Рекордно е нивото на водата на язовир „Дяково“ за края на май, коментират местните хора. По прогнози на специалистите през юни язовирът ще достигне до обем от 28 мил. куб метра – при максимален обем от 35 мил. куб. м вода. Нивото на водата е толкова високо след взетите крути мерки през месеците февруари, март и април да се подава вода само за питейни нужди от язовира. Водата за промишлената зона и автокъщите в Дупница доскоро беше спряна, както и за „Балканфарма“, „Хидростроител“.Дупница, ТЕЦ „Бобов дол“, за три ВЕЦ-а по тасето. Тази седмица районът за пореден път бил посетен от министъра на екологията и водите Емил Димитров, който следи лично за пълненето на язовира и за разходваната вода по каналите. Въпреки, че е напълнен доста, това не е рекорд – язовириът преди тридесетина години е бил и по-пълен, поне преценено на око, коментират в близката махала Бучалата. Но от години под моста към контролната кула водите не се бели съединявали, както е последната седмица По препълнения язовир почивните дни можеха да се видят и гумени и моторни лодки, джетове, каквито са забранени по язовира. Скоро ще падне забаната за риболова и тогава десетки въдичари ще окупират ръкава към с.Кременик.
Друго си е вече с пълен язовир- Като в морски залив е „Дяково“. Лодки, джетове, току-виж и яхта се появила. Не е рекорд. Още при пускането му беше препълнен. Тогава идваха и отбори по академично гребане да тренират, канутата май така и си останаха по хангара ноблизо. Е, чайки не се очакват да огласят простора над Дяково-Кременик, но и без тях – нещата са супер. Сега остава министър Ревизоро да си удържи на думата си и да разпорежда всяка капка вода от езерото как и за кого ще се харчи. Местните знаят всяка дюза, шахта, кран и кранче закъде е. И кой ги пуска и защо. Особено за ВЕЦ-те. И за всяко нещо – водомер да има. И да се плаща. Тогава всичко ще е пълно. За кеф на населението – най-вече.

Въпреки противоепидемиологичните мерки срещу КОВИД-19 традиционният Празник на черешата в Кюстендил, на който се стичат хиляди не само от града и района , от цялата страна и от чужбина, ще бъде организиран – последната седмица на юни, каза преди часове кметът Петър Паунов. След 1 юни общината ще обяви и формата на уникалния форум, след като се чуят и последните указания от Министерството на здравеопазването. След 14 юни, докогато е сега обявената изнънредна епидемична обстановка , ще се знае кои забрани ще са в сила заради КОВИД-а и така ще се изготви и програма и сценарий за празника. Вече е решено, че по време на празника ще има изложение със сортове череши от Кюстендилско, като ще се предлагат изделия само на местни производители и занаятчии и такива от региона. Ако има охлабване на мерките, ще се мисли и за програма от местни самодейни състави, казаха от отдел „Култура“ на общината. Така, де – „Черешчица род родила“!
Е, как без пранцика, бе. Цяла Олимпиада отложиха в Токио, Евро-2020, какви ли не световни форуми, фестивали и събитая. Ама Черешата в Кюстендил ще я има. От една страна добре – толкова сме зажаднели за истински празник. Ама дали ще е празник това, което кметът обещава за последната седмица на юни. Или пак дядо Поликарп ще благослови от накой възрожденски чардак и това ще напълни душите ни с радост. Хората се стичат да видят и вкусят истински череши – кюстендилски. И за нищо друго. Ако е, да е. Иначе от пиарщини на всички им е втръснало.

