Month: август 2021

Нас корона не ни лови


Над 1 000 изпълнители от 70-80 състава и индивидуално се изявиха на завършилия тази вечер 14-и фолклорен фестивал „Струма пее“, организиран от Общината в Невестино. Най-добрите, поазали голямо умение и ниво на изпълнение и интпретиране на фолклорни песни и мелодии предимно от Югозападна Българоя, бяха наградени. Фестивалът продължи два дни при голям интерес – до късно вечер. Прави впечатление добрата школовка и талант на деца, някои от които са в първите класове на училище. В парка до историчесикя Кадин мост, строен 14 в. и наскоро реновиран, стана истински фолк форум. За срещи между отделните групи изпълнители и работещи със самодейни групи и състави. От различни градове – София, Перник, Добрич, Гоце Делчев, най-много ог Кюстендилско и Пияничкия край. От сцената изпълнители присядаха на някоя от пейките или на беседките. И си поръчаха кебапчета и студена бира. А в разгара на черпенето самодеец се произнесе: „Нас корона не ни лови!“
Това е мотото и на повсеместните събори, купони, срещи, фестивали къде ли не по Кюстендилско /Дупница с 30 кпъщенки, Яхиново, Стенско и др./. И по цяло Българско.Чул го Господ тоя с бирата на Парка в Невестино!

Благослов за боклука

bty
bty


Изграждането на компостиращи инсталации и на инсталации за предварително третиране на битови отпадъци за около 10 мил. лева за общините Кюстендил, Невестино и Трекляно започна днес. Това съобщавиха от регионалното сдружение „Рила еко“. Стартът за обекта е в петък край кюстендилското с. Радловци. Проектът е финансиран по ОП „Околна среда 2014 – 2020“, съфинансирана от Европейския фонд за регионално развитие на Европейския съюз. Проектът е с общата стойност 9 748 590 лева. Основната цел е намаляване на количеството депонирани битови отпадъци, генерирани в трите общините Кюстендил, Невестино и Трекляно, които изпитват сериозни финансови трудности по депонаринето на отпадъците си. Кюстендил и Трекляно транспортират боклука си до депото в Перник, а Невестино – до Самоков, на 80 километра в едната посока и това оскъпява много сметосъбирането. Нещо не стана много много ясно кога ще завърши и ще бъде пусната инсталацията. Спомена се юли-2022 год. Точно никога. Не се обяви фирмаат изпълнител.Багер частник беше камен колкото за пърната копка. Ясно е, че работа скоро тук няма да почне. Циклил е две години проектът, ще цикли още две. Но парите ще бъдат „усвоени“.
Но пък всичко стана с водосвет, отслужен от четитирима свещеници. Които благословиха / в такива случаи и квметът Петър Паунов присъства, но сега – не/. Така, че с божията помощ след време боклукът на Кюстендил, Невестино и Трекляно ще се компостира /разделя/, като годният за реализиране ще носи и някакви приходи. И т.н. А горкото Радловци. По пътя дотам се веят на воля боклучки найлонки, на много места има изсипани камари отпадък, строиетелен и какъв ли не. И да се чудиш как в това село няма брожения и хора „против“.В дупнишкото Джерман не дават да се издума за боклуци, инсталации, депа и пр. Но в Радловци – добре, хората разбират, т.е. – кротуват.

В кръг


Стотици привърженици и последователи на Петър Дънов и Бялото братство играха танца Паневритмия, а сутринта посрещнаха изгрева на Седемте рилски езера – така започва тяхната Нова Божествена година – от 19 август., казаха участвали в ритуала. Както го правят от 1929 год. , и сега последователите на Петър Дънов и Бялото братство се събраха при езерото Бъбрека. Наредени в 5 кръга те играха танца Паневритмия под съпровод на музика, оркестър, изпълнение на цигулка. Такъв танц се играеше и при старата хижа и при така нар.Молитвен хълм, разказаха планинари, качили се специиално на Езерата тази сутрин. Срещите на хората от Бялото братство продъжиха целия ден. Лагерът е от около 200 палатки – при пълното спазване на протиеопидимечните мерки, каза комендантът Атанас Атанасов
Да, ама и при дъновистите вече наскучнява. „Едно и също“, подхвърлят зяпачи отстрани. Имало и хора, които танцуват /паневритмират/ от любопитство, забавно да им е. Не, че нещо учението, свещенодействието. Ами. Пък и самото Бяло братство. Май са се поразлъчили и при тях. Предишните /Андрей Грива, Слав Славов/ ги няма. Коменданти и организатори – също са нови. И при тях има нещо „нечитаво“, биха казали по Дупнишко. И селяния и кукавели се качиил горе – „да гледат“. Разбира се – и съскащи дронове отгоре, снимат снимат. Както и да е. Важното е, че пак заформиха белите кръгове на Езерата .А пък Дънов – дали не избледнява вече, или просто го осъвременяват. И последователите му.

