Къде си, пролет

В 17.33 часа у нас днес настъпи астрономическата пролет. Това е пролетното равноденствие, съобщават астрономите. Астрономически пролетта започва с пролетното равноденствие – около 21 март в Северното полукълбо и около 23 септември – в Южното. Пролетта завършва с лятното слънцестоене – около 21 юни в Северното полукълбо и 21 декември – в Южното полукълбо.Пролетните месеци в Северното полукълбо са март, април и май, а в Южното – септември, октомври и ноември. През пролетта дните започват да стават по-дълги от нощта, температурите се повишават, а природата се връща към активен живот. Нема що – активен живот. Не стига КОРОНА-та, войната, инфлацията и скъпотията, та и вятър и студ навръх 21 март. И трябва да си доста наивен, като конкуриралите се за приза „Кюстендилска пролет“ момичета, та и да се зарадваш на всичкото отгоре на такъв сезон. Къде си, пролет, защо и ти… И на щъркелите хич не им е сгодно, на тия – дето се подлъгаха и са вече по гнездата тук-там.
И още един спеч се задава. На 27 март, неделя, в 3 часа с преместването на стрелките на часовниците с един час напред страната ни ще премине към лятното часово време. Е, накъде повече!

Просто дупничани
В Дупница, където вече са настанени над 50 бежанци от Украйна, задължително осигуряват в жилищата, където ги настаняват, и интернет.За да могат децата им да се обучават онлайн, казаха от сформираното местно сдружение в помощ на бягащите от войната хора. От книжарниците в града осигуряват и необходимата литература и пособия. Таова казва Асен Кирилов /52Г/, който пръв създаде организация в града за прием на украинци от войната. „Стараем се да имат всичко“, обобщава мъжът. Който само преид два дни отиед вСофия да посрещне 80-годишна укранинка на инвалидан количка. И докато не и осигуриха всичко /заедно с местните ротарианци/, не се спря. При първите срещнати украинци, като видял и децата, Кирилов се разплакал.
И не е никак чудно, че, говорейки си помежду си, самите бежанци от Украйна предпочитат като дестинация Дупница. И се местят тук от други български градове. Едва ли е само заради близостта със София, до която се стига и по жп и по асфалт. С кола – за тридесетина минути. Просто хората тук са истински, гостоприемни, отзивчиви и съчувстващи. Не са като съседния Кюстендил. Случайно ли е, че от 100 /толкова са официално обавените/ бежанци в Кюстендилска област половината са в Дупница. И питат и пристигат и още. Кое е обяснението. Просто дупничани.

Кой още не е протестирал
Земеделски производители протестираха на изхода на Кюстендил на пътя за София. Те настояха Министерството на земеделието да осигури адекватни помощи и компенсации – така, че да покрият загубите си заради пандемията и поскъпващите горива. Група от двадесетина земеделски производители излязоха на протест днес на обяд на изхода на Кюстендил на пътя за София. Те настояват Министерството на земеделието да осигури адекватни помощи и компенсации – така, че да се покрият загубите им при КОВИД кризата и драстично поскъпващите горива. До блокиране на движението не се стигна, имаше осигурена полицейска охрана. В протеста се включиха основно производители на плодове и картофи, основна култура за района. Протестиращите искат средствата да бъдат разпределени по равно между тях и животновъдите, но не са против това, което получават фермерите, а те са лишени. Произвеждам картофи и малко сливи. М.г засадих 20 декара картофи, сега наполовина – 10. Изобщо не се знае какво става и какво ни чака“, каза участник в групата, застанала в близост до руините на култовия някога комплекс „Сайма“. Там обикновено през цялата година се продава плод и зеленчук на открито.
И вече е време да се запитаме – кой още не е протестирал в тая държава последните 30-на години. Трудно ще се сетим за някое съсловие. Може би теляците по баните и проститутките по магистралата. За тях не се сещаме. Иначе – всички. И докъде води един такъв протест, доникъде. Дори да се реализират някои от исканията, прецакването идва неизменно по-нататък. „А-у“ нищо не решава!

