Честита Баба Марта! Страхотно. 1 -и ден от вече пролетния месец, всичко се събужда ѝ/ по дърветата из центъра на Кюстендил вече заеха гнездова пизиция и грачат ли грачат и гарваните/. Кокичетата попреминаха, ама минзухарът е в  силата и обянието си. Напъпват дървета, животът тръгва
И ето го това „баба“. Не се връзва този 1-мартенски ден да се свързва с баба. Наали си има Бибинден – 21 януари ли беше, или 8 януари. Децата – като се обиждат помежду си, го използват това  „баба“ –  с максимална обидност. Или „дедо“ пак да обидят някой своя връстник. А си пожелаваме „баба Марта“. На 1 март. Има нещо смущаващо.Май трябва да я поподмладим. Време е. В никакъв случай не „леля“, „госпожа“ и пр. Безименният народен творец да помисли как ще я нарича, по по-навреме. Някакъв пролетен псевдоним – може би. Случайно ли е, че по селата много много не я обичат Марта . Заради променливото време и проблемите, които им създава по стопанството и оборите. Случайно ли е, че по селата и много много не се кичат с мартеници. Считат го за „лигавене“. то се знае –  повече си падат по Сирни Заговезни, със софрите, прочките и многото ядене,  които този път – слава, богу, се паднаха точно за ЧБМ.Или пък само с абревиатура да я караме. Да каже народният творец, ама по-бързо.