Общинският съвет в Кюстендил преизбра председателя си Михаела Крумова. Тя беше и единствената кандидатура за поста.Крумова направи отчет на изминалия шестмесечен мандат, през който са гласувани 157 докладни. От тях 138 са внесени от кмета Петър Паунов, 14 – от Михаела Крумова, и пет – от общински съветници. Три от решенията са били върнати за преразглеждане от областния управител Виктор Янев.Тази бетеанска информация изтече в следобеда днес.Информация. Никаква новина. Никой не е очаквал нещо друго. Това рвотационен принцип по избора на председател – няма такова нещо. Ама, па такава заспала работа е всичко.
Михаела най-накрая да се поразтича, да тръгне да бори КОВИД кризата и тя. Толкова проблеми има, народът е смачкан и под ударите на пандемията на всичкото отгоре. В съседните общини / в Дупница например/ шефът на минипарламента не се спира. През ден е в София да пита, урежда, да поставя и ултиматуми по важни и текущи въпроси от живота на града и общината си. Тука – нищо. Да води една сесия месечно и се налага, прелиствайки бавно една по една докладните в папка. И – това е.Да опонира на кмета /както е в Бобошево и на други чместа/, да опозиционерства. Ами. Така може 50 мандата да изкара. Кметът внесъл 138 докладни, Михаела – 14, 10 пъти по-малко. Леле, Михаела!

Малко над 22 хил. лева компенсация при извънредното положение по 55-о Постановление на МС са преведени на 20 май т.г. на Рилския манастир – за 59 лица, става ясно от публично обявения регистър на НОИ. Сумата е само за март т.г. И според качената на сайта на НОИ компенсация за Рилската обител тя е 22 268, 45 лева. За 59 лица – по договор с манастира. Не става ясно дали сред тях са 8-те монаси. Но за камериерки, администратори, охрана, тези от помощното стопанство,вероятно – и горски работници – от месеци върви сеч по Риломанастирската гора. И т.н. При пандемията те са излезли в отпуск /няма кой да каже колко и какъв срок/. Не е ясно дали манастирът, който според публикации е отдал под наем над 40 обекта на площ от около 300 декера, както и манастирски земи, извършва сеч от манастирската гора, кандидатства за компенсация по схемата 60/40 и за месец април, през което време беше в сила извънредното положение. Може и за април, защо да не е.
Защо да не може. В манастира свещите вече стигнаха 5 лева за една свещ, молитвите и те се калкулират по ценоразпис. Някои знае ли какви са финансовите постъпления и отчети на манастира, който сие като едно търговско дружество. Ама кой ли го е и проверявал и правил одит последните тридесетина години. При соца Държавен финансов контрол имаше специална килия и денонощно ревизор в нея в Рилската обител. Не, че имаше ефект – ама, имаше го финансовят контрол. Тогава например се разбра, че в подземието на светата обител се съхраняват тонове свещи на предишни цени, които се вадят при всяка актуализация на цените. Сега не се налагат такива мерки и контрол. При мерки 60/40 друго не трябва. Па и народът /миряните/ са го казали – пари при пари идат. Па и като получат монашеския благослов и благодарност, как няма да идат.