Отче Иване

Отче Иване

bty

Стотици миряни и посетители от цялата страна, туристи чужденци, влязоха в централния храм на Рилския манастир в Деня на Успението на основателя на Светата обител и духовен покровител и закрилник на българския народ св.Иван Рилски. Литургията, оглавена от Неврокопския митролополит Серафим, Видинския Даниил, игумена Адрианополския епископ Евлогий и монасите продължи повече от два часа. През цялото време на службата и през целия ден пред саркофага с мощите на св.Иван Рилски имаше опашка от чакащи да целунат ръката му – знак на почит и преклонение и за здраве и за вяра. „Не мога да се наведа доназеми, ставите ме болят. Но ръката целунах“, вълнуваше се баба, пристингнала от Перник.
В същото време Белоградчишки епископ Поликарп чете пред миряни на Паничище обръщението на Българския патриарх Неофит по повод 1075-годишнината от Успението на св. Йоан. В него се казва: „Пред духовния ни взор е църковната прослава на някого, който още в този свят е показал с живота и подвига си такъв неизменен устрем към Бога и такова желание да се приобщи към Неговото Царство на Светлината, че е бил удостоен още приживе с дара на чудотворството. Тъкмо такъв е и нашият преподобен и богоносен отец Йоан Рилски, чието дивно Успение честваме днес. От малък оставил света, заедно с цялата му суетна слава, той избра по-доброто, като се подвизаваше усърдно при суровите условия на Рилската пустиня, преминавайки през най-тежки изпитания и препятствия от врага на нашето спасение, но устоя докрай и справедливо заслужи венеца на светостта. Подир себе си остави образцово монашеско братство, на което даде завет, който и днес остава свят завет не само за монашестващите, но и за всички поборници на нашата спасителна християнска вяра. Още приживе беше удостоен с дара на чудотворството, а чудесата, извършвани от Бога по неговите молитви и неговото свято небесно застъпничество след Успението му, са неизброими. За нас – православните християни от българския род, той остава завинаги наш отец и верен небесен застъпник пред Божия престол, но неговата слава е надхвърлила отдавна родните предели и той е достояние на всички християни, които с чисти сърца прибягват до светите му молитви“ – се казва в словото.
Поповете си я знаят тяхната, а нашенецът не вниква много много. Време е в учебниците по история да се изучава Св.Иван Рилски. По вероучението – и канонично. И да се обяснява тоя дъбул – св.Иван Рилски, на когото са кръстени десетки болници и здравни центрове, дори е патрон и на полицейски и „силови“ звена, покровител е на една дузина градове /Перник, Дупница и др/ и се чества повече на 19 октоври. Отчов ден. Да се обяснява кое как е и защо е. На Отчов ден и курбани се разливат.А българинът за курбани душа дава. А да чете и просвещава – това не. Отче, Иване!

Тъпо

Тъпо

dav

Окръжна прокуратура – Кюстендил наблюдава досъдебно производство за подкуп срещу граничен полицай на ГКПП-Гюешево, съобщават от обвинението. Събрани са достатъчно даднни за извършеноот престъпление, добавят от прокуратурата. Случаят е от 1 август, неделя. Защо чак сега го съобщават – не е ясно. Но граничен полицай от смяната на ГКПП-Гюешево поискал и приел парична сума в размер на 20 евро, за да извърши действия по служба. За целта той използвал изнудване посредством злоупотреба със служебно положение.Престъплението е по чл. 302, от НК.Към настоящия момент са разпитани свидетели и са събрани достатъчно данни за извършено престъпно деяние, съобщават от обвинението.
Ама, че тъпо.Гранично ченге да се октави да го изпържат за никаквите 20 евро. Постановка, капан, засада? Няма значение. Но и прокуратурата – защо го вкарва в сводките си.Да се хвали – не за друго. То ГКПП-Гюешево има добро подкуп досие дотук. Преди две.ти години за подкуп и изнудване бяха осъдени петима митничари на ГКПП-Гюешево. Те получиха условни присъди .|Само един от тях е върнат на работа, останалите бяха уволнени, припомнят капепейци. Когато ги задържаха при акция на ГДБОП успели да хвърлят заработеното през смяната в кошчетата за боклук наблизо – да няма доказателства. Но изнудваният тираджия им разказа играта /ако е жив чивекът /. Митничар с прякор Супер Марио от Кюстендил беше прикаран от софиянци с крупен подкуп, но човекът се оправи, нищо не последва и още носи митничарските знаци и униформа, дори и по супермаркетите ходи така. Така, че. 20 евро подкуп ли е. Тъпо.

