„Целувам ви ръка“ – озаглави осемнадесетата си книга със стихове поетът от Кюстендил Методи Джонев. И като в етимиологичен речник е пояснил: целуването на ръка е акт на всеопрощаване, всеопрощение и вселюбие. На човеколюбие и богослужение. Чудесно, почти библейски. И Методи целува ръка на всезначещи неща в човешкия живот – от майката до Космоса, на народа,  дори и при папата е посегнал да целуне ръка. Но и при змията. На бесилото, на удавника и др. Трябва да се търси страницата, посветена на целунатата ръка на жена. Абе, Методи си е Методи! Целува ръка. Това е. Добра поезия, къса, все по-къса, като че ли,  при него. И с богат подтекст, с попадения, хващат с остроумие тия по един-два реда на страница стихове. Добре, давай нататък.
Какво ли би станало, ако Методи напише в стих и това, което е станало – кои ръце точно е целувал реално. В поезията е по-друго. Ще има продължение тая стихосблирка, тия стихове.