Може и без награди
Калоян, Бояна и Радослава от 1 „б“ клас на 6-о ОУ „Паисий Хилендарски“ в Кюстендил намериха и предадоха на класната си ръководителка изгубени 245 лв. в двора на училището. Парите вече са върнати на жената, която ги е згубила. За случая разказва директорката Здравка Тасева. Случаят е от последния учебен ден преди Великденските празници. Докато са в междучасие, тримата първокласници намират пачка със сгънати пари. Веднага ги отнасят на класната си ръководителка, след това случаят се поема от директора Здравка Тасева и ръководствмото на училището. Г-жа Тасева качила нещата във Фейсбутк – на петнадесетата минута жената, изтървала парите в тревите, дошла да разкаже и докаже, че са нейни. И така.
Сега на тримата първокласници е връчена грамота и са номонирани за приза „предвестник на доброто“ според вътрешния правилник и ценностите на школото. А на празника на училището -1 ноември, ще им връчат самия приз, може да има и парична награда. „Но повече наградата ще е морална“, отбеляза директорката. Като вкарва и известна дидаткита в случая. А най-добре е да не ги награждават въобще. Не беше нужно и по медиите да се разчува. Самите деца не го искат. Сигурне сме, че е така. Може и без награди.

Мая, Мая
Мая Маналова носкоро беше рожденик – но това така и не стана светско събитие /както преди пет-шест години например/. 4 май. Какъв ти рожден ден, то тя влиза от битка в битка при новите политически и парламентарни реалности. Но нещо многобройните и привърженици в Кюстендилско нещо са все по-замислени. Как Мая дотук не удържа някакво явно превъзходство срещу ГЕРБ и модела ГЕРБ. А защо ли е така. Могат да се дадат доста отговори. Например този, че новите протестни сили са срещу статуктово. Ами Мая Манолова не е ли статуквова. „Тя беше от нашата партия“, често го повтарят соцактивисти в Кюстендилско. Като кандидат за кмет на София си набирала застъпници и хора за всичко от родния Кюстендил. И сега, на парламентарния вот, местни комунисти гласували за нея и за младата и докторка, водач на листата „Изправи се! Мутри вън!“ за 10 МИР. Кюстендилци първоначално я виждаха като социален министър в кабинет /не/направен с мандата „Има такъв народ“. После я заспрягаха и за премиер при третото връчване. Нещо не стана. Сега вървят прогнози дали Манолова изобщо ще влезе в 46-о НС след 11 юли. Кой знае.
Пак битки, пак изпълнения и вихрения от Мая Манолова. Да си забрави и рождения ден. Мая, Мая.

Юнаци
Двадесетина сънародници от Босилеград протестираха днес на обяд на ГКПП-Олтоманци срещу забраната да влизат в България прeз пункта и при отрицателен PSR тест и сертификат за поставена ваксина. От месеци те влизат в Българя през ГКПП-Калотина, което удължава пътуването им с над 250 километра. Протестът е начин здравните власти в България за чуят хората от Западните покрайнини и да променят това наричано от снародниците ни дискрмининационно решение да не могат да влизат през ГКПП-Олтоманци и с отрицатеален PSR тест. Това касае хиляди хора, които имат неотложин пътувания до България – при семействата си, на лекар, по делови проблеми, каза директорът на културноинформационния център в Босилеград Иван Николов, който беше в групата протестиращи. Само преди няма и седмица и от общината в Босилеград изпратиха писмо до здравния министър в оставка проф.Костадин Ангелов да промени заповедта си за преминаване през ГКПП-Олтоманци, която беше удължена до 30 май. Кметът на Босилеград Владимир Захариев бе кратък „Срам – защо да не минаваме през Олтоманци“. Кампанията успя. Вечерта стана ясно, че от здравното министерство разрешават всимик да минават през ГКПП-Олтоманци. Юнаци. Успяха. Макар и двадесетина само. И да ги водеха хоар, които свободно минават през всички ГКПП-та, като лидера на Глас прес и водещ се за кореспондента на БТА в Босилеград Сашо Димитров. А за обикновения босилеградчанин. На него май не му е чак толкова до пътуване по България. Освен ако не е най, най-наложително.
Де да ставаше така – десетина души на ГКПП-то и нещата се обръщат. Ама и държавата майка – България, де. От самото начало на пандемията това тестове, плазми, лекарства – помагащи и непомагащи, особено ваксините – кои да са, са част от стратегията и политика на доста държави. А България прекъсна възможностите на сънародниците сиромаси от Западните покрайнини да идват по-лесно и с по-малко разходи в татковината. Някой министър решил, министерство. Как така до днес не можеше, вече може да минават всички през ГКПП-олтоманци. Кое се е променило чак толкова. Правителството има дни до сдаването. Значи всичко може, като сдаваш – за последно. То и министрите са юнаци, как иначе.

