Елит – все пак
Малко интелектуално фирософско събитие стана тази вечер – във фоайето на ХГ „Владимир Димитров-Майстора“ беше представена ктината „Балканите: белязани пътища“ на Нонка Богомилова, утвърден специалист от БАН по проблемите на философската антропология и религията. Книгата и завършва с главата – „Завръщане в Кюстендил -август 2014г.“ А съвсем за финал авторката е избрала стих на Биньо Иванов, честван по календарите на читалище „Братстово“ – за наш ужас, от стихотворението „До другата трева“. От куртоазия Богомилова благодари на организаторите – Универсалната научна библиотека „Емануил Попдимитров“ и ХГ „Владимир Димитров-Майстора“, като специално изтъкна кои са поетът Попдимитров и Майстора и защо точно те и как е сега в Кюстендил, наречен от нея „щастлив град“.
Пресилено. Защото аудиторията във фойето беше от тридесетина души, които са дошли по своя вътрешна необходимост, не са случайни, искали са да чуят авторката или представилия я кюстендилски педагог и философ Динчо Желязков /предварително беше обявено и присъствието на сръбски философ професор, но той не успя да дойде, прочетоха негов отзив слово за книгата и книтиге на Нонка Богомилова/. Да кажем, че това, дето ставаше в Галерията, е елит някакъв на Кюстендил, все пак. Ни от кметове и управници, кандидат-депутати и др. А в съседство дънеха втръснали на всички ни мелодии а ла „Пътнико свиден, пътнико млад…“ от музикалните четвъртъци на читалището „Братство“. Уредничка на галерията овреме гледаше да затваря входната врата, та да не се чуват децибелите откъм „Братство“. Щото и там са елит, някакъв – за нивото на Кюстендил.