Да остане само „24 май“
Днес народът, възроденият – да допусне’, че е така, празнува 24 май. Дори и академиците не знаят точно какъв е този ден. На славянската култура и българската писменост, на българския пе’ат и журналистите ли / те нямаха ли друг ден и дата/. Преди година имаше и Министерско постановление как да се нарича този празник . за последно. А народът си го знае като -„24 май“. Толкова. Затова. никакви имени дни и църковни служби. Това канонимон си е на 11 май. Нека си е на буквичките и на просветата. Даскалици да припапад по азбукито и да товорят колко днешните азбукарчета са талантливи и печелят олимпиада след олимпиада. И бягат на Запад и в САЩ. Да си се събират разни випуски – преди 50, преди 60, защо не и – преди 70 години завършилите. Да се събират.
И друго.Да не се нарича най-българският ден. Заради народността на Кирил и Методий, гърците имат какво да кажат по въпроса. Най-българският ден да е избухването на Априлското въстание – например, Каквото и да значи това избухване.
24 май. Достатъчно е.