Кюстендилска песен
Песента „Великден“, изпълнена от Цвети Веселинова, записана в двора на централния храм „Св.Богородица“ в Кюстендил, бързо стана хит и зазвуча по музикални предавания, рубрики и по мрежата, каза авторът на музиката Иван Стойнев. Тя е предоставена и на музикалната редакция на на няколко радия, похвали ес той. Текстът на песента е на Христина Димова, аранжиментът е на Петър Писарски от група „Атлас“, а автор на музиката е Иван Стойнев, дългогодишен създател и ръководител на детската вокална група в Кюстендил „Тип топ“. Идеята е от около 3 месеца, самата песен и записът станали бързо, радва се композиторът Стойнев, който обича да се нарича „обикновен човек от село“. Както и да е.
Впрочем – какво става с кюстендилската песен, със съставите. Няма ги .“Сребърни звънчета“, „Тип-топ“, даже „Калпазани“-те. Индивидуалните изпълнители. Възрастните си отиват, а и не пеят, не записват. От младите и подрастващите – една Васила Андреева май остана .Само вирусът ли е виновен. Ами комерсиализацията, конкурензията. Някой трябва да работи с талантите, да влага в тях. Стойнев, „скромният човек от село“, прави нянакви свои си изпълнения, откъслечни, инцидентни, спорадични .И никога не е докрай ясно какви ги прави. Но браво на Цвети. Говори се, че е на високи позиции вече, в шоута, в предавания. Тоя „Великден“ май е нещо така, само за празника. Но нека го.

Служби, служби
С архиерейска света литургия, водена от Белоградчишкия епископ Поликарп, викарен на негово светейшество Патриарх Неофит, в кюстендилсикя храм „Св.Богородица“ беше отсружено единоцърквие с участието на свещениците от Кюстендилската духовна околия. На Велеки понеделник десетки миряни влязоха в храма да чуят благословията на владиката дядо Поликарп, който е роден в Кюстендил. В края на службата беше ръкоположен нов за Кюстендилска духовна колония свещеник – отец Миро /Мирослав/. Така отшумя и тая Великденска служба. Както през цялата Страстна Седмица и сега, през педстоящата Светла Седмица по Възкресението. Служби, служби. Рилската обител нощта преди Воскресението беше пълна. Навсякъде. Дори и в сНиколевци, в двора на строящия се девета година храм „Възвесение Господне“ там, служиха за здраве.
Нека. Чуват се молитвите, посланията на владици и свещеници – „животът победи смъртта“, други послания, свързани с Иисус и с разпъването му на кръста. Никой не го подлага на съмнение посланието на поповете. Ама защо покрай целия този дълъг и на моменти протяжен техен риутал не се каза простичко и по човешки на какво изпитание сме сега, как трябва да се борим за спасението си, не за оцеляването – за спасението. То е пандемия, скъпотия, политическа безпътица и блокада някакава на държавно ниво. Всички са срещу всички там горе, лаят се, обиждат се, заканват се, кроят планове и разправи политически /дано са само полотически/. Ей, това да се кажеше от амвона – как ще я караме, откъде идва или ще дойде спасението с знешна дата и новата реалност. А служби и служби ще има. До часове е Гергьовден…

ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ! И БОГ ДА ПОМАГА!