Кой се сеща
Необичайната, виртуозната, дълбоката поетеса Екатерина Йосифова на 4 юни навърши 80 години. Родена в Кюстендил, работила като учител / и в Дупница/, журналист, драматург и поет през целия си живот, Екатерина Йосифова създава нещо като школа в българската поезия, по стъпките ѝ вървят вече няколко поколения творци. Нейни стихове са превеждани и издавани в Австрия, Великобритания, Германия, Гърция, Индия, Италия, Русия, САЩ, Турция, Унгария, Франция, Северна Македония и др. Йосифова е носител на някои от най-големите литературни и държавни награди у нас – орден „Кирил и Методий“, ІІІ степен , Орфеев венец, награда „Христо Г. Данов”, награда „Иван Николов” и много други. Почетен гражданин е на Кюстендил. Ето какво пишат за нея днешни литературоведи. „Няма начин да не бъде отбелязана върховната смелост на Екатерина Йосифова да присъства в литературата без никаква податливост към мода, стилове и реверанси пред читателя. Тя пише, вторачена в истината. Говори директно, без украса, и точно затова метафорите ѝ са толкова дълбоки и сложни, че те поглъщат задълго. Тя връща думите по местата им, припомня истинските им значения и ги подарява чисти, без никаква умисъл, на читателя“.
Сигурно само неколцина от малкото и приятели в Кюстендил са се сетили да и честитят. Поне по мрежите. Днешният кюстендилски читател, ако го има, изобщо – не, няма го. Както и управата на тоя град. Кои ли не се превъзнасят последните години с повод и без повод – колекционери, антиквари, местни имена, които – нямат никакъв особен принос в „дисциплината“, в която, да кажем, че са се изявявали. А на авторката на „Късо пътуване“, 1969э„Нощем иде вятър“, 1972э „Посвещение“, 1978э „Къща в полето“, 1983э „Имена“, 1987„Подозрения“, 1993э „Ненужно поведение“, 1994„Малко стихотворения“, София: Стигмати, 1998, 62 с.э„Нищо ново (100 стихотворения)“, Пловдив: Жанет 45, 2001, 128 с.э „Нагоре-надолу“, 2004, э „Ръце“,„Тази змия“, 2014, и две заглавия за децаъ- „Истинска приказка за Поли“, 1994„Легенда за магичния певец“, 2000, „нема кой да се сети“ кюстендилец. Катя има жилище в Кюстендил, беше купила имот и над Скакавишкия водопад при с.Полска скакавица /при старото училище там/. От години спря да идва. Едва ли е от напредващите и години. По-скоро няма какво да срещне тук. Пълна заспалост. Бъди благословена, Катя!