Мила родна картинка

Мила родна картинка
Къщата на възрастни хора изгоря в с. Баланово Дупнишко. Причината – съсед изварявал ракия.От комина изкочила така нар.“палушка“ /искра, въъгленче/ и поразила покрива на съседите.Къщата е на 74-г. Райна Агонцева, била обхваната от пламъци. Съседи видели, че гори, и се втурнали да гасят и да изведат от къщата и трудно подвижната жена. В този момент тя била сама в дома си. Бойчо, мъжът, с когото живеела на семейни начала, бил на полето. Някой позвънил на тел. 112, междувременно огънят обхванал целия покрив. Сухият дървен материал изгорял за минути. Огнеборци загасили пожара, но остатъкът от покрива се срутил и паднал вътре в къщата, която вече е негодна за обитаване. Изгорели са и 30 куб.м дърва за огрев. Мъжът ги набавил, като всеки ден ходел с колело по полето и събирал дърва за огрев за зимата. Криминалисти установили, че огънят е тръгнал от съседния двор, където съседът на Р. Агонцева изварявал ракия. Казанът е иззет, тъй като бил незаконен, и 20 л ракия, които изварил съседът в злополучния ден. Образувано е досъдебно производство за палеж поради небрежност. Това само в българска къща и съседен двор може да се случи. Казанът незаконен, коминът бълва искри, нашенецът, изварил вече 20 л. ракия, хич и не е предприел нещо, за да предотврати пожара. Мислел си е у ракията.
Не е само казанджийството, от което стават пожари и бели. Преди месеци и в Бобовдолско пожарникарите хванаха нередности – този път в заведение. Пожарникарите установили, че помещението не е законно построено. И главната архитектка тогава, през 2016 г., е въвела в заблуждение собственика на ресторант в с. Мламолово Крум Попов, че срещу 4500 лв. ще изработи документи, с които да преустрои ресторанта в помещения за живее “Аз не съм завеждал дело срещу нея. Прокураурата се самосезира и заведе дело след проведено разследване. През 2016 г. се свързах с нея да ми помогне, като намери фирма да изработи документацията за преобразуване на ресторанта ми в помещения за живеене. Чаках известно време и тя ми предостави някакъв план, а аз от ресторанта направих помещения за живеене. При проверка от пожарната се установни, че документите, дадени ми от нея, са нередовни. В пожарната помещението все още се водело като ресторант, въпреки че ми беше гарантирано от нея, че всичко е наред. Тогава от пожарната се обадиха в полицията в Бобов дол. Започна разследване, разпити… и се разбра цялата истина, че съм й платил 4500 лв. за проект, но тя ми е дала неистински документи. Тогава прокуратурата се самосезира по случая”, разказа пред медиите Кр. Попов.
Мили родни картинки. Където и да надзърнеш – незаконност и тъпи изненади, комбинации и мърльотии. Като от комина в Баланово посред лято.

Ама празник

bty

Ама празник
Панагия за 14-и път. По канона и по …настроението. Нещо не е добро това настроение. Богато аранжирани щандове с баници, зелници, питки, колачета , сладкиши, козунаци и др. изделия направени от тесто. Станали са в 3 часа по селата, пришпорени от читалищни секретарки да замесят за „изложбата“. По-вяло, по-рехаво от други години, ама е празник. И несменяемият дядо Димчо /87Г/ от Четирци, който вдига някакъв бутофорен пищов /а и пушка/ и току вдига децибелите – „Па-па!“. Трите осветени пити, замесени в деня преди големия празник „Успение Богородично“, бяха раздадени за здраве, като първата от тях се дарява на църквата „Св. Богородица“ в Кюстендил. Втората се дарява на домакините, при които са замесени питите, тази година това беше храм „Свети Мина“ в Кюстендил, третата пита бе омесена и осветена за здравето на кюстендилци и гостите на празника. И ето го подвигът. От опожареното Долно село също участваха. Читалище „Кирил и Методи-1927“ , на масата можеха да се видят автентични, български сладка, зелник, Великденско колаче, питка с мед ,обредна питка. Самодейката Милка Христова обясни, че всички самодейци са участвали в приготвянето на показаните хлебни изделия. Всеки споделя каквото помни и знае от предците баби и майки.
Ама празник!

