Month: юни 2022

Кой обича екология и репортери

Кой обича екология и репортери
Екипът на предаването за разседваща журналистика „Следите остават“ беше посрещнат с агресия по време на снимки за замърсяването на околната среда в пограничните региони. Агресията е станала преди дни между 14.30 и 15.00 часа на държавния път пред мината „Подвирове“ в с. Караманица, Босилеградско. Екипът е имал редовна акредитация от Министерството на културата и информирането на Република Сърбия да снимат за предаването замърсяването на околната среда. В тв екипа са журналистката Богдана Лазарова, операторите Димитър Славов и Николай Андреев и техникът Роберт Вецов. Присъствали са още екоактивистите от София Димитър Куманов от Риболовен клуб „Балканка“ и д-р Валентин Янев, Бранко Митов и Димитър Димитров от Босилеград. Наближавайки мината на държавния път, на около 50 метра от входа на мината, са били спрени от напречно паркиран микробус на пътя. Тв екипът и екоактивистите слизат от колите и тръгват пеша към входа на мината. В този момент са били нападнати с камъни от четирима души – директорът на „Босил-метал“ Миодраг Вукайлович, шефа на охраната на мината и работници. С един от камъните е ударена камерата на оператора, хвърляни са големи камъни към хората от тв екипа и екоактивистите, с което е застрашен животът и здравето им. Димитър Димитър е бил ударен с юмрук в гърдите, на Бранко Митов, много популарен активист в Босилеградско, са му скъсали дрехите. На място в Босилеград е дошъл генералният консул на България в Ниш – Димитър Цанев. С негово съдействие е пусната жалба в полицията в града. Сезирано е посолството на България в Белград и генералния консул.
Битият екип спря за кратко в Кюстендил да се съвземе за пътя обратен към София. И с това предизвика любопитство и сред кюстендилци -„защо ли са тия от телевизията тука“, гадаеха по кафенетата. А други, като разбраха какво се е случило, отсякоха – „майка си търсят там“. Така, де! Кой ли я обича екологията. А и репортерите. „Майка си търсят там“, където и да отидат! А това там, с битите от „Следите остават“ е само през баир разстояние с Кюстендилско. Където уж редовон мерят река Драговищица за замърсители от същите мини. А-а, мерят!

Мъка и с черешите

Мъка и с черешите
Голяма мъка с черешите в Кюстендилско. Този бизнес е приключил, отчайват се тукашни така нар. земеделски производители .И сочат конкретно. Изкупната цена за килограм плодове е 1,10 лв. За прясна консумация е 1,20 лв за кг. /М.г. по това време бяха по 60 ститинки/. Стопаните плащат за бране между 50 и 80 ст. за килограм, в зависимост от това за какво се берат плодовете – за прясна консумация или за преработка.Цели семейства и фамилии са на крак да помагат да черешарите. И пак нямало печалби и смисъл да се бере. Ето и едан изповед по медиите. „Безработен съм и брането на череши е начин да изкарам някой лев. Мога да набера 84 килограма, а цената, която ми плащат, е 50 ст. за килограм набран плод. Работата е доста трудна. Свързано е с катерене на стълба, ако дървото е високо. И изобщо набраното количество зависи и от това коя череша как е родила. Работи се почти по 12 часа, от тъмно до тъмно. Жегата те мори, защото си на полето, но нямаш избор. Не ти се и яде, та аз редовно свалям по някой и друг килограм, който съм качил през зимата. Въпреки че през целия ден караш само на череши…”, споделя Деян Георгиев, 26-годишен.
То е ясно. Голяма мъка. Ама и друго е мъка. Спираш на крайпътна сергия в Ябълково да купиш прясно набрани череши. „Преди два часа са брани“, хвали ги лелката зад кантара. Плащаш и ги по 3,50 лева килограма. Тръгваш, още в колата усещаш, че нещо не е наред. От 10 разъсани 7-8 се оказват червиви.Е, за червеие 3,50 лева си е повече от мъка. И друго. Щяло да има контрол, ако не можеш да докажеш чии са черешите, ако нямаш докувент за произход и собственост, ти ги конфискуват. Заедно с колата. Обяви го кметът Петър Паунов. Глупости. Няма такова нещо. Па и къде са данънчите. Хилядарки влизат в семейния бюджет през юни-юли. Нека. И никой не плаща данъци .Защо пък една година от НАП не обявиха какво е дакларирано и одъначено от черешите. Ами! А да ругае и да се лъже по градините. И покрай пътищата по масичките и кантара – това си е в реда на нещата.

