Дупнишките хижари

100-годишнината от изграждането на първата планинска хижа у нас – „Скакавица“, в Рила – беше отбелязана днес, на 7 декември, а организатори са от туристическото дружество „Рилски езера“ в Дупница. Залата на Новата художествена галерия в града едва побра дошлитe да уважат събитието. Бе представен албум и подаряван албум „100 години хижа „Скакавица““ с автор краеведа Явор Тодоров.Албумът съдържа уникални фотоси, които досега не са били показвани от най-старата хижа в България. . Хижа Скакавица е изградена през 1921-1922 г. от членове на туристическото дружество на Дупница и туристи. Намира се в Скакавишката долина, в местността Голяма Скакавица, Северозападна Рила, в подножието на източния склон на връх Кабул, на 1 876 м надморска височина. В близост се намира водопадът Скакавица. Представлява масивна триетажна сграда и по-малка двуетажна с общ капацитет от 89 места с етажни санитарни възли. Водоснабдена е, електрифицирана с агрегат и ВЕЦ, отоплението е с печки на твърдо гориво. Има туристическа кухня и столова и е посещавана през всички сезони.“Първата планинска хижа! Преди нея има на Трапезица  във Велико Търново една барака са направили и казват, че е първата хижа, а ние казваме, че е първата планинска“, отбелязва Димитър Атанасов, председател на ТД „Рилски езера“ и планински спасител.
Хижи много, а дупничани са първи, радват се тукашните планинари. И дупничани просто си обичат и планината – Рила. Може би повече от сапаревобанци,или по Благоевградско – Пирина, подмятат активисти.Апа, за кюстендилци и тяхното Осогово – не става и дума.

Ушев сред свои

dav

Световноизвестният аниматор Туодор Ушев представи игралния си филм „ф1.618“ в кинозалата на общинския театър в родния Кюстендил. Във вечерта, когато за кюстендилци светваше коледната елха. Беше излъчен и биографичният филм „Теодор Ушев: невидим връзки“. Десетки съученици, приятели, съграждани напълниха кинозалата, за да уважат известния творец, получил неколкократно световно признание. Да видят първия му пълнометражен игрален филм – „φ1.618“. Получи се творческа вечер на родения и направил първите си творчески изяви в Кюстендил аниматор. Станал непринуден разговор. Някои, като художника Евгени Серафимов, носеха и подаръци – фланелка с интересна композиция „в стил Ушев“ – негов автопортрет, рисуван от него, когато е бил ученик в I-о ОУ „Св.св. Кирил и Методий“, до седми клас. Там сега изобразително изкуство преподава Евгени Серафимов. Леко смутен от интереса, Ушев каза само това пред репортери – „Много ми добре. Кеф!“, с уговорката, че вече не дава интервюта.
Филмът „Теодор Ушев: невидими връзки“ проследява развитието на световноизвестния автор на анимационно кино и визуален артист Теодор Ушев – от знаковата 1968-а, в която е роден, до наши дни.От родния му Кюстендил до космополитния Монреал, от първия му ученически анимационен филм до номинацията за „Оскар“, спечелените най-престижни фестивални награди и избора му за най-влиятелен аниматор в света през първите две десетилетия на XXI век. Ушев с право се счита за най-значимия творец сега за Кюстендил, коментират съгражданите му. А има и такива, които са критични, приемат го с резерви. Него и фамилията му. Но маята е от баща му – покойният вече художник Асен Ушев. И то си личи.

Нека /по/грее
Коледната елха и съпровождащите я декори и добавки светнаха на пл. Велбъжд. Светлинно шоу започна с „На многая лета“ и с приятното участие на вокална група „Калпазани“ с ръководител Лили Александрова от 6-о ОУ „Паисий Хилендарски“.Разбира се, и с общинския духов оркестър. И една изненада – коледната звезда беще запалена дистанционно – с „изстрел“ от отсрещния тротоар. На Олимпиадите така палиха в някои от столиците олимпийския огън. Добре – стана и се получи без засечки и провали на тхниката по трасето. За кеф на всички присъстващи, от които децата май бяха наравно с възрастните. Не мина и без критики. Горски се произнесоха, че дървото не е ел/х/а, а смърч. Но карай. На други им се прииска да има и заря, да минат пак кукерите от Жабокрът. И от тоя сорт.Дреги н скриха, че си искат и кръчмата „Сам дойдох“ в съседство под чинарите.
Сега елхата ще грее, цял месец. И, дано, да носи настроение. Нека погрее в това никакво време и в тоя град, „в който нищо не става“ според популярния лаф на кюстендилци.

ЯМР
Общински съветници в Кюстендил предложиха Общината да закупи ядрено-магнитен резонанс. Те предлагат за целта да се използват средствата от скорошната продажба на общинския парк-хотел „Кюстендил“ за 7 милиона лева. Засега Общинският съвет не е взел решение – нито „да“, нито „не“, във връзка с предложението. Парите от продажбата на парк-хотела ще отидат за погасяване на облигационен заем от 6,5 милиона евро, към който Общината прибягна след референдум през 2011 година. Здравният център за долекуване на прекарали инсулт пациенти е построен, но така и не заработи. Част от него е и продаденият хотел. Съветникът Младен Ризов обясни: „Ще направим инициатива към гражданите да участваме взаимно, за да се случи това нещо. Не знам точно каква ще бъде цената, но смятам, че е крайно необходимо за областен град“. Той не знае колко струва „тоав нещо“. Има съветници, които веднага го обвиняват в популизъм, да се хареса на кюстендилци, нали „все сме в избори“. Главният лекар на Кюстендилската болница д-р Александър Величков си казва, че болницата няма средства да закупи апаратура за ядрено-магнитен резонанс. Това на сесията на съветниците е част от предколедното им говорене…
Чудесно предложение, колкото и да е предколедно. Така наричаният здравен център за долекуване никога няма да отвори и заработи. Нека продадената част от него да се вложи в тази така необходима апаратура – ядрено магнитен резонанс. В болницата ще се справят -е, първоначално ще е с екип отвън. Но едва ли ще се затрудняват, работата с ЯМР е повече онлайн. Така, че – трябва да се закупи. Общината да продължи да продава, ниското тяло е наред. И да купува за болницата. Здрава логика.