Славата миньорска
По заповед на кмета на Общината Елза Величкова започна обезопасяването на бившия 8-етажен хотел „Миньорска слава“ в центъра на Бобов дол, съобщиха от управата на миньорския град. Повече от 2 десетилетия сградата, която в миналото е била емблематична за Бобов дол, се руши и е опасна. Комплексът е с около 1200 кв. метра застроена площ. С хотелска част, ресторант, сладкарница, бар. Бил е най-посещаваното от клиенти място в града. „Да идем у Славата“, беше парола за бобовдолци. Десетилетия наред собствениците му, пловдивчани, са го занемарили, дограмата и част от оборудването са паднали и изтърбушени, самата сграда се руши. И е опасна за минувачите. Затова кметът Величкова разпоредила да бъде оэбезопасена. Новият собственик, бизнесмен от Паразджик, е започнал почистването и изкарването на боклуците. Пред общинската управа е заявил, че ще канддитаства за финансиране и за превръщането на комплекса „Миньорска слава“ в модерен дом за възрастни хора, каза градоначалникът Елза Величкова
Леле, леле. Заклетите пиячи на града що спомени могат да извадят от знаковото място, което сега ще става старчески дом, ако стане. Как го допуснаха. Ами то и славата на Бобов дол безвъзврлатно си е отишла. Няма ги миньорите, преди 30-на години по 7-те рудника работели около 12 хиляди въгледобивници. С яки заплати, пенсии на 45 години, бонуси всякакви. И при по-така случаи – „у Славата“. Сега я има 50 миньори по Разметаница, я не. На едно събиране в администравината сграда на мини „Бобов дол“ преди години за бъдещето на въгледобива местен си го каза в прав тест – „Затворите ли мините, след 50 години тука ще раснат само магарешки тръни“. Колко е прав – за съжаление.

Конвоирана военна колона от 7-8 платформи по пътя Кюстендил-Дупница във вторник преди обед постнесна и породи доста коментари сред водачите, пътували по направлението. Нито от КАТ, нито от Областното Пътно управление разполагаха с някаква информация .Колоната била охранявана от патрули на Военна полиция. Върху платформите имало едрогабаритна военна техника, били натоварени с цистерни и контейнери, казаха пътували по направлението водачи. Такъв конвой минал по пътя Кюстендил-Дупница и на 4 март сутринта. Но тогава имало само две платформи. Според коментарите това е техника или оборудване на НАТО и се транспортира от база на Алианса в Косово. До вторник следобеда офоциална информация за колоната не беше подадена отникъде.
Че мирише на война, дано не си е така.Че и по Кюстендилско са виждали мирновременни премествания и марш на ско-ци, си е така.При Косовската криза що техника мина, че и US вертолети летяха, самолети и пр. KFOR-овци – постоянно. Сега малко трябва, един вехт бетеер да мине, и се почват коментарите “ а ла Украйна“. Някои броят самолетите по небето, слушат нощем ръмженето над облаците и си прявят изводи и прогнози докога ще продължи войната. Тука минала една камуфлажна колона с празно оборудване по платформите. Голяма работа – ама да се каже какви са и къде отиват. Така трябва. Нали сме в НАТО, нали – едно друго…