Георги Белев, един от известните ни поети от 80- 90-те години, почина от COVID-19 в клиника в Ню Йорк. Това стана малко след като навърши 75 години. Той живееше от 1990 г. в Бостън. Новината съобщи във Фейсбук поетът Румен Леонидов, който е бил негов приятел. Приятелите на Георги Белев в родния му Кюстендил би трябвало да тъжат за него искрено, макар че последните тридесетина години не се е прибирал в града. Помнят го от литературни четения в Кюстендил, от срещи и литературни събирания – заедно с починалия през 1998 год. поет дисидент Биньо Иванов, с поетесата Катя Йосифова, с Борис Роканов и др. Роден е в Кюстендил на 4 май 1945 г. Израства и учи в София, дипломира се като радиоинженер (1969). За кратко работи като проектант в „Транспроект“. Редактор във в. „Орбита“ (1971-1973), „Литературен фронт“ (1974-1982) и изд. „Народна култура“ (1983-1989). От 1990 г. Георги Белев живее в Бостън. През 1992 г. публикува антологията „Глина и звезда“, съвременни български поети, заедно с Lisa Sapinkopf, която спечелва наградата на Асоциацията на американските преводачи. Книгата е издадена в Минеаполис от Milkweed Editions с помощта на престижните фондации Witter Bynner и Wheatland. През 1993 г. взема магистърска степен по сравнителна поетика от Бостънския университет. Автор е на стихосбирките „Разчетен надпис“ (1976), „Умерена облачност“ (1979), „Пясък между зъбите“ (1985), „Гората слиза нощем“ (1985, 2004), „Довереник на здрача (1989), „Но“ (1990), „Умерена облачност и други стихотворения“ (2012), и на стихове за най-малките „Смешки“ (1986). Публикува две книги с избрани стихотворения от съвременните американски поети Robert Bly (1986) и Galway Kinnel (1989). Стихотворения от Георги Белев се появяват в известните списания „Poetry“, Boston Review, The Paris Review, Artful Dodge, Nimrod, Boulevard, Partisan Review, Mid American Review, Crab Creek Review, Paintbrush, Harvard Review, North Atlantic Review, Webster Review, The Hollins Critic, International Quarterly, Visions International, Delos, The Pensilvania Review, Southern Humanities Review. Стихове от Георги Белев са публикувани още в Англия, Канада, Швеция, Полша и Италия. През 1991 г. получава почетен сертификат от кметството на Бостън, както и медал и диплома от кметството на Рим и областта Лацио в Италия.
Някой да се беше сетил в Кюстендил да каже едно „Светла памет!“.Ами! Минаха 10 дена, и повече. Какви ли тъпотии не вървят по мрежите, какви ли нещастни поводи не се намират да занимават ума и насторението в днешно време и на кюстендилеца .Но никой не се сети, че си е отишъл голям поет. Ама може би и по-добре. Иначе като при Биньо Иванов и Белев щеше да стане читалищно занимание – на квартално ниво. Сбогом, Георги! Не чакай нищо от кюстендилеца. Впрочем – ето стихотворението му в стихосбирката „Пясък между зъбите“
Да погаля планината –
сто реки ще ме ужилят
равнината да настъпя –
по гърбя камшици житни…

Накъде и аз съм хукнал,
тоя град ми е по мярка.
Облак, слизай, превържи ме.
В тоя град ще се прочуя.
В тоя град ще ме забравя.
Единствената награда, която получава в България, е „100 години Българска академия на науките“. Това Съюз на писателите, Министерство на културата, издателаства и пр. – ами.

Журналистът, издавал няколко години и собствен вестник, колекционер на картини и местен меценат – дори и това, Иван Сергеев /64Г/ направи поредното си дарение на книги за 24-майския празник . Досега е дарил на регионалните библиотеки в Кюстендил и в Плевен, където е роден – като окръг, на читалища, училища и университети – на Великотърновския университет, където е завършил „българска филология“. Този път около 100 тома от личчната си библиотека Сергеев дари на читалището в с. Раждавица. Отскоро той вече приел учителството и влезе в клас, при палавите деца от училище „Св.св.Кирил и Методий“ в кюстендилското с.Раждавица, единственото селско школо в общината. И неочаквано и за себе си – се справя добре. И при дистанционната форма на обучение сега, при пандемията. И учи децата не само по български език и литература, а и на изкуството. „За да истински педагог, трябва да обичаш децата“, отсича Сергеев. Другата част от дарението /60 книти/ е за читалището в съседното с.Шишковци, където около 30 години е живял и рисувал и създал едни от най-големите си шедьоври платна художникът Владимир Димитров-Майстора.
Вече над 1200 тома е дарил Сергеев от личната си „колекция“ книги, като в библиотеката си държи над 5 хил. тома. И продължава да купува нови заглавия. И да попълва и колекцията си от картини – най-богатата, може би не само за града а и за Югозапада. Повечето от дарените заглавия са руска класическа литература или критика за световните руски класици. Не крие, че е запленен от руската художествена литература и руското слово. А за това, че се хвана с даскалъка зетят на първия кмет на Кюстендил след 9.IX.1944 год. Георги Ангелов, вероятно си прави сметки за по-добро пенсиониране. Но – жив и здрав! Важното е, че прави такива жестове с книгите. С картините – прави го за себе си. Но и така става. Дерзай, Сергеевич!

