И на кръста вече не се получава
Николай Георгиев /20 Г/, завършил икономика в кюстендилската гимназия по мениджмънт, засега – безработен, извади Богоявленския кръст от водите на река Банщица в града. Стотици от двата бряга на реката го аплодираха. Конкурираха го още 20 мъже, сред които и гастролиращ привърженик на високия адреналин, 64 годишният бай Милчо от бобовдолското с.Коркина. Без шанс. „Много голяма тръпка е, който не го е опитал няма да го усети .Пожелавам на хората да са живи и здрави. Другото ще си дойде само. Аз също да съм жив и здрав и попътен вятър“,каза Георгиев вече на брега, докато приемаше поздравленията на съгражданите си. Посветени обявиха по-късно, ме хоронарът на момчите е 300 лева – по 100 от архиерейското наместничество, от общината и от граждани, сложили по някоя панкнота на подноса. 10-ма смелчаци пък се хвърлиха във водите на река Джерман, за да извадят Богоявленския кръст в Дупница. Ритуалът стана пред около 500 стекли се любопитни минувачи на Наковия мост. Сред тях бяха кметът инж.Методи Чимев, заместникът му Крум Милев, общински съветници, читалищни дейци и много граждани. Водосвет отлусжиха дупнищките свещенници начело с архиерейския наместник на Дупнишка духовна околия отец Георги Паликарски. Преди хвърлянето пък вървеше благотворителна акция по събиране на средства за 32-годишния Евгени Димитров от село Яхиново, за който се събират 25 000 евро за трансплантация на бъбрек. Късметъ с изваждането на кръстат се усмихна на 30-годишния Георги Димитров от Дупница, който е служител в най-голямата фармацевтична компания в града.
Нещо все не се получава вече с кръста на Богоявление. Поповете са повече от монотонни, хвърлящите се смелчаци са обикновено от една компания, хванали се на бас предната вечер на купона, че ще скачат и ще хванат. Никой не обяснява на стълпотворението хора по брега на реката какво се прави. Пияници, заредили достатъчно преди ритуала, тълкуват на воля .И всичко се забравя за 15-минути. „Браво, на момчето -мъжага“.  Други отбелязват, че кръстът се хвърля в една бара, гьол, „нема ли басейни, микроязцовири кар града, та се в товя гьолче под Голия мост!“ И толкова. Светската власт – особено в Кюстендил, все я няма в такива случаи. А градът има най-вярващият и черкуващ се кмет. Ни областен. Закъснял с 10 минути кюстендилец тревожно се питаше – „кога е кръстът, май съм подранил. Няма никой“.Е!