Месец: декември 2019

А най-отгоре … под елхата

А най-отгоре … под елхата
А най-отгоре грее звездата – пишеше в едно стихотворение за така радостното събитие „новогодишна елха“. Не Коледна, Новогодишна е елхата, държат мнозина. Кюстенидлци и на средна възраст коментираха тази вечер, че на върха на елхата е трябвало да има петолъчка, не таково едно такова 18-лъчово аморфно нещо.И във Витлеем отгоре на елхата има петолъчка, горещат се корифеи. /За елпите в Белия дом и изящната Малания Тръмп, която ги обгрижва не се казва дали и там не боряват с петолъчки/. Комунизмът последно ще напусне тоя град и тоя народ. Преди години някой се катерчеше да реже петолъчната зевзда на върха на елхата на пл.Велбъжд. Докато не ги сплашиха с високо напрежение на греещите маркучи и лампичките по дървото, за да ги сплашат. Но петолъчката остана непокътната.
Не е виновна петолъчката. Просто всичко в грейналата елха-2020 е познато. Няма въобръжение, акцентите са малко, без достатъчна символика. Какво да се прави. Пари ли няма / а за шумин ретро рок изяви на същия площад – има/, но всичко и при елхата изглежда изчерпано, познато. Пънчета под нея, еленчета в някакъв аранжиран бяг в интериора. Мани-мани. Сега и някой вкръчмарен фотограф Дядо Мраз ще се пръкне да снима слисаните дечица до някаква грлозна шейна, дечицата единствени не схващат колко банално е всичко в новогодишния символ – Елхата.
Ама, добре, че светна – при това, три-четири дни по-рано от други години. Да се зарадваме поне на това.

Всичко е /за/ заплатата


Месец след вота умът и сърцето на всички избрани по места е колко ще взимат. В Бобошево е истинска война – съветниците срещу кмета Крум Маринов, който от години си е на 2 200 лева. Съветниците искат малко да го попритеснят, като и те искат пи-висока плата. Средната чиновническа брутна заплата в Бобошево е 960. В Кюстендил днес бе казано, че заплатата на градоначалника Петър Паунов ще бъде … актуализирана. За последните 8 години той взимал скромните 1 500 лева. Колко ще му стане възнаграждението, ще го решават комисиите и на заседание на минипарламента. В първия си мандат Паунов обяви, че ще дарява цялата си заплата. На кого, под каква форма и продължава ли да го прави  – няма как да се знае. Станаха ясни обаче /като им ги гласуват/ колко ще взимат избраните кметове на села. Ето: Слокощица – 1 115, Копиловци – 1 114, Жабокрът – 1 110, Жиленци – 948, Пиперков чифлик – 928, Коняво – 923, Лозно – 933, Соволяно – 975, Багренци – 961, Граница – 891, Шишковци – 923, Драговищица – 822, Горна Гращица – 958, Николичевци – 887, Богослов – 884. Хубаво. Сега , като им ги гласуват, и в съответните села на общо събрание да им ги легитимират, както се казва. Хората да кажат дали ги заслужават.. Защото сред кметовете има и пенсионери, хора земеделски производители, фермери или с хора от семейството в чужбина. Та не са на едната заплата. Но и на нея да са. Шивачките по италианските цехове вземат 500-600 лева, а работят и в съботите и неделите,  и срещу толкова се подписват. Та как няма да драпат да се кандидатират за кметове и за съветници и по места, да роболепничат и да се подмазват, та да ги издигнат. После – цял мандат е това. Няма страшно. Ще я карат ден за ден.Много важно, че селата затъват все по. Всичко е /за/ заплатата. Селскокметската, а и в градовете е така. Дали ще е Бобошево или Кюстендил – няма значение.