Кой управлява

Кой управлява
Областният управител на Кюстендил Катя Димитрова остава на поста, това стана ясно, след като Димитрова е участвала в работна среща в сряда, свикана от премиера Кирил Петков. Да припомним. Димитрова е номинирана от партия „Има такъв народ“. Последната седмица, след като Слави Трифонов обяви, че партията му напуска управляващата коалиция, се заговори, че в Кюстендил ще има нов областен управител. Но тава не стана. Оттук нататък следват въпросите – достатъчно лоялна и предана ли е към екипа „Кирил Петков“, затова остава, или става дума за нещо друго. Изобщо – кой управлява тая област – Слави Трифонов ли, или Кирил Петков. Народът иска да знае.

Отново Дупница

Отново Дупница
Осигурен е автобус два пъти седмично – вторник и събота, за настанените в БДЖ базата в курорта Паничище 100 бежанци от Украйна, които ще могат да слизат от планината до Сапарева баня и Дупница, казаха от сдружението доброволци от Дупница, осигурило спонсори. Помогнали и от фондация „Три жени“ от столицата. Първата група бежанци на Паничище пътувала днес, вторник, с автобуса до Дупница. Вторият курс ще е в събота .По предварителни пресмятания двата седмични курса Паничище-Дупница, около 40 километра в едната посока, ще струват около 350-400 лева, осигурени от спонсори. Доброволците от Дупница и фондация „Трите жени“ осигуряват и лекарства и храна, дрехи, за бежанците на Паничище, 47 от които са деца. Качили и инсулин за деабетно болен, каза доброволецът Асен Кирилов. Същевременно от БДЖ правят подробни изчисления и разходите над сумата 15 лева дневен оклад за бежанец, които вероятно ще бъдат покрити най-вероятно от компанията /БДЖ/. Това ще се знае след 1 септември, докогато групата трябва да напусне базата в Паничище.
Дали ще плаща БДЖ, едва ли е толкова важно и интересно.Важното е, че отново Дупница направи жеста – откликна на изпитаието на тези хора по Паначище. Дори и председателят на общинския дупнишки съвет Костадин Костадинов се изявил като доброволец. И удържа на думата си – осигури автобус, та дари да е от близка нему фирма /защо пък не!/. Важен е жестът и думата. Че за Кюстендил например се говорят други неща .Като пристигнали първите украинци в областния град, часове се чудели към кого да се обънат и насочат. Накрая се смирили от един хотел, та ги подслонили. То май ще се окажат верни констатациите, че от Черна нива нататък живеят различни хора. Разбрали са го вече и украинците.

Невървежът „областен“

Невървежът „областен“
Очаква се смяна на областния управител на Кюстендил Катя Димитрова – това предстои заради напускането на Има такъв народ на управляващата коалиция, коментират администратори. Заповедта за смяната дори била готова, но все още не сe обявя. Оснен това Димитрова е поканена на разговор „горе“, када депутатът от 10 МИР от партиятяа на слави Трифонов Снежана Траянска. Ясно е какво следва при такива разговори „горе“. От екипа на областния управител Катя Димитрова също предположиха, че тя ще бъде сменена и това ще стане най-късно до сряда, когато е редовното заседание на МС. Впрочем защо Димитрова не си тръгне сама. Така ще покаже пълна преданост на Слави Трифонов и „Народ“-а. А не, че е отцепник и че е готова да продължи да работи за Продължаваме промяната. Но – въпрос на часове. Постът на областен шеф поема заместникът на Катя Димитрова -Любомир Терзийски, който е доскорошен общински съветник от Кюстендил, от Паритята на зелените, и близък до депутата от Кюстендил от Партията на промяната Георги Стамов. Терзийски обаче е без особен административен и упавлениски опит, коментират местни активисти.Това да му е проблемът!
А сред областните и зам.-областните управители на Кюстендил има голямо текучество и чести смени през годините. А трима от заемалите поста вече са починали. Пълен невървеж. Първият на позицията в началото на демокрацията инж.Йордан Стаменов дойде от САЩ, погубернаторства и пак отново се върна в Америка. Не е много доволен от пребиваването в тоя кабинет на петия етаж в бившия партиен дом и червеният Иван Каракашки. Изобщо – невървеж с областните на Кюстендил. И все има хора, дето се натискат и натискат.

