Да не броим непрекъснато именниците
Православната църква почита един от големите християнски празници – Вход Господен в Йерусалим. Народът повече го знае като Цветница. Дни преди своята Кръстна смърт Иисус Христос е посрещнат тържествено в свещения град от множество хора с палмови клони и цветя. От тук е и традицията да се раздават осветени върбови клонки на празника, популярен като Цветница или Връбница. Близо 363 000 души в България празнуват днес имен ден. От тях жените са 280 000, а мъжете 83 000, показват данни на Националния статистически институт.
Не е само за Цветница да се броят именниците .За всеки празник се прави – дори пиарите по общини се чувстват задължени да качват числа за празнуващите според ЕСГРАОН-а. А защо. Нима празникът се свежда до софрите, приятелските запои по повод името.А на Цветница нещата са непоносими. Току се присъединяват хора с произволни имена – Елица, от Ела. Ива от вид върба. И т.н.Остава и Корна да е именник, от „корен“…По-възрастните хора държат имен ден да е само на Цветаните, Цветите, Цветковците. Никой от нас не си е избрал името. И то му тежи като някакво бреме, санкция, дадена му от другите, особено така нар. кумове, които са избрали точно така да се казваш. Хубаво – ама. Защо да се придава такава тежест на имения ден. По-добре да се следва християнският смисъл и значение. Не да се преяжда и препива, както ще е повсеместно и тази вечер. За Гергьовден – да не говорим, как ще е. Но – „Наздраве!“