Къде са Галеви

Къде са Галеви
Делото за отнемане имущесто за 4,2 млн. лева на братя Галеви, което се води от 2012 г. в окръжния съд в Кюстендил, ще продължи през февруари догодина, обявиха от състава. Досега са проведени над 40 заседания, а финалът на процеса едва ли е близо, казват магистрати. Съдът издаде на три вещи лица удостоверение, с което да получат достъп до банкови сметки на двама от ответниците по делото. Оказа се, че съдебна поръчка относно разпит на двама свидетели на Сейшелите не е изпълнена от компетентния орган на тази република и беше определен краен срок за изпълнението й, като се счете, че събирането на тези доказателства представлява особена трудност, но се очаква тази поръчка да бъде изпълнена до следващото заседание по делото за 21.02.2020 г. В началото на процеса бе дадена възможност на служебните защитници на Галеви да пътуват до Сейшелите, до Кипър, до Британските и .Вирджинските острови, за да са на разпита на свидетели и да зададат въпросите си. Тогава адвокатите отказаха – видя им се доста скъпа такава „командировка“. Делото е заведено от извистната тогава като комисията „Кушлев“ срещу бившите барети Ангел Христов и Пламен Галев, техните съпруги и контролираните от тях дружества, искът е мотивиран на 800 страници. Двамата бизнесмени са в неизвестност от май 2012 година, след като влезе в сила присъдата им за по 5 години затвор за двамата за организиране и ръководене на престъпна група. От тогава са обявени за международно издирване, което не дава никакъв резултат.
А в Дупница са убедени, че „един ден те ще се върнат – просто изчакват кога“. Може ли за 5 години да не се изясни имали ли са нещо на тяхно име и какво са притежавали Галеви – оръжие, коли, сгради, имоти, авоари – в България и в чужбина. Явно на тяхно име няма нищо. Те са имали всичко и са нямали нищо. Какво ще им вземат тогава. Ясно е, че това дело е предопределено, нищо няма да стане. Защо се води тогава, кой плаща на защитниците,  на „Кушлевите“ юристи, които се явяват на всяко заседание и не им се говори изобщопо плаща държавата. Защо няма срок, в който едно дело би трябвало да завърши в това българско правосъдие. Може, би шефът на конституционния съд Лозан Панов би се захванал да се каже какъв е разумният срок за приключване на такъв процес. Иедно към едно какво да се разбере става с имуществото на Галеви. Макар, че не му е ресор на Лозан Панов в случая. И някой накрая да отговори и на всенародното умуване-питане. Официално да каже – Къде са Галеви?

И пироните са същите


Сглобяемата кръчма /винарна/ с подтекстовото име „Сам дойдох“ отново е конструирана до пл.Велбъжд в Кюстендил и за Никулден ще приeме първите си клиенти. Заведенето е знаково, сакрално – в него стотици кюстендилци посрещнаха часове преди настъпването на Милениума. А винарната вече посреща и синовете на първите и клиенти.. Така ще е и сега, до дни се почва. Преди двадесетина години „Сам дойдох“ беше една брезентова тип „МНО“ палатка, в средата на която бумтуше печка самоделка – пригоден за целта варел на крачета и отвор за цепениците отгоре. Откакто кмет на града е Петър Паунов /от 2007 г/ бе наредено вехтата палатка да бъде снета от въоръжение. Оттогава винарната се сковава за отрицателно време от екипа на собственика и с дъски и от леки плоскости, което стана този уикенд. На никой обаче не му е студено вътре, опитвайки от виното, пелина, със супер мезета на скара и домашно приготвена гарнитура. „Почва се!“, подхвърлят вече минувачи покрай „Сам дойдох“.
Почва се, ама защо па никой не се впечятлява от това, че и по „Сам дойдох“ всичко е както от години. Интериор, фасада, лого. Всичко. И пироните са същите. Старо. Как па нещо ей толкова не промениха тия юнаци, които сглобявят заведението под чинарите до обредния дом, по които пролет грачат денонощно гарвани .Не и не. Всичко е същото. Къде ти. Нима и по елхата в съседство насред площада  нещата не са си същите. Как не се сложи нова дранкулка или детайлче от светлините – само са преаранжирани. Толкова ли не се отпусна нещо ново, пари допълнително /пазим ги за концерт на Джон Лоутън, за предизборната кампания за вота през 2023 год. – може би/ та чак до новия Милениум. Тогава духовният стратег и гуру на Кюстендил социалният антрополог Х.Александров ще има повод да направи някое  умно tv коментарче. И какво от това.