Ден: 12.01.2020

Няма спиране това Освобождение


И при лошото време и дъжда стотици дупничани излязоха в неделния ден, за да преживеят отново вълнението и радостта от Освобождението. За трети пореден път градът отпразнува 142 години на Свободна Дупница. Актът на освобождението е подробно описан с диалога между майор Иван / напълно се покрива с Дядо Иван/ Орлински и местните свещеници от Никола Лазарков, който е пряк свидетел на онзи мразовит ден. Събитията бяха възпроизведени от над 300 участнизи – самодейни и театрални групи и колективи, танцьори, доброволци. Тази година в ролята на майор Иван Орлински влезе 21-годишният Ивайло Йорданов, който е бивш възпитаник на СУ „Акад.С.П.Корольов“ и е танцьор във фолклорен танцов ансамбъл „Актавис“. Придружен от своите войници, той бе посрещнат с виковете от децата „Идат, идат“, след което се спряха при местния свещеник, където предадоха автентичните думи от диалога през 1878 година. С мощно „Ура“, шествието на свободата тръгна по пътя на освободителите.Шествието завърши пред паметната плоча на дупнишките опълченци, където бяха поднесени венци и цветя от местната власт.
Ей, това Освобождение – няма спиране. Догодина 600 ще са по възстановките. Дупница си пада по масовките. А кой плаща, що да бутафория е това. Колко от зяпачите отстрани, а и от участиците са наясно какво е станало преди тия 142години. За някои Дупница е свободна от 1 януари 1878 г. Ѝ/София – на 4 януари същата година/. Стар стил, нов стил. Може и така и така. Все е Освобождение. Няма значеине кой, на коя дата, кой го срещнал, кой какво изрекъл. Всяка година Освобождение. И лани беше така.