80-годишна украинка в инвалидна количка пристигна в понеделник в Дупница и веднага беше приета и настанена в семейство в града. Това каза Асен Кирилов, който от началото на руската инвазия е в непрекъснат контакт с организации по съдействието на бягащи от войната хора. В града те са вече над 60. 52-годишният Кирилов, който буквално познава всеки от пристигналите в града бежанци, разказва по минути кое как става с бежанците. Някои от тях срещна извън града. А жената в инвалидна количка едва ли се е надявала на такъвм прием – намериха къща, на която вече е монтирана платформа, жилище на нулева кота. Изобщо да може да се чувства най-сигурно в новия и дупнишки дом.
Не е за вярване, ама още има хора като брокера Асен Кирилов. Който си заряза бизнеса. „Има време за бизнес“, казва състрадателният дупничаин, който при вида на първите деца бежанци украинчета не сдържал сълзите си. В дни, когато повечето дупничани си пият кафето и водката с приятели, с близки, и мъдрят войната и политиката, Кирилов се „разлита“ ден и нощ и приема бежанци. Сега дертът му е, че напливът се увеличава, а броят на заявените жилища, където да ги приемат, е ограничен. И ще призове още хора да откликнат на апела му след първите часове на войната- „който може – да помогне!“. Толкова апаратаменти, жилища, имоти са необитаеми. Войната ще свърши. Тогава всички ще забравят за Асен. Той ще се постарае да го забравят. Има и такива хора.

5 дни откакто говорителят на ОД на МВР –Кюстендил Катя Табачка излезе в пенсия. И вече – каквото и крими да стане в бившия окръг /сега област/ няма как да се разбере. Пълно информационно МВР затъмнение е за региона в момента. Няма пожари, няма катастрофи, няма рекет, лихварство, измами, кокшокарски кражби, побоища, стрелби /не дай, боже!/ и пр.Всичко е супер спокойно в това Кюстендилско. „Колеги от медиите, благодаря ви за партньорството и за приятелството през последните 20 години!След над 5000 информационни съобщения, извънредни новини и може би 3 пъти повече телефонни общувания настава и моето пенсиониране. Днес е последният ми работен ден и ми е приятно да го споделя с вас, надявам се на бъдещи контакти по празнични поводи.Желая ви здраве, удовлетворение и, разбира се, забавление! На момичетата: Честит Празник!” , написа навръх 8 март, преди да черпи за сдаването на поста, Табачка.
Работила е в звеното Окръжен съвет за култура при соца. Помнят я от това време, че за всяка среща, събитие, церемония, тя отговаряла за букетите. „Китките идват“, подхвърляха хора в залата, където ставаше съответното събитие, щом се появеше Табачка. После беше и във вестник „Звезда“-„Пауталия“. И човек на Кеворк Кеворкян в Сдружението за честни избори- Кюстендил беше в зората на демокрацията. През 2000-та година, с протекциите на тогавашния вътрешен министър Емануил Йорданов, стана говорител на РДВР-Кюстендил. И според местния полицейски фолклор Табачка и тогава и до края си беше кюстендилската „Ал джазира“. Тя да реши дали е комплимент, или не е. На добър час!

Югозападното държавно предприятие има готовност да подкрепи с дърва за огрев нуждаещи се бежанци от войната в Украйна, намерили закрила на територията на областите Благоевград, Кюстендил, Перник, Софийска, София град, Ловеч и Пазарджик. Управителният съвет на предприятието гласува решение, с което упълномощава директора инж. Дамян Дамянов да предостави до 500 пространствени кубически метра дърва, които да бъдат разпределени при заявена необходимост.За оказване на бърза и ефективна помощ при възникналата кризисна ситуация ЮЗДП е подготвило писма до съответните областни управители с молба за съдействие при уточняване на местата, в които има настанени украински бежанци, както и на нуждата от осигуряване на дървесина за отопление. Това обявление се появи официално в петъка. „Нема лошо“, ще кажат по Югозапада. Лошо нема…
Ама как ще го приемат украинците. Да им осигуряват дърва да се греят. За на открито – може би, докато са на някой от граничните пунктове. Ама те са по хотели, в частни домове, при приятели. И сигурно си представят, че идват в страна от ЕС. Модерна и цивилизована. Електрифицирана на висока степен и газифицирана. Те идват от страна, транзитна на газ, с високопроцентно потребление на синьо гориво. А ние ще ги топлим с дърва. Но поне сме готови и от сърце да помогнем.

