„В момента няма социална партия. Гражданската платформа „Изправи се.БГ“ беше до хората, мачкани от некоректни работодатели, монополисти. Доказали сме, че сме на страната на обикновените хора, на работещите, на пенсионерите, на хората с увреждания“. Това споделя с днешна дата Мая Манолова във връзка с учредяването на новата партия „Изправи се, България“.Според нея България е единствената държава, която не е подкрепила домакинствата след скока на цените: „Ние предложихме намаляване на ДДС и на акциза върху горивата. Настояваме за незабавна подкрепа за българските домакинства поне за великденските празници, както направиха всички европейски държави. Има ясен план как българските семейства да бъдат подкрепени в тежка социална криза“, продължава Манолова. Изборът на председател ще се проведе демократично на 1 май, когато ще се състои и учредяването на партията.
В родния и Кюстендил никой не е изненадан, че и тя спретна партия. Не се знаели кои са и поддръжниците и тук. Със сигурност координаторът на „Изправи се!“ за Кюстендилско и бивш зам.-областен управител Георги Илинов. Не се знае за допутатствалата за „половин ден“ кордиоложката Галина Таваличка, май втори път няма да се излъже докторката. Със сигурност бившата БСП лидерка в Кюстендил Катя Янчева е с нея. И тогавашната говорителка на червените Лили Евтимова. И май са това. А, и родителите и. Много кюстендилци подхвърлят това, че Мая не обелва ни дума за войната в Украйна, нали е Московска възпитаничка. А го дава със социален уклон. Прави измъкване от най-наболялата за всички тема – войната. Абе, ще се види. А някои наричат паритята и ММ /лоша асоциация с ПП/.Ще се види.

Горо, горо  
Момчетата и момичетата от детския кюстендилски ансамбъл „Родолюбие“ засадиха и ще се грижат за горичка в Лисец планина. Заселяването стана и е във връзка със „Седмица на гората“ и беше организирано и подпомогнато от екип на Държавното горско стопанство „Кюстендил“.Децата и техните ръководители от ансамбъл „Родолюбие“ засадиха 400-500 фиданки от горскодървесни видове /предимно бор/ в землището в с.Драговищица, Лисец планина. Помогнаха им работници и специалисти от ДГС „Кюстендил“. Директорът на стопанството инж.Тони Колев каза, че вече има поставена дървена табела на входа на имота, че тази гора вече е „собственост“ на „Родолюбие“, малките ансамблисти ще се грижат всякак оттук нататък за фиданките и бъдещия „горски масив“. Е Седмицата на гората продължава с различни изяви в Кюстендилско, а до края на седмицата ще станат известни и победителите от детския конкурс за рисунка „Моята гора“.
Дойде ли април, и горските се заразтичват. Залесяват, чистят,рисуват по темата. Само, дето после нещата остават така. То и еврогора садиха до завоя при с.Падала /Рилско/, прокурори и журналисти ли, аграрспециалисти ли бяха, но никой не се обърна повече да я нагежда еврогората. За новородени в градския парк „Рила“ в Дупница също засаждаха фиданки, всяко бебе си имаше фиданка, а от Горско стопанство „Дупница“ трябва да поддържат гората. Гората е символ, величие, лесен символ и повод да стават разни „меропирятия“. Така ли е горо, горо – „майко мила“, да не намесваме и Ботева.

Що може Трекляно

2,6 мил. лева бюджет за 2022 год прие най-малката община в България – Трекляно, увеличението спрямо миналогодишния бюджет е едва с около 200 хиляди лева, каза кметът Радко Петрунов. Общината не може да разчита на сериозни собствени приходи, след като има най-ниските местни такси, а таксата смет от десетелитя е 1 промил. На територята и почти не се развива частен бизнес освен някакави земеделски производители ила наематели на пасища. За пръв път в бюджета обаче са заложени в такъв размер капиталови разходи – 764 хил. лева, доволен е кметът Петрунов.Той обяви, че отново общината ще ремонтира един от междуселските пътища, дори и селата да са обезлюдени – населенето в 19-те села е около 350 жители От десетилетия таксата смет в Трекляно не повишавана и тя е 1 промил. Сметосъбиране с извършва само в няколко от селата, а Общината, която е наела фирма от съседния Земен, плаща по около 20 хиляди лева, дкато събира от такси около 5-6 хиляди. Преди годин тукашен активист се хвалеше, че изкарвал боклука си с магарето и каручката, заобикалял кофите за смет, но пак му начислявали таксата. А как иначе.
Въпросът що може да предприеме Трекляно с тия 2,6 мил. лева. Колкото за километър ремонти по някой столичен булевард или за средно голям по финансов размер пореден проект в областния Кюстендил. Но – поне за самочувдствие, че и Трекляно си е 100% община, където добре се и живее. Особено за администрацията. Дерзайте по Мала Франция /другото име на Трекляно-Краището/!