Стана добре, че мерките по коронавирусната епидемия не бяха тотално разхлабени до днес, та 24-майските маршировки по училищни дворове и площади не станаха. И учителките и директорите им не облякоха по-нови дрехи. Добре, стана. Иначе тия манифестации, празнословия под егидата на „Върви, народе възродеин“ нямат край. От банално по-банално. По създаването на азбуката. Дечица по чиито фланелки лого гдо лого на латиница /разбира се/, знаци, писаници, свастики по стени из всеки квартал и по всеки град на почти всяка улица, татуировки по ръце, крака, гърди, пъпчета, вратове – и те с разни знаци и символи кретенски. И др. Нищо писмено. Ами по скайпове и мрежите. Всичко чати ли чати и командите и терминологията е на английски / и на латиница/. По търговските вериги – нищо, че се изписва на български, има закон за това, преобладаващите термини са чуждици. Всеки знае как се нарича лъжливата новина например. Дори и „Довиждане“-то вече не върви пред „Чао“-то. Във всички сфери е така – чужди думи, термини, формулировки, графики. Това е неизбежно и в него няма нищо лошо.Да не говорим колко от българите знаят кой е ЍСтоян Михайловски и Любомир Пипков /авторите на това „Върви, народе, възродени“ ….
Т.е. буквите са една технология, помощно средство. И който и да ти ги е съдзал / Кирил и Методий ли – по-скоро техни ученици/ или подарил, май е все тая. И да се прекалява с церемонии, помпозни думи, рецитациии, жестове и слова, наве дрехи непремнно за 24 май, излишно е. Колкото по-малко, толкова по-добре. Пандемията в случая свърши някаква полезна работа.

Министерството на културата удостои Иван Андонов – председател на читалище „Братство 1869“ Кюстендил с Почетния знак „Златен век“ – печат на Цар Симеон Велики (златен) и грамота. Това бързичко качиха по мрежите от екипа му. Отличието се присъжда на дейци от различни области на културата и изкуствата за техния принос за поддържането и разпространението на българските традиции и духовност у нас и по света в навечерието на 24 май – Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост. Тази година официалната церемония по връчването на наградите „Златен век“ ще бъде насрочена през есента. Причината са въведените ограничения за провеждане на събития и противоепидемичните мерки, свързани с пандемията от COVID-19. Сред отличените творци са Васил Найденов, Александрина Пендачанска, проф. Милена Моллова и др.
С решение на Върховният читалищен съвет на Съюза на народните читалища в България Иван Андонов бе удостоен и със званието „Заслужил читалищен деятел“.
Разбира се. „Честито“ да е. Макар, че… Да си читалищества Андонов, а не да се вре по разни политически комбинации и из местни конфигурации. Червените често споменават кал е бил пети в тахната листа за парламентарен вот. Дни след вота преминал при „десния“ Паунов и неговата коалиция „Кюстендил“. Че и шеф на общинския съвет бива. Че и на някакви комисии по Програмата за развиите на селските райони шеф. Че и. Че и колко професори и разни преподаватели се точат един след друг тука, в „Братство“ да журират ли журират. В всичко е под егидата на кмета – как иначе. Китарата, Кестените, Славея, Пауталия-та и какво ли не. Да поспре малко. Да си читалищества. Да си поддържа веселяшкия клуб „Иване, Иване“ на Ивановедн /20 януари/- А, и да не цица непрекъснато от европрограми, някои от които са нелепи и смешни. А, да бачка. Той умее да тича, ама да спре с кляначките.
Така един ден и до … орден „Стара планина“. Дай, боже!

