Кога ще сме наясно с Освобождението
Що пяна и празнословие се изля и на тоя 3 март. От декламирани неща от малчуганите до засаждането на 143 фиданки край едно Горско в Югозапада. Думи, думи, помпозности. Че и Ниагарския водопад даже се включи. Шипки, церемонии. Знамена. Гвардейци. Въпреки вируса – многолюдие и калабалък, това трябваше да се демонстрира  точон на 3 март и то беше демонстрирано . Уви! Няма да се спре това 3-мартенско безумие. Но крайно, ама крайно време е повече българи да проумеят, да си го изяснят какво е било това руско наше Освобождение. Добре, че вече се намират историци от най-ново поколение, които пооткрехват едно друго. Като „историческия“ Санстефански договор например, който май е едно протоколче без никаква стойност. И ред други неща. Стига са ни пре-, преповтаряли кое как е било при военните действия, а и там не се представят достоверно нещата. Кой вярва на това – “ в едно да се бият живи и умрели“ на Шипка. Пълен ужас.
Затова. Не да пращаме на обречени безрезултатни срещи комисия историци по Северна Македония да се уточняват кой е и кой не е българин от националреволюционерите ни. А да поканим международна група експерти да ни разяснат как е станало нашето Освобождение. Безпристрастно, на базата на обективен прочит на архивите – на всички архиви, руски, турски, румънски, европейски. И тогава – войната 1877/1878 г, ако е Освободителна, да я примем за такава. И още по-високо да вдигнем знамената и паметника на Шипка – по-високо, защо не. Ама, ако ли не. Тогава – никакъв 3 март!