Неизкоренимо

Неизкоренимо
За 16-и път Общината и местното читалище организират днес фестивалът „Рила пее и танцува“, който е част и от тридневните празненства в града за Свети Дух. Участват състави и индивидуални изпълнители от цяла Югозападна България. Заради КОВИД пандемията предишните две години фестивалът беше итменян, интересът към провята обаче отново е голям, разказва председателят на читалището организатор в Рила Дафина Гърчева. Тя едва смогва да изброи колко и откъде са участниците. Но стана листински фестивал. Утре в параклиса „Св.Трица“ на входа на града ще бъде отслужен молебен за здраве, за рилчани и гостите на града ще бъзе раздаден курбан.
Същевременно май този юни няма пропуснали да се съберат по повод годишнина от някой випуск. И дипломирани преди 55 годин в гимназиите. И купони, купони по кръчмите. И в детските градини вече си правят изпращания и абитуриентски. Във времената на война, пандемии, вируси, скъпотия, горива, правителствени и политически кризи и пр.Българинът се весели – пее и танцува.Това е неизкоренимо у него. Да си спомним „Хоро“ на Антон Страшимиров за кланетата през така нар. Септемврийско въстание 1923-а. Жена играе хоро и проклетисва земята – това е поантата в тоя роман. Рзбира се това е метафора, образ. Но …Така, че – играем и пеем. Дали е израз на жизненост,  сила и уверенонст в себе си. Или на безсисилие, да не кажем – безизходица!

Срам от Радловци

Срам от Радловци

dav
dav
dav
dav
dav

dav

dav

Петдесетина жители на кюстендилското село Радловци, от съседното Блатец и от Кюстендил излязоха на протест срещу незаконното сметище, на което от месеци се карат отпадъци от Общинското предприятие „Чистота“. И сутринат на протеста минаил 3 от машините, заредени с боклука. Импровизираният митинг, продължил близо час, беше до оживеното кръстовище при околовръстния път от Кюстендил за ГКПП-Гюешево. До спиране на движението не се стигна, а няколко патрулни коли на полицията организираха преминаването на тирове и МПС. Местните хора са твърдо решени това нерегламентирано каране на отпадъците на Кюстендил край селото им да спре. Те обвиняват за нетърпимата ситуация кмета на града Петър Паунов и не приемат неговите обяснения, че боклукът всъщност се разполага на площадка на сепарираща инсталация, която се изгражда и трябва да бъде пусната до края на годината. Недоволството изрази Борислав Станков, режисьор на свободна практика: „Специално се обръщам към Иван Гешев – да си проверите прокурорите, защото един каза, че вече нямало престъпления, пет години има една планина от боклуци, пет години трупана там. Ако прокурорът не е видял престъпление, Гешев да погледне, той може да види престъпление. Вие виждате какво се случва с боклука“. Участниците се заканиха отново да излязат да протестират, ако институциите не се намесят. „Това, което се случва там, се случва сигурно повече от 50 години. Време е да спре“.
Протестът си имаше режисьор – споменатият Борслав Станков, помагачи, масовка. И лозунги и плакати в различен стил – от елементарни, през екооткровния, до философоски и правно обобщени.Но еди-два най-хващаха. На единия /фотомонтаж/ кметът Петър Паунов се е разчекнал между два клона, асациации с изкоренените брези до парк Галерията, които после изсъхнаха. На другия се мъдреше – „Не те е срам!“.Жестока и безапелационна сентенция и …упрек, да речем.И тя най-хваща и най-стига!