Специализирана прокуратура разследва кмета / четвърти мандат / на община Бобошево Крум Маринов по сигнал на общински съветници, че градоначалникът саботира дейността на общинския съвет. Това съобщи пред репортери председателят на минипарламента в Бобошево Стефан Тачев.В сигнала се твърди, че кметът Крум Маринов не присъства на заседания на ОбС, затваря помещението, в което се провеждат ежемесечните сесии на ОбС, а ключът е у него и когато той реши, тогава отваря залата. По време на заседанията не се водят протоколи, тъй като няма назначен човек от общината за тази дейност. на практика общинското управление на Бобошево е блокирано. Общината все още е без бюджет за 2020 год. съветниците не получават възнаграждение, за което Kmeta.bg писа. В писмо от Специализирана прокуратура, адресирано до кмета на община Бобошево Крум Маринов и до общинските съветници, се казва, че те трябва да дадат писмени показания за изясняване на сигнала, отправен към Спецпрокуратурата. Минипарлемнът има приет план за работа и за заседанията – едва около 5% от заложеното в тоя план е изпълнено, коментира Тачев. Който беше конкурент на Крум Маринов за градоначалничесикя пост на балотаж през ноември м.г., но загуби с малко. След това нещата се завъртяха така, че Стефан Тачев стана председател на общинския съвет и нещата взеха да не вървят между двамата, коментират по Бобошево.
Личните – не толкова партийните, схватки по места са адски ожесточени, до невъзможност. Така беше в Невестино преди двадесетина години. В Трекляно, когато касираха избори и искаха да катурнат несменяемия Камен Арсов /бог да го прости/. При всеки местен вот са свади, прения и простотии се случват по Бобов дол /Грети Алексова срещу Карипова, Каленичкова и др/, в Дупница / по Панчо-Панайотово време и след това/, в Кочериново – /легендата Костадин Катин, после наследилия го Иван Минков/, ядоха се доста и по Сапарева баня – преди, по време и след Сашо Иванов. Да не говорим как е по селата – примитивизъм пълен! Нищо ново и ще си продължава. Бобошевската.

Състав на Апелативен съд – София постанови условни присъди за тримата от фамилията Карастоянови – стоматолога д-р Владимир Карастоянов и синовете му, анестезиолога д-р Николай Карастоянов и неговия брат Иван Карастоянов, обвинени в убийството на гарда на братя Галеви Николай Радев, по-известен с прякора Отвертката, казаха магистрати. Убийството стана през март 2014 год. в заведението „Колата“ в Дупница. Оттогава случаят продължава да се коментира в града. На първа инстанция – кюстендилски окръжен съд, тримата получиха осъдителни присъди – д-р Николай Карастоянов на 15 години лишаване от свобода, за брат му Иван Карастоянов 13 и за бащата, над 70-годишния известен стоматолог в Дупница д-р Владимир Карастоянов – 9 години. Защитата обжалва пред по-горна инстанция. Обвиненията на тримата – Николай като извършител и помагачи Владимир и Иван за убийство, са преквалифицирани. Според магистратите от САС и тримата са съизвършители – а не извършител с двама помагачи. Размерите на наложените им от първоинстанционния Кюстендилски окръжен съд наказания са намалени на 3 години условно с 5 години изпитателен срок, каза резервният защитник на Карастоянови адвокат Вася Пешева. . Мотивите на Апелативния съд не са обявени все още. В Дупница променените присъди се коментират доста. Припомня се и това, че самото убийство стана заради внучката на стоматолога Владимир Карастоянов, и дъщеря на анестезиолога д-р Николай Карастоянов – Владимира. Която имала някакви отношения с убития Николай Радев, а във фаталната вечер се скарали в заведнието и си стигнало до кървавата рзправа. Отвертката обиждал момичето, ръсел цинизми и обиди. Тя се обадила на баща си и на дядо си. Присъеденил се и чичо и, които дошли в заведението да защитят момичето. Последвала схватка, кърваво меле. Раненият Радев издъхнал на оперционната маса в общинската болница. Предстои още едно обжалване от страна на обвинението пред ВКС.
Въпросът не е само какво ще си говорят в Дупница. А и какво ще се говори за съда, окръжния, постановяващ решенията, които в София се обръщат на 180 градуса. По една случайност пак се случва със съдията Мирослав Начев, изкарал два поредни мандата шеф и магистрат №1 на Кюстендил. Той оправда напълно братя Галеви, в София и на последна инстанция ги осъдиха на по 5 години. После избятаха. Сега – обратното. Одруса Карастоянови на селиозен слок килия, а апелативните съдии им дават условно. Преди време вървя дело срещу бившия кмет на Дупница Атанас Янев – близо 7 години. Връщаха го от София, иде мъки и неволи. Накрая Янев беше осъден – условно, ама осъден. Та – не знаем кока как се присъжда. Колко пъти е имало такова разминаване в присъдите от първа до последна инстанзия.Но -съдът винаги е прав, той знае.