Водолази претърсват язовир Дяково – това е част от издирването на отвлечения 43-годишен Янек Миланов от Дупница, казаха запознати с разследването и местни хора. На място са изпратени есипи от криминалисти, линейка, пожарникари и водолази. Претърсването се прави основно по ръкава на язовира от страната на село Кременик. И по местата, където има лесен достъп с автомобил до самите води на езерото. Прави се разследване и по къщи и по места в с. Дяково, каза кметът на с.Кременик Здравак Тонева, която живее в Дяково.эЯнек Миланов е в неизвестност от вечерта на 31 юли т.г., като за последно е заснет от камери, че е в джипа на бивш гард на Братя Галеви. Тази сутрин братът на Янек – Марио Миланов, дошъл си от Англия, разпространи видеообръщение, в което призовава главинят прокурор Иван Гешев да посети Дупница и да съдейства за разследването. От Окръжна прокуратура в Кюстендил казаха, че е образувано досъдебно производство за отвличане на физическо лице.
Засега е това. Впрочем – не. Разбра се, че дупничани, организирани по мрежата, ще правят и автошествие по предполагаемия маршрут, по който минал Янек, след вечерта на изчезването. А брат му Марио другата седмица ще иде при главния прокурор Иван Гешев. Преди години търсиха друг дупничани – не така истеризирано, Валери Янакиев. Така и не се намери и този мъж. Тогава не набъркаха Галеви. Сега персонално е спаменаван техен гард и приближен. Току-стане нещо в тая Дупница, ужасяващ сюжет някакъв. То не беще прегазеният, докато пие кафето си Мите Тапиро. Историите с Отвептката /пак човек на Галеви/ и мъжете от семейството Карастоянови /вече осъдени на първа инстанция/. Да не се връщаме във времената на Гяволето, Гипса, на неотразимото „величие“ на Златистия в недалечното минало, че и в настоящето. И все с голям шум са тия сюжети. И цял град говори – по чисто махленски, слухове, догадки, хипотези. И докога ли ще са. Зер хората на Галеви вече държат добър бизнес в града, по Сапарева баня, Павичище, Езерата. Шофьорите им, гардовете им, аверите им. Какво става. Ще продължава ли така. Наскоро по стълбовете в Дупница имаше разлепени некролози на… полицията. И това е сюжет – дупнишки.

С бастуни при светеца

bty

bty

Стотици миряни, богомолци, туристи от цялата страна, а една част – и чужденци, дойдоха тази сутрин в Рилския манастир, за деня по канона Успение на небесния закрилник на българския народ св.Иван Рилски. Повечето от богомолците са били и на снощното бдение, продължило 6 часа – досред полунощ. Видинсикят митрополоит Даниил, Неврокопският Серафим, игуменът Адрианополоският епископ Евлогий, монасите отслужиха сутрешната литургия, която продължи почти обяд. Стотици целунаха ръката под плащеницата в саркофага с мощите на светеца.След тежката пандемия и мерките срощу КОВИД-19, след карантините, хората, миряните се връщат в Светата обител, радват се монасите. И снощи и от тази сутрин централният манастирски храм е бил пълен. Влиза се при спазване на противоепидемичните мерки – задължително с маски, при спазване на дистанция. дезинфектират се иконите, подът на черквата. Имаше хора, дошли чак от Кърджалийско. Възрастна пловдивчанка инвалид, бавно прекоси калдъръма през манастирския двор, подпирайки се с два бастуна. Идва за втори път. И м.г на 18-и пак била. „Като костенурката – бавно, бавно .Спирам, сядам, ама се изправям и пак тръгвам. Мен Богородичка ме държи. Господ. И св. Иван Рилски. Как няма да дойда – нали сме християни“, нареждаше бабата. А май си нямаше и маска, ама тоав са подробности – ХЕИ да си гледат работата
Тя – с двата бастуна, е истинската литургия. Митрополитите си аранжират тахната си. Толкова истинска бе тая баба, отвътре и идваше убеждението, че тоя ден трябва да е в Рилския манастир. Такива като нея като, че ли вече няма. Каквото и да казват игумените и митрополитите .Тях ги занимаваше друго – това, че 90% от чужденците тая година ги няма, примерно. Е, как да ги има. И приходите им в манастирската каса били малко. Поклон на двата бастуна от Пловдив!

