80-годишна украинка в инвалидна количка пристигна в понеделник в Дупница и веднага беше приета и настанена в семейство в града. Това каза Асен Кирилов, който от началото на руската инвазия е в непрекъснат контакт с организации по съдействието на бягащи от войната хора. В града те са вече над 60. 52-годишният Кирилов, който буквално познава всеки от пристигналите в града бежанци, разказва по минути кое как става с бежанците. Някои от тях срещна извън града. А жената в инвалидна количка едва ли се е надявала на такъвм прием – намериха къща, на която вече е монтирана платформа, жилище на нулева кота. Изобщо да може да се чувства най-сигурно в новия и дупнишки дом.
Не е за вярване, ама още има хора като брокера Асен Кирилов. Който си заряза бизнеса. „Има време за бизнес“, казва състрадателният дупничаин, който при вида на първите деца бежанци украинчета не сдържал сълзите си. В дни, когато повечето дупничани си пият кафето и водката с приятели, с близки, и мъдрят войната и политиката, Кирилов се „разлита“ ден и нощ и приема бежанци. Сега дертът му е, че напливът се увеличава, а броят на заявените жилища, където да ги приемат, е ограничен. И ще призове още хора да откликнат на апела му след първите часове на войната- „който може – да помогне!“. Толкова апаратаменти, жилища, имоти са необитаеми. Войната ще свърши. Тогава всички ще забравят за Асен. Той ще се постарае да го забравят. Има и такива хора.
Последни коментари