“, от Северна и Южна България. Пък после съединяваше Източна Румелия и Княжество България, демек – Западна. И сега се намират българи, които съединяват Източна Румъния / поне да беше Северна/ с Княжеството. И т.н. Пълна бъркотия.
И какво все току съединяваме. Има ли по-голяма нелепост от написаното на НС- „Съединението прави силата“. Къде /ни/ е силата? И все тоя апел „заедно“ /заедно можем повече – беше и предизлорен девиз/, „заедно да изчиситм България!“ /ами да я изчистим, ама колко години все не става и не става и тънем в планини с боклуци, които горят вече не само по сметищата, ами и под магистралите, че и в ТЕЦ-вете. Какво все съеднияваме и все не сме съединени. И защо да сме съединени.
Един кюстендилски поет го каза преди години – „Няма с кой друг да се съединя освен с жена си“.