В Дупница по време на празника учениците са изпълнявали програми от песни и декламации. Тържеството съвпадало и с техния годишен изпит. „Годишното изпитание“ е било публично, пред очите на цялото дупнишко гражданство. Тези училищни забави се провеждат ежегодно и в годините след Освобождението. На тържествата в чест на Кирил и Методий се стичал целият град. „…, чтото такова събрание в Дубница става само на Великден и деня на св. Кирила и Методия“, пише в една от дописките до вестник „България“. Първите чествания на празника на Солунските братя са се провеждали в двора на черквата „Покров Богородичен“, където се е намирало училището. Там се е стичал целият град, защото това е бил най-почитаният празник в националния календар на българите.
Това може да се вземе от архивите отпреди повече от век и половина за обществено културния живот в Дупница. Сега как е. Да изключим пандемията от КОВИД-а. И без нея – кога ще се стече цял град на 11 май. На 24 май – даскалите дефилират и се престарават, ама и тогава няма многолюдие. Не е като на Ѝванов ден, Гергьовден – хеле, пък за 6 май. Братята порсветители няма как да излязат срещу небесния воин, символ на храбростта. Агнета,, софри, курбани, преяждания и препивания. А солунските двама братя, които „насърчаха дедите ни“, не са воювали с копие, с меч .Азбука, книжнина. Какво като. Няма респект. Не убиеш ли /ламя, може и триглава да е, дори да е/, не се ли лее кръв по дворовете от обречени на ножа агнета, не блеят ли овци, какви ти светци, слава и почит. 4 храма всичко на всичко по Кюстендилско са на „св.св Кирил и Методий“. Единият е в с. Висока могила / Бобошевско – на снимката/, Драгодан /Кочериновско/, Църварица /Невестинско/ и Полетинци /Треклянско/. По градонете – не. Кой залага на просвещението, на духовността „таз сила нова“. Да не подхващаме. Все по-рядко и имената им ще се срещат след време. Така е. Но … „върви народе възродени!“. Някога беше махнато – „и бог ще те благослови!“. Дано тоя благослов да го има. Иначе – не! „Бездуховността таз сила нова“….