Бодилеградчани и принадлежащите към българското национално малцинство в Сърбия отново ще могат да получават специализирана медицинска помощ във Военно-медицинска академия в София. Това става след обещание и със съдействето на премиера Кирил Петков и чрез Посолството на България в Сърбия. Вече две години босилеградчани не можеха да получават специализирана медицинса помощ във ВМА заради КОВИД пандемията. Нуждаещите се в района на Босилеградско отнаво могат да се записват за преглед и при необходимост и на челечие във ВМА.Те могат да се обърнат към КИЦ „Босилеград” за съдействие. Българите от вътрешността на Р. Сърбия ще могат също да се възползват от подобна медицинска грижа, чрез Генералното консулство в Ниш и Посолството на Република България в Белград, които от своя страна актуализират списък с имената на нуждаещите се и го изпращат до Военно-медицинска академия в София. От следващаат седмица първите одобрени ще заминат за София, каза Иван Николов, директор на Културноинформационния център в Босилеград. Съгласно наредбата на Министерството на здравеопазването влизащите граждани от Сърбия в България се допускат при представяне на валиден цифров COVID сертификат на ЕС за ваксинация, за преболедуване или за проведен ПСР или антигенен тест, съдържащ същите данни като цифровия COVID сертификат.
Дайте да изкалкулираме .Колко ще му излезе на босилеградчанина да плати пътуване до София, за прегледи и изследвания, за консултации, евентуално – за лечение, след като не е задравно осигурен по нашата система. Кой ще може да си го позволява в една община с около 60% безработица. Не може ли нещо да поеме Общината в Босилеград, например да отпуска автобус. Или българската държава, плащайки някои от процедурите им във ВМА. Няма да е зле.Иначе става максимата – „преди давах здраве за пари, сега пари за здраве“. Децата на Босилеград учат в български ВУЗ-ве и после остават и да работят в България. Бащите и майките им се лекуват в Кюстендил или в София. Регистрационните номера на колите им /повечето/ са български. А си живеят в Босилеград. Има нещо сбъркано.Защо да се правят на българи, като са си.

Спасявания
Седемдесет и девет години от спасяването на българските евреи бяха отбелязани днес в Кюстендил – града, от който, така се счита, през март 1943 год. започва акцията, спасила от депортиране към 50 хиляди жиевещи по това време в пределите на страната евреи. Бяха положени венци и цветя на паметника на подпредседателя на Народното събрание тогава Димитър Пешев в центъра на града.

Кметът Петър Паунов и от общинската администрация, от областната управа, от обшествени и политически организации, граждани почетоха с минута мълчание делото на петимата кюстендилци, от които тръгва акцията по спасяването на българските еврери – Димитър Пешев, Владимир Куртев, Асен Суйчмезов, Петър Михалев и Иван Момчилов. По-късно беше открита паметна плоча на къщата, където е живял един от кюстендилската група на Димитър Пешев – Иван Момчилов.
Така се прави на всеки 9 март последното десетилетие. От меикрофоните се чуват патетични думи кое как е станало. И на всяко отбелазване се получават и някакви разминавания. Кой при кого отишъл, кой какво разпоредил, как е спряно депортирането. Ето, Иван Момчилов ходил при кума си генерал Никола Жеков, да моли и него. Защо не – в България все така става, да се уреди с наши хора. Но защо ли, като се върнал в Кюстендил, на Момчилов чупили нощи наред прозорците и цапали фасадата на къщата му. Състрадателни и благодарни евреи ги чистели и поправяли. Ама кой ги е чупил. В делегацията, която тръгнала да иска от Димитър Пешев спасяването на българските евреи, имало записани 44-ма, с влака заминали – четирима. Кои са останалите и защо не са заминали. Същото време и в Пловдив имало акция по спасяването. В Норвегия пък ги карали с бели автобуси /сега и в Украйна се опитват така/. Изобщо – който и да заговори по темата, изкарва някакво „ново“ спасяване на евреите. Не е ли време да се каже окончателно – така стана спасяването. И точка. Да няма спасявания.