Нима и забравата
Читалище „Братство 1869” откри поповтаряща се с предишни години фото-документална изложба по повод 82-годишнината от рождението на Биньо Ивванов. „Поетът, свързал трайно съдбата си с нашия град“, както неизменно два-ти пъти в година изрича шефът на читалището Иван Андонов. Изложбата е твърдe позната – стихосбирки на автора, статии, книги, отзиви, както и архивни снимки от неговия живот. Нищо ново. Добре, че са се сетили да поставят акцента на рубриката „Просто“, в която Биньо пророкуваше как ще се разделим с комунистимеското си минало в излизалия кратко местен вестник „Синева“. Уви – не става раздялата с комунизма. И за пореден път биографията на поета дисидент / по енциклопедиите и литературните „справочници“. Биньо Стоянов Иванов е роден на 16.01.1939 г. в с. Бараково, Кюстендилско. Завършва ВИИ в София. Работи в промишлено предприятие в Кюстендил. Първите му публикации са от 1958-1959 г. („Родна реч“), в периода 1961-1964 публикува епиграми във в. „Народна младеж“. След 1967 г. публикува стихотворения във в. „Пулс” и „Литературен фронт”. В началото на 80-те години участва в радиопредавания на „Свободна Европа” и „Дойче веле”. Първата му поетична книга „До другата трева”, излиза през 1973 г. Следват „Над полето, сред небето” (1979), „Навярно вечно” (1980), „Природи” (1985), „Стихотворения” (1989, 2004), „Пътешествието на бабините очила” (детски стихотворения, 1989), „Си искам живота” (1993), „Часът на участта” (1998). Умира на 16 април 1998 година. Посмъртно става носител на Специалната награда на Сдружението на българските писатели /има и такова сдружение/.
Толкоз. На преместения за пореден път паметник  на поета/паметна композиция с колело реликва от родното Бараково/ в парка преди читалището и Галерията имало импровизирана сбирка. Дошли само четирима, двама от които заклети комунисти. После няколко се събрали и при семейство Кашукееви, да го споменат. Кашукееви – отявлени антифашисти, червени от люлката до края. Други няма да кажат нещо за Биньо Иванов. Нима идва и забравата. Не-е.