Day: 05.11.2021

Поклон за Елица

Поклон за Елица
Починала е изключителната Елица Тодорова, съобщиха от Съюза на българските художници и от кюстендилската художествена галерия. Със закъснение сигурно ще го съобщи и Общината. Но това не е най-важното как и кога ще реагират управниците на града, чиято най-голяма художничка беше. Впрочем тя си беше голяма. Скромна, почти незабележима, непринудена. Усмихната. Малцина знаят, че правеше уникалните си мартеници, мартенска радост за десетки нейни приятели и почитатели на творчеството и. И невероятно корава беше. До последния ден, преди да влезе в болницата. След две седмици лечение лекарите не са успели да направят невъзможното и да „задържат звездичката ѝ да свети за още години“, както пишат по повод смъртта и от СБХ. В Кюстендил, където името ѝ е известно на малки и големи и се произнася с респект. Житейският ѝ път е здраво вплетен в културния живот на града, а творческите ѝ реализации са важна част от историята на изобразителното ни изкуство, но и активна и свежа съставна част от настоящето му. През 2019 година в галерия „Владимир Димитров – Майстора“ беше организирана голяма изложба по повод 90-годишнината на Елица, събитие, заслужило ѝ официалното предложение за Националната награда за живопис „Майстора“ и дало основание на журито да я номинира, казват съюзните хора от организацията на художниците.
Родом от Търновско – през 1929 год., но свързва завинаги живота си с град Кюстендил. През 1954 година завършва живопис в Художествената академия при Дечко Узунов. По-късно още една съдбовна среща, в буквалния и в преносния смисъл, повлиява на творческия ѝ път. Това е срещата именно с Майстора и изкуството му. Сигурно много художници са се вдъхновявали от таланта на тази магнетична и свята личност, но малцина са тия, в чиито платна може да се усети енергийната чистота на неговия дух, без оттенъка на прякото сходство и елементарното подражателство. В живописта ѝ се долавя деликатният резонанс на нов пластичен трепет, на вибрации в други честоти, на индивидуално изведени стойности, автентични и несравними, с толкова много светлина в разкриващите се пространства. С феерии от светлина! След като завършва Академията, Елица Тодорова се установява в града, на който трайно посвещава живота си и в който успява да се утвърди като един от най-ярките творци за десетки години наред. Автор със свой почерк, разпознаваем и впечатляващ майстор на маслената живопис и акварела, с активни участия в почти всички организирани общи изложби. Става член на СБХ през 1965 г. Оттогава дълги години всеотдайно работи и като творчески секретар на Окръжната група на художниците. Дълъг е списъкът с многобройни самостоятелни изложби, с участията в национални, общи и регионални изложби у нас и в чужбина, в международни пленери… През 1986 г. пребивава в ателиетата на СБХ в Париж. Получава награда на СБХ за портрет, Голямата награда на изложба „Струма“ 1977 г., наградата „Струма“ през 2016 г. за живопис, наградата „Миклош Каплар“ в Унгария и много други. Става носител на орден „Кирил и Методий“ ІІІ степен (1975) и І степен (1979), както и почетен гражданин на Кюстендил. Родената на 21 април 1929 година Елица Тодорова заслужено е лауреат на Националната награда за живопис „Владимир Димитров – Майстора“ за 2019 година, припомнят от СБХ. И неин цитат : „Рисуването е моят живот и така ще бъде до последно!“
Поклон, Елица!