Какви барикади!
25 години по-късно на Дупнишките барикади. Кои са. Незименният по такива поводи Михаил Панчев, някой друг седесерстващ с днешна дата, зам.-кметът Крум Милев, който може всичко да е, но не и човек за барикади. Ама – давай. Колкото и да се напъват дупничани да поддържат легендата за тяхното „Оборище“ – не става. И как ще стане, като поне 80 % от излезлите тогава в епичния протест си бяха върли номенклатурчици и комунисти. И докторът Стойчо Кацаров, който доскоро го даваше и министър. Какви сценарии и режисури се отигрваха тогава, защо не се издаде книга за това. Д-р Канстинтин Тренчев, покойният главен прокурор Иван Татарчев, тогавашни министри, които даваха денонощни указания по джиесем на „водачите“ на бунта при жп линията и гл път Е-79. И много цигани се включиха тогава, дадоха своя принос и бой ядоха заради примитивизма и глупостта си от изпратените да разгонват барикадата и оттеглени след това ченгета. Дни наред можеха да сенамерят парчета от полицейкиет палки при Аракчийски мост /Мостът беше част от барикадите, нали!/
Много неща не се казват и за тия дни на протест, събрал „вековната злоба на роба“ /по Гео Милев/. Какви барикади. Какво барикадно или седесарско е останало в днешна Дупница. Нищо. И тогава.