Day: 16.01.2022

Читалищният Биньо

lit.k2022 lit.k2022
Фотодокументална изложба беше открита във фоайето на централното градско кюстендилско читалище „Братство 1869″ по повод 83-годишнината от рождението на Биньо Иванов – поета, свързал трайно съдбата си с града, станал известен и с двете си гладни стачки в първите години на демокрацията, едната от които продължи 41 дни. Но това вече няма никакво значение. Същевременно читалище „Братство 1869“ и Общината официално обявиха и старта на Шестнадесетия национален литературен конкурс за поезия „Биньо Иванов-2022 г“, регламентът за конкурса е качен на сайта му. Изложбата съдържа по-известни стихосбирки на автора, книги и изследваня и публикации, посветени на него, както и архивни снимки. Биньо Иванов е роден на 16 януари 1939 г. в с. Бараково, Кюстендилско, от пет години в квартала е открито и читалище, което носи неговото име. Първите му публикации са от 1958-59 г. в сп. „Родна реч“), публикува стихотворения в вестниците „Пулс“ и „Литературен фронт“. В Първата му поетична книга „До другата трева“, излиза през 1973 г. Следват „Над полето, сред небето“ (1979), „Навярно вечно“ (1980), „Природи“ (1985), „Стихотворения“ (1989, 2004), „Пътешествието на бабините очила“ , която е с детски стихотворения, /1989), „Си искам живота“ (1993), „Часът на участта“ (1998). Умира на 16 април 1998 година. Посмъртно става носител на Специалната награда на Сдружението на българските писатели.
Това е така. Не е ясно обаче кой и как и кога реши да даде Биньо Иванов на читалищата. Те да го обсебят така и да прявят разни неща, всяка година едно и също. При положение, че той страшно ненавиждаше и бягаше от показността, от читалищния ентусиазъм и мероприятийност. Сега твърдо е в календара на „Братство 1869“, при фастивала „Пей, сърце!“, конкурса по класическа китара, даже с изложбата на гълъби, които се правят там. Ужас! За дисидентството, за толкова силната му поезия, за това как го четат сега, кои го четат. Ни дума. Но така е изгодно на тия, които и приживе не го понасяха. Лошо, много лошо!