Тези честни дървета на пост

До 200 различни видеове дървета – липи, кестени, чинари, ще бъдат премахнати, защото са в лошо състояние и са болни, установило комплексно обследване на зелената система в централна градска част на Кюстендил. Дърветаса са изследвани и със скенер от лицензирана фирма от столицата – срещу цаплащане, естествено. Общо в града живите дървета са над 11 хиляди. Скоро няма да са толкова. Изготвената експертна оценка на съществуващата дървесна растителност обхваща дървесни широколистни индивиди – липи, кестени, чинари , като преобладаващата им възраст е между 40-90 и плюс години, а височината на индивидите е между 8-28 м. С оглед на безопасността на гражданите и преминаващите пешеходци, в заключение на експертите общият брой дървета, препоръчани за премахване първоначално са 17 липи и 8 кестени. Още на есен всички дървета ще бъдат подменени с нови, като специално липите ще бъдат заменени с нови такива, а кестените с явор.. Освен по външни белези, подробно изследване се направи и на 17 чинари с резистограф и импулсен томограф, както на дънерите, така и във височина. До дни ще бъде направена оценка на обективното им състояние, назоваав по-така нещата главният еколог на общината Ирина Велкова.
Сечта се почна. И то жестоко. Не се знае какво са изследвали и установили тия, лицензираните с томографа, ама резачките я карат наред. Така беше и с липата, която едва не уби 2-годишно момиченце при паметника на Димитър Пешев. Още същия час събориха още тре в съседство. Тия дни са гътнали 5-6, цяла редичка, при БДЖ санаториума. И ще се продължава. Безмилостно. Някога покойният и останал легенда озеленител на града Гришата Владимиров беше поръчал и поставил табелки на повечето от дърветата по центъра – вид, възраст, височина, особености. Де е отнякъде да види какво им се случва сега Гришата. С тези честни дървета на пост. Почна се с брезите при Галерията. Тях пък ги преместиха /!/ на брега на реката при Второ училище .Повечето вече изсъхнаха. При тях не се приложи томограф – поне това да им се случеше, тая чест. Сеч – това решава всичко.

Какви стадиони, бе
На пресконференция на пистата кметът на община Кюстендил Петър Паунов съобщи, че 3 милиона лева са отпуснати за стадион Осогово. Това е вторият етап, първият е миналата година с министър Кралев и подкрепата на премиера Борисов. Третият ще е за цялостното обновяване, подмяна на седалките, нова лекоатлетическа писта, ново осветление на целия комплекс. Средствата идват след дългоочакваното финансиране ,за обновяване на сградния фонд, в познатя му клянячески стил дообяснява той. Предстоят дейностите по саниране на комплекса и за условия за децата и треньорите, които са „бъдещето на Кюстендил и на България“. Финансирането-добави кметът, е резултатът благодарение на съвместната работа на община Кюстендил, депутата Кирил Калфин, областния управител Виктор Янев ,председателя на ОБС Кюстендил Михаела Крумова и общинските съветници в Кюстендил с позитивните сигнали към инвеститорите в Кюстендил, към националното правителство и ръководните органи в страните от ЕС ,за да може в решаващия момент и при най-тежка криза отново да бъдат отстоявани важните за Кюстендил проекти. Ръководствата на Кюстендил и на държавата мислят по един и същи начин, каза още градоначалникът. „Основната благодарност е към министър председателя на страната, към държавника и приятеля на Кюстендил Бойко Борисов. Благодаря, защото в тежките моменти винаги е бил за Кюстендил. И сега, когато приготвихме анализите, въпреки сериозния дебат ,когато всяка стотинка се цепи на две и в България и в ЕС ,той беше категоричен -това със състоянието на базата няма как да продължи ,децата и родителите, и техните семейства и тренъорите ще работят и спортуват в спокойна среда“, подчерта кмета Паунов.
Предстои цялостно обновяване на всички фасади, цялостно саниране, подмяна на дограма, където е необходимо, поставяне на изолация отвътре на таваните, подмяна ва всички ел. табла, обновяване на съблекалните, ремонт на ВИК инсталацията. Ще има нова сауна в спортен комплекс Кюстендил с минерална вода.
