Кои го помнят
В Кюстендил почетоха алпиниста Людмил Янков, един от героите на експедицията „Еверест-84″, загинал при тренировъчен лагер на националния отбор по алпинизъм под връх Камилата в планината Рила преди 34 години, на 17 април 1988-а. Поет, издал няколко книги, а една от улиците в Кюстендил носи неговото име. Очаквано дойдоха десетки кюстендилци, кметът на града Петър Паунов, депутатите Христо Терзийски и Снежана Траянска се поклониха пред паметника на Людмил Янков и на загиналия с него кюстендилски алпинист Стоян Наков на ул.“Людмил Янков“. Водещата припомни неговия нравствен подвиг при експедицията до Еверест през 1984 г. когато Янков рискува живата си, за да стигне и да спаси загиналия под първенеца на света българин Христо Проданов. „Той не стигна върха. С години сънувания връх. Не стъпи на Еверест, а се върна по-голям от него. И в последния си тур до Камилата Людмил остави по скалите и дадената дума и своята усмивка, и добротата, и безкрайната си човечност аз анс“. Хор „Осоговско ехо“ изпълни песен, посветена на Людмил Янков по текст на кюстендилския поет Давид Алфандари. Разбира се – бяха синът му Людмил младши, с двете си дечица /внуците на алпиниста, които той не видя/.
Как беше преди да речем 35 години. Колко души му досаждаха на Людмил Янков с „пирятелството“ си .“Как ще изживеем себе си без Людмил Янков“, написа някакъвместен поет през лошия април-1988 г. Ходеха с него по срещи, МХТИ-та някакви имаше /Млада художественотворческа интелигенция/, досаждаха му, но се въртеха край и до него. За да имат полза. Сега ги няма никакви. И друго. И алпинист от онова славно поколение не дойде, а има живи сред тях .За по-младите няма какво да се каже. Алпинизъм в тоя град вече – забравете. А Людмил – кои наистина го помнят. Поклон!