Истини за Освобождението
С неизменното поднасяне на венци и цветя пред паметника на дядо Илиьо войвода в Кюстендил отбелязаха 143 години от освобождението. С решение на местния Общински съвет от 2009 година денят 29 януари е обявен за официален празник на града. На поклонението пред паметника на дядо Ильо войвода бяха кметът на общината Петър Паунов, от общинската и от областната администрация, от политически партии, граждани, граждански сдружения и организации. Поради въведените противоепидемични мерки в страната тази година не се проведе традиционното празнично шествие, нямаше и културна програма.
Абе, зачетено бе Освобождението. И за кой ли път не се казват истини кое как е станало през тия януарски дни на 1878-а. Знае се, че Кюстендил е освобождаван два пъти, не е вярно, че всичко е станало без нито една жертва /турците ранили смъртоносно руски войник след „първото осовобождение“ на града, стреляли по него в района на днешния Аджундар/. И това, че според една спогодба Софийският санджак е трябвало да остане при така скроената нова държава в Турско. Т.е. на юг от Балкана – и Перник, и Кюстендил, и Дупница и пр. Така и Горна Джумая /Благоевград / се бил освободил през 1878 г., ама се наложило после чак в 1912 г. пак да го освобождават.
Т.е. Крайно, ама крайно време е да се напише истиската хронология и история на бойните, дипломатическите и междудържавните събития и действия, за да се стигне до Освобождението. Дори и на един град. И да не се забравя, че сме освободени, но не и свободни.