Кметът обясни,че вече текат консултации с тренъорските екипи. Инженерите започват енергийно обследване. Градоначалникът уточни, че това е вторият етап, първия е бил миналата година с министър Кралев и подкрепата на премиера Борисов. Третия ще е за цялостното обновяване, подмяна на седалките нова лекоатлетическа писта, ново осветление на целия комплекс.За третия етап кмета увери, че са се разбрали с министър -председателя Борисов. Третият етап зависи от това какво ще се случи идващите месеци и как ще се справят с втория етап.Депутатът от ГЕРБ Кирил Калфин каза, че е бил направен добър екип, който е работил постоянно. Според него това е бил дълъг процес. Той припомни, че стадион „Осогово“ в Кюстендил е бил национална спортна база и че в страната са били изградени много стадиони и спортни зали, като Кюстендил и бил поизостанал.До два месеца има шанс да бъде избран изпълнител,в договора ще има заложени и неустойки . 3 млн. лева има предназначени за 70 населени места на територията на община Кюстендил„Благодарение на местната власт и централната власт обновена беше централната градска, част, реализиран беше проект по река Банщица беше направено саниране. Надяваме се да бъдат санирани и останалите жилищни блокове в Кюстендил.3 млн.лева има и за инфраструктура.“ обясни Кирил Калфин.„Ключовото е екипната работа, приоритетът на нашите съграждани е наш приоритет, работи се в една посока…В момента се проектира Коридор -8“,поясни още кметът Паунов. Кметът Паунов вече е провел среща с ръководител на водния оператор в Кюстендил относно проблемните участъци, които са за спешна подмяна на водопроводната мрежа.
Какви стадиони, какви милиони, бе. Тук можеш просто да заплачеш. Калфин, който уж обяви, че повече няма да е депутат /па и като е – да се е разбрало/ пак се бута. И, ето сега как се кипрят по пистите и се кланят. На Бойко Борисов – разбира се. Защо ли в Кюстендил нямаше протести. Не е само от това,че депутат е Киро Калфин, а кмет П.Паунов. Просто градът е мъртъв и заспал. И дали изобщо му трябват стадиони, един голям спортист не се е пръкнал в града последните 30 години. Но понеже в случая  става дума за стадиони. Защо не дадоха тия изявления от стадион „Странджата“. По-голям позор от това, от тоя стадион – трудно е да се намери. Там да идат и да открият , да продължат, предизблорните си напъни и срамни вричания на настоящия премиер. Какво ли ще стане след оставката – и със стадионите.

27-годишната Велислава Димитрова от групата на ГЕРБ пое кормилото на Общинския съвет в Бобошево. С 6 гласа „за“, 3 „против“ и 1 „въздържал се“, тя бе избрана, след като досегашният парламентарен шеф Стефан Тачев бе отстранен предсрочно със същото съотношение във вота по време на тайното гласуване. Така Тачов изненадващо и за него самия бе отстранен 9 месеца след избора му за парламентарен шеф, след като докладната с това предложение бе внесена за разглеждане минути преди началото на извънредното заседание на местния парламент. До свалянето на Стефан Тачев се стигна, когато на редовната сесия на ОбС на 25-и юни група съветници внесоха докладна за отстраняването му с основен мотив несправяне с работата, липса на комуникация с общинска администрация, както и редовно нарушаване на разпоредбите на ЗМСМА. Тогава бе избрана и временна комисия, която да изготви доклад, в който да бъдат изложени мотивите с искането за отстраняване на Тачев. Днес този доклад бе представен и изчетен от един от вносителите на докладната Георги Мичов. След като бе избрана на поста днес, 27-годишната Велислава Димитрова веднага обърна внимание на факта, че след стъпването й на поста общинските съветници ще се наложи да работят, като оставят на заден план своите политически пристрастия, а местният парламент трябва да се превърне в работещ колектив от чиито решения жителите на община Бобошево да бъдат удоволетворени. Всичко това с една цел- успешно приключване на оставащата част от мандата на ОбС. Велислава Димитрова ще поеме официално поста, след като решението на местния парламент бъде одобрено и от Областния управител Виктор Янев.
