Големи протести – нема, що. В Пазарджик – трима, в Пловдив – едва петдесетина, в Смолян – двадесетина, в Бургас – до 200. Като се знае, че репортерите обичат да понадуват, значи – и по малко са излезли в деня, определен за гражданско неподчинение и блокади на значими места и обекти. Видя се. Нищо. Особено в Кюстендил, където просто нищо не става. Ама нищо. Нищо не помръдва. „Опитах се да рапаля недоволство, протести – не се получи. Не ме интересува дали протестира някой, или не. Изобщо не ме интересува вече“, отсече ентусиазираният в началото бивш съветник и прородозащитник инж.Севделин Атанасов. Та и на Мусала /2925 м/
Нещата са ясни от отдавна – „Кюстендил е град, където нищо не става, ама всичко се знае“. Е, как па на двама-трима не им се запротестира. От години на четвъртъците до Арката излизаха двама-трима. Към тях редовно се присъединяваше кметът Петър Паунов. На раздумка. Сега и кмета го няма. Няма нищо.