До инспекцията по труда в Кюстендил са подадени сигнали, че има фирми, в които работници са регистрирани на борсата, за да получат обезщетение оттам като безработни, но продължават да работят във фирмата с устна уговорка с работодателя си. От инспекцията започват проверки. Едва ли ще ги уплашат. Как да хванеш на струга работника, който се води на борсата, ама и при извънредното положение поработва за шефа си. За „колко даде“. Инспекторите, ако тръгнат – работниците ще отидат в тоалетната или в барчето, докато върви проверката, и ще кажат, че са дошли случайно – да питат за някакви документи, които им трабват за пред Бюрото по труда.
Сигналите, разбира се, са анонимни. Звънят и ги подават колеги от същите фирми, които обаче не са по тая схема – хем на борсата, хем в цеха. С две възнаграждения, а и работодателят взема по прословувата мяра „60/40“. И щом така – „я, да ги издокарам, като ги натопя на инспекцията“. Нищо няма да им се случи, ама – ей така, от завист, злоба човешка и пр. Миналото лято върлуваше АЧС /африканска чума по свинете/. Прасетата трябваше поголовно да се колят и вкарват във фризера. Нашенци от Бобошевско се изхитрили. Уреждат с ветеринаря за района бележка, че са го заклали хайванчето. Взимат 300-те лева, а свинята си е в кочината и се угоява до Коледа. Какво ти АЧС. Да, ама бдителни комшии обадили нарушителите. Полиция и ветеринари отидоха на място. Унищожиха мошеническата свиня в кочината, следва санкция за стопанина и, а и за доктора ветеринар. Та така. Гениални сме. Първо в неспазване на правилата. Второ – в завистта и злобата.