Такива неща се случиха и написаха за потресаващото като политическа и интелектуална даденост Бобошево. Където я караха досега без бюджет. При всякаквите кризи – те си имат тяхна си. Скарани са. А защо не продължат да я карат и без общински съвет .Всичко ще си е наред. Да броят колите и любовите на кмета и друго не им трябва. И да си направят заплатите все по-нагоре. То май всичко тръгна от това кой колко и защо да взима като възнаграждение. Та не бяха подписки, обиди, та сигнали и до прокуратура, та какво ли не. Невръстната гербаджийка В.Димитрова нека си ги говори. Ако не слуша кмета, свършила е и тя. То постановките май са били други. Шеф парламента в Бобошево да е Георги Мичов, докладчикът. Тогава мандатът ще бъде успешен. Със сигурност. Ще се види. Иначе бобошевци са адски готини. Особено на мотокросите и на Винарии-те, които редовно си правят всеки януари. Наздраве и за В. Димитрова! Може и Бойко Борисов може да я поздрави за избора. Заслужи си го момичето. Боже Бобошево!

В неделя, погледът ми напразно търси някой случаен минувач в центъра на Босилеград. Отнякъде ме сполитат цитати на Имануел Кант, който в „Критика на чистия разум” твърди, че „съзнанието на хората определя тяхното битие”, и Карл Маркс, който твърди точно обратното, че „не съзнанието на хората определя тяхното битие, а напротив, тяхното обществено битие определя тяхното съзнание”. Расъждавайки върху същността на спора, в спомените ми се появява образа на майка ми, която, без да беше чувала за Кант и Маркс, простичко обясняваше житейските несгоди с думите, „дете, всичко ни е от акъл”. Давам си сметка, колко е била права.
Сегашната социално-икономическа и демографска катастрофа на Босилеград се дължи именно на тази, съзнателно отглеждана и възпитавана по времето на самоуправителния социализъм, колективна глупост и морална поквара. Когато социалистическата система се срина под собствената си тежест, нейните възпитаници не само не бяха способни да се вземат в ръце и да се погрижат за себе си и за обществото, а продължиха да разсъждават с прийомите от миналото и да обикалят с канчетата около общинския казан. На местните избори през 2004 година, когато улиците на Босилеград все още бяха пълни с хора, на листата на Демократичния съюз на българите от 31 кандидати за общински съветници, 17 бяхме с висше и с високо образование. Загубихме катастрофално от сегашните управляващи които на листата нямаха нито един висшист. В ценностната система на средностатистическия босилеградчанин пощальоните, които им носеха пенсиите, горските, които им разрешаваха да крадат в селската мера, магазинерите, които им даваха вересия, контрабандистите на границата, „поверениците” на БИА и пр., бяха предпочитани пред учителите, поетите, журналистите, историците, инженерите, селскостопанските специалисти, икономистите, юристите и пр. Още тогава разбрах, че югокомунизмът трайно е увредил съзнанието ни и че това съзнание само след едно поколение окончателно ще съсипе и битието ни.
От друга страна, въпреки мащабната културно-просветна и обществена дейност, която развивахме в КИЦ-а, благодарение на която децата всяка година отиваха на море, а младите отиваха да следват в България на държавна поръчка, въпреки масовото придобиване на българско гражданство, благодарение на което получаваха нов шанс за живот, модернизирането на возния парк, въпреки медицинската помощ и богатите културни програми – босилеградчани от избори на избори, преизбираха управлението, което систематично опустошаваше общината и караше собствените им деца да бягат, за да не се върнат никога вече. Сръбските патриоти (от български произход), продължаваха да ни оплюват и да водят война срещу КИЦ-а и България. КИЦ-ът беше мишената, върху която те се упражняваха в супер-сръбски патриотизъм и печелеха политически дивиденти и бонуси в Белград. Водеха акция след акция за компрометиране и закриване на КИЦ-а и само благодарение на това, че имаше и свестни хора, които ни подаваха изпреварващи информации, можехме да разиграваме успешни спасителни ходове.
