С Людмил
Неколцина кюстендилси се качиха на Камилата,където загина, през април 1988 г., а колцина се сетиха, че днес, на 11 август, 1953-та, но в Перник, е роден Людмил Янков. Като се върна от Еверест-1984, кои ли не му се изкараха приятели .Канеха го и му се натрапваха за срещи, посвещаваха му стихове, изкарваха го близък .После всичко приключи. След смъртта му. Е, има един паметник на улицата, която носи неговото име. Но в чисто човешки план – не го и споменават. И къщата, в Кюстендил, където живееше, е продадена. Откри се музей на алпинизма в Кюстендил, кой ли влиза. Вече няма клуб по алпинизъм в Кюстендил, и връзката му Стамен Станимиров си отиде преди години. От децата му – дъщерята Светлина е в Кипър, синът му Людмил си е в Кюстендил .Ама много-много… Ето нещо като досие
– Людмил Янков е роден в Перник през август 1953-та.
– Умира 34-годишен.
– Приятелите го наричат Людмата.
– Покорява три седемхилядника в Памир.
-Участва в успешните експедиции на Лхоце и Еверест.
– Спуска се със ски от Ел6рус.
– Преодолява трудните маршрути на Алпите.
– По професия е лесоинженер.
– Завършва и второ висше – международни икономически отношения. Синът му също се казва Людмил Янков.
– Той остава сирак на 4 години, а кака му Светлина – на 12.
– Днес дъщерята на алпиниста е омъжена в Кипър.
– Синът му изкара тежки изпитания и здравословни премеждия, но се съвзе. Ожени се, има и дете.Живи и здрави!
А е време, както се писа за Дойчин Петров наскоро, някой маршрут в планината /Рила, Осогово/, някоя пътека, връх,долина, тераса, заслон /вече има ски писта/ да носи неговото име. Където да ходят истинските му приятели и планинари.Не тия, които лицемерно по превъзнасяха и го дразнеха с това при връщането му от Еверест-84.“Как ще изживеем себе си без Людмята“, беше едно от заглавията по вестниците през 1988-а.А, де!