Най-тъжният ден

В Кюстендил изобщо не беше тъжен Разпети петък. Дали, защото централният храм „Св.Богородица“ е в ремонт и го намаше каноничното минаване под плащаницата. Кафенетата бяха пълни, никой не спазваше никаквf въздържание и смирение, и алкохол се сервираше и към обедно време. Търговците си работеха без изключение, да не говорим за офисите на мобилните оператори. Няма състрадание и съпричастност с кръстните страдания на Христос. На места младежи слушаха чалга, просто дънеше… И все пак – през целия ден до централния пл.Велбъжд беше организиран благотворителен базар. Събраните средства ще бъдат предадени за лечението на 51-годишен мъж, прекарал КОВИД, в последствие е и с онкологична диагноза. За лечението му в чужбина са необходими на този етап около 200 хил. лева, казаха организаторите. Фирми и търговци, екип от Горско стопанство „Кюстендил“, детски школи, граждани се включиха в благотворителната инициатива. Минувачи, които се снимаха за спомен пред аранжираните до площада Възкресенски фигури пускаха банкноти в няколкото урни кутии. Пускаха с искрено желание да помогнат. Та поне това да е състрадателността за Разрети петък. Иначе самият Разпети петък, най-тъжният ден … тъжно!