Радко, Радко…
Споминал се е поетът, журналист, талант по своему, активист, българин до края, от босилеградското с.Белут Радко Стоянчов. На 67 г. Поклон, Радко! А ето какво написаха приятелите му от Гражданския комитет „Западни покрайнини“, с много добра илюстрация . Радко свиреше на няколко народни инструмента – по събори, срещи, събирания. И това умеешe…

На 20 октомври 2021 г., след тежко боледуване ни напусна един от големите дейци на Българщината в Западните покрайнини – Радко Стоянчов наш съратник, съотечественик и приятел. Загубата е огромна и болезнена за всички нас, които работихме с него и имахме възможността да споделяме неговите идеи, неговите ценности и светоглед изпълнени с кристално чист Български дух и безупречно човеколюбие, надмогващи всички скрити и явни насилия, нещастия и неправди свързани с угнетеното положение на нашите сънародници в Западните покрайнини. Прямотата, дружелюбието и искреността на нашия скъп приятел, неговия независим и горд дух на родолюбец, неговото скромно достойнство произтичащо от съзнанието, че е рожба на тази изстрадала земя впечатляваше всеки, който е общувал и работил с него. В многобройните изпитания, произтичащи от неравната борба за отстояване на Българщината в Западните покрайнини той проявяваше смелост и находчивост да застане срещу институциите и представителите на насилието върху нашия народ в поробените Краище с оригиналния си хумор, с гордо вдигната си глава, с мъдростта на добротворството и правдата.
Радко Стоянчов имаше и един изключително богат свой вътрешен свят, в който бликаше енергията и характера на Западнопокрайнския ни народ изпълнена с безпределна обич към родния край, към природата, вековните ни традиции и към хората. В този негов свят особено място имаха човешките ценности и чувства свързани с добротата, милостта, състраданието, човешката топлота.
Сблъсъкът между силите на злото, които систематично изкореняват вече едно столетие съкровения идеал и ценности на нашия край и на нашия народ, с душевността на този достоен син на нашето Отечество роди неговата гражданска позиция на деец на Западнопокрайнската кауза, на сподвижник, организатор и добър администратор в дейността на Културно-информационния център в Босилелград. Със своя труд и постоянство той беше огромна опора и символ на непреклонния дух на Българин, с който вдъхновяваше тези, които нямаха сили и смелост да отстояват своята национална идентичност.
Радко Стоянчов бе колкото обикновен, толкова и неповторим човек със своя вътрешен свят изпълнен с творческа сила и изяви на журналист, артист, поет, художник, музикант. Със своето творчество и със своя непоколебим дух той влизаше в сърцата на хората, раздавайки своята обич и добрина безкористно от голямото си сърце.

ПРЕД ЗОРИ
Час пред зори
една малка източна
звезда отива да спи.
Час пред зори
изчезнаха всички твои
следи…

Радко Стоянчов

Светла да е паметта ти, Радко, Радко …