Сбогом, Катя!
Почина поетесата Катя Йосифова. На 81 г. По форумите, сайтовете, мрежите, от два дни пишат и цитират тоя-оня колко голяма поет е била.“ Смятам, че това тепърва ще се оцени още повече. Обикновено у нас става така. Аз все още не мога да свикна с мисълта… Според мен тя в момента е най-добрата поетеса“, каза поетесата Силвия Чолева. „Тук не става дума за наградите, които е получила, за признанието. А за това, че толкова много хора я четяха и обичаха нейната поезия и за мен най-важното е да продължат да я четат“, отбеляза Чолева. Тя припомни едно много хубаво стихотворение на Екатерина Йосифова, което се нарича „Четящият“:
Четящият
стихотворение
сутрин
в леглото
около десет минути
става
справя се с
каквото там трябва, излиза
и добре понася другите часове.
„Катя беше един много фин човек и доста голям особняк. В смисъл, че обичаше да казва нещата директно и това личи в нейната поезия. Последните ѝ книги „Тази змия“ и „Икономична класа“ бяха свидетелство за това. Пак казвам, тя за мен е един от най-големите поети на България и загубата е голяма“, каза Силвия Чолева. По думите ѝ Екатерина Йосифова е била „изключително жизнен човек“. „Тя беше човек, който е съвременен с времето, в което живее. Въобще не можеха да ѝ се дадат нейните 81 години. Беше много реактивна, на всичко реагираше. Разбира се, в последните години се поизолира с възрастта. Но рядко поетите доживяват творческа младост. А в нея имаше младежки дух, за разлика от много други поети, при които все пак годините започват да си личат. Докато при нея това не се усещаше. Затова и младите я четяха много и я четат. Тя много им импонира. Поезията ѝ е ударна, кратка, изчистена до минимализъм даже в последните ѝ книги. И това импонира много на младото поколение. Обичат я“, разказа още Чолева.
Пишат другите. В Кюстендил – никой и нещо. Един некролог да беше сложил някой в родния и град. А толкова хора я познаваха и четяха. Най-малкото неколцината опитващи поезия кюстендилки,на които е помогнала истински да станат поети. Нищо, че нищо не се получаваше. Ни Общината,н и библиотеките, дружествата на писатели /разни/. Е, има и такива, на които им е напълно безразлично коя беше Катя Йосифова и каква беше поезията и. Вярно. Беше рязка и дори груба спрямо бездарните стихове и напъващи се да пишат „таланти“. Но на 100% беше права спрямо такива явления. В нея имаше всичко – интелект, характер, дарба, трудолюбие и упоритост, доброта, чисто женски чар, който не загуби докрая .И достойно извървя пътя си, от боговете очертан, А нейният беше богат, съдържателен, запомнящ се. Напълно
Сбогом, Катя!