През тия две десетилетия бях свидетел на такива морални падения, от които се погнусих от дън душа. Хора, които багодарение на КИЦ-а изкараха висшето си образование в България, или дължат живота си на животоспасяващите операции, които им уреждахме на софийските клиники, после с чиста съвест подписваха и изпращаха подписки в държавните институции в София, с които искаха закриването на КИЦ-а! Тия подписки още на другия ден се връщаха на бюрото ми, и само аз знаех що за хора са съгражданите, с които всеки ден се срещах и които понякога влизаха при мен, сякаш нищо не е било.
След две десетилетия игра на котка и мишка със сръбските служби и продажния кмет, КИЦ-ът все пак оцеля. Босилеград, за съжаление, не можа. Не защото не можеше да бъде спасен, а защото самите босилеградчани го предадоха в ръцете на най-големия си враг – зловещите останки от някогашната УДБ-а и консервативния великосръбски национализъм. След разпадането на Югославия се разпадна и икономиката в Босилеград и остави хората без работа. Имаше не малко шансове икономиката да се трансформира и отново да се изправи на крака, градчето да се модернизира и да живне, а малкото преостанали жители да си изкарват препитанието у дома вместо да го търсят на строителните площадки в България и Западна Европа.
С малко повече разум и добра воля, границата от наше проклятие можеше да се превърне в средство за устойчиво развитие. От време на време в Босилеград идваха инвеститори, привлечени от празните хали и работната ръка и искаха да приватизират. Скоро се убедих, че няма да им позволят. Не само защото пренареждането на капитала можеше да освободи хората от феодалната зависимост от кмета, а и защото можеше да застраши целите на великосръбската завоевателска политика – етническото прочистване на района.
Пред тази цел, падаха всички наши мечти и блянове, за някои от които все още съжалявам. По това време положихме не малко усилия за популяризиране на монументалната църква „Св. Троица” в с. Извор. Тя е значителен културно-исторически и православен паметник. От тук в началото на 19 век е започнало българското Възраждане на Краището. Защо от тук, в началото на 21 век, да не тръгне и второто, европейско възраждане на Краището?По това време в Босилеград през лятото седмично идваха по два, понякога и повече автобуси туристи от България и освен паметника на Левски, нямаше какво друго да видят. Мечтаехме за реконструкцията и реставрацията на тази забележителна църква, която можеше да стане значителна туристическа дестинация и да даде силен тласък на туризма, търговията и ресторантьорството в Босилеград. За целта трябваше да се уреди центърът на Извор, да се асфалтира пътят до селото, а защо не, да се открие и ново ГКПП на „Славчето”. По тоя начин Босилеград и Трекляно можеха пряко да се свържат и още да се съкрати пътя до София. Църквата в Земен, църквата в Извор, Власинското езеро и девствената природа на Краището можеха да се превърнат в привлекателно място за почивка на жителите на близките български и сръбски градове.Скоро около тази идея се обединихме доста хора. Знаещи и можещи, почнаха съвсем безкористно да се ангажират за реализацията на тази идея.Един много студен зимен ден нашата приятелка архитект Татяна Немска с един свой колега дойдоха от София и цял ден снимаха, мериха и изчисляваха в Изворската църква. На базата на това Сдружението на архитектите в София, съвсем безвъзмездно, направи технически план на църквата, подписан от архитект Димитър Гочев, специалист по църковна архитектура. На базата на този план местните строителни инженери направиха и финансов план.
Вече кроехме планове как да съберем необходимите средства и даже как да възстановим вътрешните и външните стенописи. Нашите приятели от Дирекция „Вероизповедания” към МС, „13 века България”, БНТ, Художествена академия – всичките даваха съвсем конкретни и реалистични предложения. Само ние си знаехме каква жестока съпротива ще срещнем в лицето на кмета на Босилеград и епископа на Вранска епархия Пахомий. Много хора в София това не го разбираха.