Селско

Селско
Токът на кметството в село Блажиево, а също така и на Усойка и Слатино, е спрян от „Електрохолд“ заради неплащани сметки от февруари, съобщи кметът Пламен Караканов. Според него Общината в Бобошево умишлено не плаща сметките заради конфронтирането между него и кмета на Общината Крум Маринов. Маринов 7 години не бил стъпвал в Блажиево. От капиталовите разходи за 2022 год. за селото отпусната сума била „нула“. За работници по временнаат заетос ти различниет програми – също „нула“. Сега и без ток останали блажиевци.Селото е без административно обслужване. За удостоверения за наследници, за семейно положение или жителство, за настоя адрес местните се налага да пътуват до Бобошево, отбелязва кметът Караканов. И библиотеката и читалището са без ток. „Всичко се издава по електронен път – удостоверения за наследници, за постоянен адрес, какво можем да направим без ток?! За смях станахме, може ли кметството да няма ток?!“ отбелязва Караканов, но изобщо не е учуден. Това е тактиката и смисълът в кметуването на Крум Маринов, начело на Бобошево четири мандата.
Абе, в това Бобошево. Не е за пръв път простотии. Да хванат да се разберат. Има година и нещо до следващите местни избори. Какво ли още ще става в тая община. Селска.

Червено

dav

Червено
Два от петте светофара в Кюстендил се ремонтират, като Общината е заложила по бюджета 120 хил. лева. За останалите три светофара няма предвидени средства и те остават за догодина, каза зам.-кметът по финансите Надя Каратова.Ремонтите се правят от фирма, определена по Закона за обществените поръчки. Ремонтират се светофарите на най-оживените кръстовища в града -този при „Рибката“ и при Женския маст, каза зам.-кметът по финансите Надя Каратова. „Не е евтино, за двата светофара са по 60 хиляди за всеки – с изкопните работи, със самата машина…“, доизкоментира Каратова. На някои им се вижда доста пари за два светофара, ама – така си е.
Водачи и живеещи в близките квартали искат изграждане на нов светофар на кръстовището между улиците „Хаджи Димитър“ и „Илинден“, където сутрин и вечер натоварването e голямо и стават и задръствания. Изграждането на нов светофар обаче е скъпо. „Комисията по безопасност разглежда това кръстовище и очаквам от колегите, които са специалисти в тази област да предложат решение на проблема. Светофар на този етап не мога да кажа дали може да бъде поставен. Там винаги се образуват (задръствания – б.р.), проблемът идва от ограничителя на скоростта, защото той е поставен на улица с предимство и всички останали го изчакват“, каза Надя Каратова. Тя изрази надежда КАТ да си свърши работата, защото по тази улица тирове не трябва да минават.
А някои кюстендилци определено се произнасят, че за сегашната управа на града трябва да свети червено.

Методи – в половина дума

Методи – в половина дума

dav
dav
dav
dav

Методи Джонев събра приятели, почитатели и читатели за представянето на двете си последин книги – „Гъби след кръв“ /дали да не асициираме с Украйна!/ и „Пълнолудие“. Библиотекарките от УНБ „Емануил Поподимитров“ старателно обявиха, че те са под №19 и №20. И друго отбеляза директорката на библиотеката София Пейчева – това, че както сезоните са неизбежни, така и Методи редува книга след книга, закономерно и последователно. А неизменният му редактор Пламен Анакиев се позова на мохамеданска сентенция – „най-лесно се раждат направени деца!“ Така си е.Страхотно е, че отказма многословието. „От мноог думи поезията затлъстява“, прав е той.
Най-предизвикателното при Методи си остаав обаче, че и половин дума при него е … поезия. ПОЕЗИЯТА – най.тайничката дума/ в междузъбието на думащи, е написал на 50-а страница на „Гъби…“-те Джонев.Колко добре се е получило .И е време вече литературните теоритици да обяснят този Методиев феномен – думата поезия. И още нещо при Методи Джонев – уви, поетичено, пожелателно, но силно. „Нека всички влакове да са пристигащи!“ Дано, дано.