Звездоброй


Природозащитникът и планинар от Кюстендил инж.Севделин Атанасов дебна до полунощ метеоритния поток Персеиди, като избрал подходящо място – поляна в Осоговския балкан на около 1300 м. надморска височина. Успял да засече около 20 от падащите звезди. И снмал само една- Шансът да се видят падащите звезди беше от 22 часа снощи до към 1 часа след полунощ. Точно в тези часове инж.Атанасов и съпругата му Тодорка били на поляната край хижа Иглика в Осоговския балкан. Въоръжени с модерни фотоапапарати за снимане. Но не се получило. Нямало по около 90 метеорити за час, както обявили учените от разнитеэобсерватории. „Напълно съм разочарован“, не скри преживяванията си посреднощ край хижа „Иглика“ Севтелин.
Да броиш звезди, си е провалена кауза отвсякъде. Особено падащите. По народното поверие това не е добър знак – да видиш как звезда гасне на небосвода. Но на Севделин това не му влияе. Важното е, че е неуморен и не се спира. В рамкитe на една седмица качи Мусала /2 925м/ с внука си Ран. Пfсле беше на Седемте езера. После при Камилата на Мальовица, за да отдаде почит на алпиниста Людмил Янков. После пак под Седемте езера /закара багажа на планинарка/. След това дойде метеоритният поток Персеиди. Не е изключено сега в събота и неделя пак да гребне нанякъде.Давай, Севделине! Паu ще има падащи звезди след време. Готви апарата.

Почетните


Златната медалистка от ансамбъла ни на Олимпийските игри в Токио Ерика Зафирова ще бъде предложена за почетен гражданин на Кюстендил с докладна записка от кмета на общината за предстоящото заседание на Общински съвет – Кюстендил в края на месец Август 2021 год. Предложението е „в знак на изключителна признателност за спечелване на най-високото спортно отличие, изпълнило с радост и гордост всички наши сънародници, за безценния принос към Кюстендилския спорт като светъл образец за етика, трудолюбие, колективен дух и себеотрицание, който ще служи за пример за всяко поколение, обичащо България“, написаха от екипа на градоначалника Петър Паунов. Ерика Зафирова е възпитаничка на кюстендилската школа по художествена гимнастика, първата и треньорка е Валя Машова.За радост и гордост.
Сега – за почетните граждани. Дано иq като Ерика влезе в златния списък, някой да възложи на иначе „пъргавите“ чиновници на Общината да издирят всичките имена дотук. Да ползват и архивните източници, музейните специалисти – ако трябва. В началото на 90-те години, при кметуването на филолога Иван Гюргинчев, се иpкоментира, че книгата с вписаните почетни граждани на Кюстендил се е загубила. По въпроса после се замълча. Да не би вярно да се е загубила. Да я намерят и осъвременят /актуализират/. И да я публикуват /издадат/.Така трябва. А на златното дете Ерика -Честито!

С Людмил

С Людмил
Неколцина кюстендилси се качиха на Камилата,където загина, през април 1988 г., а колцина се сетиха, че днес, на 11 август, 1953-та, но в Перник, е роден Людмил Янков. Като се върна от Еверест-1984, кои ли не му се изкараха приятели .Канеха го и му се натрапваха за срещи, посвещаваха му стихове, изкарваха го близък .После всичко приключи. След смъртта му. Е, има един паметник на улицата, която носи неговото име. Но в чисто човешки план – не го и споменават. И къщата, в Кюстендил, където живееше, е продадена. Откри се музей на алпинизма в Кюстендил, кой ли влиза. Вече няма клуб по алпинизъм в Кюстендил, и връзката му Стамен Станимиров си отиде преди години. От децата му – дъщерята Светлина е в Кипър, синът му Людмил си е в Кюстендил .Ама много-много… Ето нещо като досие
– Людмил Янков е роден в Перник през август 1953-та.
– Умира 34-годишен.
– Приятелите го наричат Людмата.
– Покорява три седемхилядника в Памир.
-Участва в успешните експедиции на Лхоце и Еверест.
– Спуска се със ски от Ел6рус.
– Преодолява трудните маршрути на Алпите.
– По професия е лесоинженер.
– Завършва и второ висше – международни икономически отношения. Синът му също се казва Людмил Янков.
– Той остава сирак на 4 години, а кака му Светлина – на 12.
– Днес дъщерята на алпиниста е омъжена в Кипър.
– Синът му изкара тежки изпитания и здравословни премеждия, но се съвзе. Ожени се, има и дете.Живи и здрави!
А е време, както се писа за Дойчин Петров наскоро, някой маршрут в планината /Рила, Осогово/, някоя пътека, връх,долина, тераса, заслон /вече има ски писта/ да носи неговото име. Където да ходят истинските му приятели и планинари.Не тия, които лицемерно по превъзнасяха и го дразнеха с това при връщането му от Еверест-84.“Как ще изживеем себе си без Людмята“, беше едно от заглавията по вестниците през 1988-а.А, де!