За мъртвите или добро, или нищо. По това време директорът на НИМ и министър без потрфейл отговарящ и за българите в чужбина, проф. Божидар Димитров, често идваше в Босилеград и явно беше попаднал под влиянието на „зелник дипломацията” на кмета. От своя страна, той му беше отворил вратите на държавните институции в ДАБЧ, Министерството на образованието, Министерството на правосъдието, ВМА, Столична община и даже на Правителството. Имахме приятели навсякъде и, общо взето, знаехме съдържанието на клеветите които кметът ръсеше на едро срещу КИЦ-а. Скоро обаче почувствахме, че под негово влияние примката около КИЦ-а започна да се затяга, а отношенията ни с него се изостриха. Една сутрин, тъкмо бях дошъл на работа, и на стълбите пред КИЦ-а се сблъсках с проф. Божидар Димитров. Разбира се, седнахме и веднага започнахме тежката тема – отношенията ни с кмета. Веднага разбрах, че той е дошъл с намерението да ни „сдобрява”. Обясних му, че това не е личен, а чисто идеологически спор – между провеждания от кмета консервативен великосръбски национализъм, чиято крайна цел е Босилеградско да бъде обезбългарено и обезлюдено, и защитаваните от нас национални и европейски ценности, чиято крайна цел беше Българското малцинство в Сърбия да получи статус на едно европейско малцинство в интерес на неговото оцеляване и всестранно материално и културно развитие, нови българо-сръбски отношения и членството на Сърбия в ЕС.
Обяснявах му, че това не е най-добрата и политически печеливша, но в дадените обстоятелства е единствено възможна позиция, от която могат да се защитават интересите на българите. Той се опитваше да ми обясни, че и кметът бил българин, че бил легитимно избран и че трябвало да работим заедно с него. „Заедно, за какви цели? – попитах го и добавих – за неговите или за нашите? Ако кметът е готов да работи за българщината и да пусне българските инвеститори в Босилеград – съгласен съм”. Мигновено разбрах, че той, професорът, е попаднал под влиянието на един тарикат кмет, просто защото се харесват и си подхождат, че той не разбира и не вярва на моите обяснения и че този разговор е излишен. Бързо се овладях и обърнах подхода. „Добре – казах му – нека да оставим тия дълбоки анализи. Хайде, вие като авторитетен човек, който помагате и вярвате на кмета, опитайте се да го убедите да направим нещо практично и полезно за общината, за Изворската църква”. Запознах го с нашия проект и със стъпките, които бяхме направили. Наблегнах на икономическите ползи, на увеличението на пътникопотока между Босилеград и България, показах му плановете и споделих идеите за набиране на необходимите средства за реконструкция и реставрация на църквата. Това вече го заинтересува и ме попита дали съм готов да се съберем на една среща при кмета и да обсъдим тази идея. „Да, ако и вие сте там – казах”.
След десетина дни, проф. Божидар Димитров ми каза по телефона, че е уговорил среща при кмета и ще ме очакват да се видим да поговорим за съдбата на църквата. Реших да изиграя и този коз, не защото се надявах на успех, а заради започнатия разговор с проф. Божидар Димитров, който така и не разбра с кого си имаше работа. В уговорения час, заедно с колегите Радко Стоянчов и Александър Димитров, бяхме пред кметската канцелария. Кметът се правеше на много зает и ни остави да го чакаме двайсетина минути. Знаех за този негов полицейски маниер, с който изнервяше и убиваше самочувствието на посетителите си, но не почувствах нищо освен презрение и вътрешен смях. Най-после влязохме в задимената канцелария. Професорът беше напълнил пепелника с фасове, от което разбрах, че преди да влезем ние, двамата дълго време са си говорили. Кметът ни предложи кафе, прекъсваше ни и водеше дълги, неуместни и шумни разговори по телефона. Накрая ми дадоха думата, разтворих плановете и почнах да защитавам проекта. Кмета нетърпеливо се въртеше на креслото и едва ли чуваше и разбираше за какво говоря, но когато споменах стойността на проекта – 136 000 евро, той подскочи, разрови рошавата си фризура и почна да ругае – че това са много пари, че сме мошеници, че ще откраднем парите, че той няма да участва в това, че Общинската строителна дирекция щяла да поправи църквата за много по-малко пари и пр. и пр. Проф. Димитров пушеше цигара след цигара и видимо се чувстваше неприятно под моя въпросителен поглед. Събрахме си плановете и напуснахме общината. Това беше последното ми влизане при кмета. За пореден път се убедих, че под управлението на този човек в Босилеград не може да се направи нищо свестно и устойчиво и че неговата стратегия не е да строи и развива, а да досъсипе родния ни град.
