Село Бистрица /Дупнишко/ осъмва с пълен догоре контейнер –  не със сгурия от печките или шума по двора, а с книги. Нищо необичайно. Необичайното е, че там ги и запокитила читалищната секретарка Г.Спасова. Нали читалищата саогнище на родолюбие.  Сред тях Гьоте, Шекспир, Достоевски, Вазов и пр. „И на мен ми се обадиха възмутени жители на селото и ми съобщиха, че един контейнер е пълен с книги от читалищната библиотека. Изпратих хора да ги извадят и секретарката Г. Спасова да ги подреди в кашони в читалището. Това е срам за селото, да се изхвърлят книги на боклука. Читалището да си намери начин и да реши какво ще прави с тях”, заяви вчера кметът на Бистрица Кирил Огненски. Практика е, когато се обновява фондът на книгите в читалищата, старите да се продават за по 1 лв. на граждани, а не да се изхвърлят в контейнери, коментираха запознати.Председателят на най-голямото читалище в община Дупница „Зора 1958” Йонко Гергов заяви: “Когато се отчисляват книги от библиотечния фонд, първо се предлагат на други читалища, ако няма интерес, се предават на Вторични суровини / те го и тоя – Вторични!/. Отписването на книги не става така лесно. Комисия определя коя книга е негодна, ако е оръфана много и не става за четене или има друг дефект, може да се отчисли и едва тогава се изважда от фонда”, заяви Гергов.“С развитието на модерните технологии много хора вече четат книги онлайн, вместо да ходят по библиотеката, но това е книжното богатство на България, в частност и на селото. Не може да се изхвърлят така”, коментираха вчера млади хора в селото.
Не срам, а пълен срам. Както е срам, че до централния храм в Дупница циганин продава световни автори и шедьоври от класиката срещу 1 лев бройката. Изобщо не знае какви книги продава – неграмотен е. Ама му купуват стоката. Сега в Бистрица – лаш в контейнера! В Кюстендил още се коментира и споменава, че преди двадесетина години станал по-късно кмет на общината, тогава училищен директор в едно село, наредил на прислужниците да изхвърлят на двора цялата училищна библиотека. И я изхвърили. Била комунистическа и марксическа. Примерите могат да се разширят. Не е нужно.Срамът е пълен. По-възрастните българи, сачо те, по-младите – не,  имат една максима – „книга лоша нема“. Има, има.