Ще падне чистене

„Георесурс“-Симитли ще прави зимното почистване в Кюстендилско – така е според вече подписаните договори. В надпреварата участвали трима кандидати – дупнишката „Мегаинвест-холд“ ЕООД, брезнишката „Нивел строй“ ЕООД и „Георесурс“ ЕООД от Симитли. Досега „Нивел строй“ участваше в обединението, което поддържаше пътищата в област Кюстендил. Компанията не е допусната до отварянето на ценовите предложения. Така в надпреварата остават другите две и „Георесурс“ печели с обща цена от близо 7 млн. лв. за половин година. Договорът е от края на октомври до началото на май. Това показва справка в регистъра на обществените поръчки. Фирмата досега никога не е изкарвала такива пари за цяла година. За 2021 г. приходите ѝ възлизат на 4.8 млиона лева, година по-рано – са 3.2 млн. лв. За компанията работят около 50-тина души. Досега фирмата няма опит в поддържането на републикански пътища. Благоустроявала е пътища и улици в община Симитли през 2019 г. за 257 хиляди лева. Това показва справка в регистъра на Камарата на строителите. Регистрираната в Симитли компания „Георесурс“ нашумя миналата година с ремонта на физкултурни салони в училищата за над 20 млн. лв. Случаят беше изнесен пред публиката от служебния спортен министър Андрей Кузманов. На пресконференция през юли 2021 г. той разказа за сключени съмнителни по думите му договори за строителство и ремонт на физкултурни салони. Ставаше въпрос за 26 договора на обща стойност 21 771 428.81 лв. – всичките сключени след проведени обществени поръчки по програмата за обновяване на училищната спортна база. Те са подписани за по-малко от месец през декември 2020 г. с чисто нови дружества, регистрирани по Закона за задълженията и договорите (ДЗЗД). „Нова година е било. Дядо Мраз е дал подаръци, аз така си го обяснявам метафорично“, заяви Кузманов тогава.
Ами, сега пак е Коледа, пак се раздават подаръци. Не е ясно дали Пътно поддържане-Кюстендил, дали „Мегаинвест холд /Дупница/ ще чистят тази зима. Пътната мрежа в региона е около 57- километра, чисти се и 50 км. по АМ „Струма“. Освен като играчите пак са същите, а шапката се сменя. Те ще са подизпълнители на Георесурс-Симитли. Абе, кой да ти каже какво става. Май е прав игуменът на Рилския манастир, а и Общината в Рила, полицията да искат връщането на кантонерите по пътното поддържане. С лопатата на гръб – по канавката, по канавката, така е най-сигурно. И кантонерът няма да вземе 7 милиона за половин година. Голямо чистене ще падне.

Спасителна
Контролно-информационният пункт, в който има база и за Планинската спасителна служба на Седемте рилски езера, беше открит официално. Това стана в Посетителския център “Паничище” – заради зимата и лошото веме официалните лица не можеха да се качат на самия циркус, та затова. Пунктът е построен по проект, проточил се с години, за около 270 хил. лева. Мъки и неволи. Първа копка положи като екоминистър Емил Димитров-Ревизоро. Сега го нямаше на откриването – то така става. Новият пункт на Планинската спасителна служба на Седемте рилски езера ще съкрати спасителните акции с поне два часа. Отрядът планински спасители в вече оборудват своите помещения с необходимата специализирана техника – беие казано. Момчетата са наясно, че няма да им отпуснат повече пари, та да назначат още хора и да имат дежурни постоянно – БЧК не може да осигури такова нещо. Но и на това са благодарни – за 5 години /такъв е срокът по договора за наем/ ще има къде „да свият крак“, както се изрази сегашната министърка на екологията Росица Карамфилова. “За първи път пунктът ще се използва според договореностите с Българския червен кръст (БЧК) и от представители на Планинската спасителна служба (ПСС), които ще имат и къде да разположат техниката си. Но и за първи път ще разполагат със свое пространство в района на Седемте рилски езера”, каза министър Карамфилова.  И двуги хора държаха слово, хвалиха се, радваха се. Без капка неудобство каква беше предисторията на тоя обект .Трябваше дупнишките спаситеи да кажат какво изпитаха и как още ги мотаят. Ама няма да го направят – те не се оплакват, от нищо и за нищо. „Благодарен съм на всички, които положиха усилия. Това, което зависи от нас, ще направим, винаги ще сме на разположение, за да оправдаем доверието, което ни е гласувано. Имайки предвид големия туристопоток, включително от целия свят, вече целогодишно районът е много натоварен“, коментира Кирил Чолаков, началник на спасителния отряд в Дупница. “Ето защо няма нищо по-естествено ПСС да има база, изнесена във високата част на планината, конкретно в циркуса на Седемте Рилски езера”, добави още той. Ни дума, че преди 5-6 годиин от БЧК-горе бяха игнорирали отряда в Дупница, нещата поемаха благоевградските им колеги. Абе, всякакви недоразумения и гадости. Добре, че спасителите са истински, широко скроени и търпеливи хора. Да са спокойни джурствата им по езерата!! Дай, боже!