В крайна сметка, дирекция „Вероизповедания” към МС след няколко години прехвърли събраната сума от 20 000 евро на общината, с която Изворската църква беше позакърпена и така приключиха нашите мечи и планове за Извор като второ възраждане на Краището през 21 век.
Някъде по това време, една група български туристи бяха напръскани със сълзотворен гас в ресторант „Моника”. От съображения за сигурност приятелската туроператорска фирма вече не ги доведе в Босилеград. Автобусите с български туристи се пренасочиха към Власинското езеро, където Власинските хотели и ресторанти и Сурдулишка община и до днес добре печелят от тях.
В Босилеград, кафенетата в центъра стоят празни. Магазините, също. А в неделя, погледът ми напразно търси случаен минувач в центъра на Босилеград.

Очаквано – за улеснение на пътуването към Рилския манастир за предстоящите църковни празници Голяма Богородица (15 август) и Успение на Св. Йоан Рилски Чудотворец (18 август), когато Светата обител се посещава от много поклонници и туристи се спират укрепителните дейности на срутището при 27-ми км на път III-107 Рила – Рилски манастир. Те ще бъдат преустановени от петък до вторник включително /14-18 август/. Обявиха от АПИ.Следват хвалбите кое докъде е стигнало
Районът на срутищeто е обезопасен, сигнализиран с пътни знаци и временна светофарна уредба. Трафикът в отсечка от около 250 м се осъществява в една лента като се пропуска със светофар и при необходимост се регулира и от сигналисти. Шофьорите трябва да карат внимателно, да спазват поставената сигнализация и ограничението на скоростта от 40 км/ч.
Укрепителните дейности, които започнаха в края на юни, се извършват по график. Изпълнителят „Автомагистрали“ ЕАД работи мобилизирано, за да може да завърши колкото се може по-бързо и по третокласния път, който е основна връзка за Рилския манастир, за природните забележителности и туристическите обекти в околността, да се пътува удобно и безопасно.
Техническият проект предвижда да се изгради укрепителна стоманобетонна /джоб/ стена с дължина от 150 м и височина 4,1 м, която да поеме натоварването на част от срутищното тяло и да то бъде подсилено с микропилоти и анкери. Една трета от подпорната стена вече е готова и се изпълнява анкерирането й. Продължава работата по изграждането на останалата част от съоръжението с полагане на основи и подложен бетон.
За укрепване, стабилизация и ерозионнен контрол на ската ще бъде положена геокомпозитна рогозка, покрита с високоякостна стоманена мрежа, закрепването на която ще се осъществява със стоманени анкери и монтажни скоби. Ще бъде извършен и хидропосев и ще се изгради предпазен отводнителен окоп.
Ремонтните дейности предвиждат възстановяване на пътната настилка, както и пълно изграждане на пътната конструкция в дестабилизирания участък. Той ще бъде с нови мантинели и маркировка.
Нищо не се казва кога е пускът и срокът за прилючване. Като че ли е месец ноември т.г. Но се бачка яко. „Такова анкериране с машини не сме виждали“, цъкат рилчани. 1/3 от стената е готова. За малко повече от месец. А ако отново мине оттук с джипа на НСО Бат Бойко – ще има и изненади тогава. Та нали той „извади“ тия 6,5 мил. лева и проектът за срутищата зафорсира и взе да става. А като реши да прескочи до срутището и до дядо Евлогий да целуне ръка – още един ден минал до оставката.

За пръв път от двадесетина години през август десетки деца от Босилеград, Цариброд и Звонци /Сърбия/, които бяха на лагер на издръжка по бюджета на Народното събрание, няма да са на Черноморието, казаха от културноинформационния център на сънародниците ни оттатък границата. Причината е КОВИД пандемията и опасността от зараза на децата и режима за преминаване на границата – само с отрицателен писиар тест. Иначе по 50 деца от Босилеград и Цариброд и 40 от Звонци всяко лято бяха на лагер в Обзор или Равда на Черноморието. При пълна издръжка за тях и ръководители им от Народното събрание. Всяка година ги водеше поетът Радко Стоенчов. Сега той е в пенсия и се покрили дълбоко в роднотосс. БалутТази година обаче децата няма да пътуват, каза директорът на културноинформационния център в Босилеград Иван Николов. Голям риск е, голяма отговорност, да заведеш толкоав деца на лагер. При тая пандемия. Питаха ни от НС, отказахме. Дай, боже, догодина“, обясни за ситуацията шефът на КИЦ-а в Босилеград Иван Никилов.
