Тъжно плодородие
Двама са победителите, спечелили тазгодишната наградата за най-едра ябълка на „Празника на плодородието 2020“. Първо място по обем спечели НЧ „Съгласие 2007“, с. Жабокрът – 119,8 мм, а най-тежка ябълка – НЧ „Просвета 1920“ – 638 грама.
Носителите на наградата Златен печат за най-активно участие в миналогодишните празници, организирани от община Кюстендил са: първо място за НЧ „Славчо Темкин 1911“, с. Драговищица, второ място – НЧ „Отец Паисий 1928“, с. Багренци и НЧ „ Спасовица 2008“, с. Николичевци, трето място – НЧ “Просвета 1920:, с. Граница. Те получиха плакет и парична награда от Община Кюстендил, връчени от кмета – Петър Паунов.
Бяха раздадени и грамоти за участие на всички читалища, които показаха красиво украсените с плодове и зеленчуци щансове.
Официални гости на днешния празник бяха Петър Паунов – кмет на Община Кюстендил господин, Виктор Янев – областен управител на Кюстендил, Михаела Крумова – председател на Общински съвет – Кюстендил, проф. д-р инж. Мартин Банов – председател на Селскостопанската академия – София и Илияна Кришкова – директор на Института по земеделие – Кюстендил.
Празникът на плодородието бе открит в Кюстендил с представяне на 10 сорта ябълки от най-адаптивните към стресови ситуации, отглеждани от Института по земеделие. На техния щанд можеше да се видят 300 сорта ябълки. През тази година стълбата е част от визията на празника, защото е високосна година.
Част от празничната програма бе и кулинарната демонстрация на Дешка Кротева, която презентира характерните за с. Горно Драглище „циганици“, по нашему – мекици. Също така разкри тайните на приготвянето на Пърженица със зелени домати пред всички кюстендилци и гости на празника, разказвайки тънкостите в готвенето по атрактивен начин.
Лесно е да се опише официално за едно Плодородие. В действителност няма кой-знае какво настроение. И за участниците /повече са по задължение/ и за посетителите, и за търговците. Не само КОВИД-а е причина. Прото животът се обърна и срина, така е за всички. Какво ти плодородие. Участници стоеха като изтукани, момиченца в носии не знаеха защо са при щандовете, какво се празнува. „Щом се вдигне гюрлютия, то се знае, че сме ние“, опитваше с плосък хумор един от читалищните хора в близко село, който наистина идав всеки път. Вечният дядо Димчо от Ваксево пак тръгна с пищови в ръка и с потури и беневреци . Човекът я кара все така, зададе ли се празник – над 85 г. е вече. Жена се беше самобронзирала и със съдинка под мишница привличаще минувачи. Наблизо имаше кутия за пускане на по някоя стотинка. Кюстендилец беше изкарлал тир папагала и събираше париза снимка с пернатите. И това е плодородие. Добре, че все пак стана.