Калдъръмът срещу плочките /павета, бордюри и пр./

В Рила недоволстват, че по старинна улица в кв .Бабинска махала в града сe прави паркинг, казаха местни жители. Както и на пътека до гробищния парк и реставрирания храм от Възраждането „Св.Архангел Михаил“ се изгражда стълбище, което затруднява – особено възрастните, минувачи. Изобщо се вършели едни такива. Преобразованията по старинната улица в Бабанска махала са неприемливи за минувачите и за живеещите в квартала. „Що за уникално решение! Слагат бордюри, тия коли през тях ли ще минават. Пълно малоумие“, възмущава се учителката пенсионер и всепризната активистка в Рила Емилия Начева. Очевидно новите преобразования и ремонти по улицита са с одобрението на Общината. „Ако някой иска да пита нещо, Общината има две страници.Да пита, и ще му отговорим. Вярно е, че паркоместата само се обозначават. Няма нищо притеснително“, успокоява нещата кметът пореден мандат на Рила Георги Кабзималски.
Е, как да няма. Пореден случай, при който калдъръмът се покрива и заменя с плочки, бордюри, павета и пр.Минете през Кадин мост на Струма, където кметът на Невестино инж.Димитър Стаменков отново се наложи и по моста, пуснат 1470 год, върху каменните плочи и калдъръм наредиха павета. И никой нищо не каза повече. И в Кюстендил се случиха някои такива интервенции покрай реновирането на парк „Галерията“, сега и около неудържимите ремонти около Арката. Така им е далеч по-лесно на проектантите и изпълнителите. Какъв ти калдъръм, давай с плочките и се не бой. Изходът е предизвестен!

Бил Ден на хумора и шегата – 1 април. Ама в тия времена. На кой му е до шеги – става въпрос за истинските, жизнените,не тъпите и злите. Добре, че кюстендилнското читалище „Братство“ леко поострами нещата – нареди една изложба на отдавна забравени местни хумористи карикатуристи, Иван Реджовски /Кюстендил/ и Тодор Парчев /Бобов дол/. Пак е нещо. Апогеят им беше при соца на Реджовски и Парчев, покрай тогавашния окръжен вестник „Звезда“. Правеха изложби и тогава, илюстрираха книжки, спретваха зевзеклъци на маса, в клуба на културните дейци- Кюстендил /имаше и такъв/. В Дупница също гъмжеше от хумористи. Двете групи – кюстендилската / с десетина активни автори и шегаджии, изяваващи се и по централния печат/ и станкевската, се конкурираха благотворно и без зависти и „номера“. Такъв е бил хуморът тогава, нагаждачески, удобен, без особена сатира и злъч и някаква насоченост към Партията и Правителството. Но беше хумор.
Сета и това го няма. По някой калабмур се ражда меду приятели, лаф понякога обиколи компании, задържи се с дни из жадна за усмивки и оживление словесна аудитория. А има хумористи и сега. Съдия е написал хумористична поема за хора и персонажи от съвременен Кюстендил / така да кажем!/. Рецитира си я понякога, сме и се и той, ама не ще и да я напише на хартия, или да я качи във Фейса. Не иска – „на какво отгоре“. Доскоро беше жив хумористът и детски поет Васил Гьошев. До последно търсеше издател /спонсор/ , та да издаде том от 3 500 гатанки, афоризми, сентенции, хуморески и пр.Не успя и Гьошев. Имаше двама-трима „мърфолози“ – изявяваха се в рубриката на БНР – „Законите на Мърфи“. Последен беше Йордан Станков, спомина се на 91 г. преди два месеца. Няма и няма хумор. По-скоро – отнема го.