Дай, боже. Босилеград е най-отдалечен от българите от Черноморието, от морето. Тия дни доста пишещи книги за известни хора, инициатори и пр. се захласват с днешна дата по филма „С деца на море“ с Георги Парцалев в ролята на чичо Манчо. Ще въртят лентата и на Арката в Кюстендил с презентация на книгата за Парцалев на наеуморния биограф на филмови звезди Георги Тошев. Що не се откаже Тошев от инициативата си на Арката. Да отскочи до Босилеград. И там да се посмеят на чичо Манчо. От НС да платят командировката.

Районна прокуратура – Кюстендил е разпоредила разследване по постъпил сигнал от гражданни за незаконно изхвърлени в големи количества смет в неработещото и закрито общинско сметище край с.Невестино, съобщиха от обвинението. По случая е оразувано досъдебно производство срещу неизвестен извършител. Извършва се оглед на обекта и на местопроизшествието от дежурна следствено-оперативна група при РУ на полицията в Кюстендил, в присъствието на длъжностни лица от Регионална инспекция по околната среда и водите. Предстоят разпити на свидетели, назначаване на експертизи и други действия по разследването. Работата по случая продължава под ръководството и надзора на Районна прокуратура –Кюстендил. От общинската управа в Невестино знаят за незоконно карания боклук на сметището, което е закрито преди две години. Предимно троетуелни фирми карат там безразборно купища – осолено събота и неделя. Кюстендилци, невестинчани, бобовдолци. Брутална работа – „нема кой да ги спре, нема кой да ги эвиди“, казват от общината. Предстоят действия по помистването на терена и разкриваето на боклучарите.
Де, да беше само Невестино. А то – навсякъде. И около Кюстендил, при пътя за Грамаждано например. От Бобов дол по пътя за Дяково, над махалата Крич – м.Асаро, какво ли не е хвърлено – от презерватив до конски череп. Край Дупница, недалеч от историческите Дупнишки барикади /Дупнишкото Оборище/ – купища и купища. Имаше и глоби за кмета. И под Стобските пирамиди – също, откриха и под Пирамадите нелегално сметище. и къде ли не. Общините горките сключиха договори със софийски фирми да карат боклуците им до Костинброд, в Суходол, Самоков, Перник. И плащат грешни пари – и за транспортиране и за депониране. Такава беше стратегията на разжалвания и обвинен екоминистър Нено Димов. Сега ще плащат глоби и за нерегламентирани боклуци каквито много, и много.Няма цивилизовано решение на тема „боклуци“. Нашенецът не отбира. Дали не са прави в другите страни – отдали са тази дейност и сага на … мафията.

Буря минала снощи и нощес през изградения преди десетина дни лагер на дъновистите на Седемте рилски езера, каза за председателят на Бялото братство Слав Славов, който е на терена от седмици. Едва около 60 са почитателите на Петър Дънов, които сега са в стана, отбеляза той. Малкият брой качили се на лагера е от пандемията и заради ограниченията срещу разпространенето на корона вируса. Към това се добави лошото време, казва Славов. Той признива, че много от последователите на учителя Дънов сега ще отанат по домевете си. Някои нямали отпуски за ползване, други са притеснени от КОВИД епидемията, трети – от валежите през август горе, на циркуса. За пръв път няма да се прави кухня. Сутрин се подгрява вода, до 9 часа се пие топла вода, която убива всички вируси. Но храна не се приготвя. След 5 нощувки в лагера, се слиза надолу. „Такова лагеруване не съм виждал – на изпитания- Но ние сме тук“, с усмивка добавя Славов.
Ето, че сега е моментът да се усети кои са истинските дъновисти и кои ги избива на летен туризъм по Езерата. И какво е казал Дънов за епидемиите. Има ли ги и по планината. И за Слънчевата Нова година – на 19 август. Ще има паневритмия. Дори и с двадесет-тридесет последователи. Боже, кога е било.