Сглобяемата кръчма /винарна/ с подтекстовото име „Сам дойдох“ отново е конструирана до пл.Велбъжд в Кюстендил и за Никулден ще приeме първите си клиенти. Заведенето е знаково, сакрално – в него стотици кюстендилци посрещнаха часове преди настъпването на Милениума. А винарната вече посреща и синовете на първите и клиенти.. Така ще е и сега, до дни се почва. Преди двадесетина години „Сам дойдох“ беше една брезентова тип „МНО“ палатка, в средата на която бумтуше печка самоделка – пригоден за целта варел на крачета и отвор за цепениците отгоре. Откакто кмет на града е Петър Паунов /от 2007 г/ бе наредено вехтата палатка да бъде снета от въоръжение. Оттогава винарната се сковава за отрицателно време от екипа на собственика и с дъски и от леки плоскости, което стана този уикенд. На никой обаче не му е студено вътре, опитвайки от виното, пелина, със супер мезета на скара и домашно приготвена гарнитура. „Почва се!“, подхвърлят вече минувачи покрай „Сам дойдох“.
Почва се, ама защо па никой не се впечятлява от това, че и по „Сам дойдох“ всичко е както от години. Интериор, фасада, лого. Всичко. И пироните са същите. Старо. Как па нещо ей толкова не промениха тия юнаци, които сглобявят заведението под чинарите до обредния дом, по които пролет грачат денонощно гарвани .Не и не. Всичко е същото. Къде ти. Нима и по елхата в съседство насред площада  нещата не са си същите. Как не се сложи нова дранкулка или детайлче от светлините – само са преаранжирани. Толкова ли не се отпусна нещо ново, пари допълнително /пазим ги за концерт на Джон Лоутън, за предизборната кампания за вота през 2023 год. – може би/ та чак до новия Милениум. Тогава духовният стратег и гуру на Кюстендил социалният антрополог Х.Александров ще има повод да направи някое  умно tv коментарче. И какво от това.