Мъки на прехода
На 3 януари след кратко боледуване почина Валя Ушева. Кюстндилци я знаят като човек на прехода. С крещящ антикомунизъм – винаги и по всяко време. Макар, че някои открито подозират в тоя и антикомунизъм и нещо друго. „Пресели се на по-доброто място, при Бояна /дъщеря й/ и Асен /съпругът и/… Тя беше честен човек. Непримирим борец за справедливост, която не понасяше лъжата, мизерията, простотията, комунизма и р*шките. Тя не направи нито един компромис в живота си, дори когато това й струваше уволнения, неудобство, омраза…“, написа синът Тодор Ушев в профила си. Родена на 16 юни, 1946 г.в гр. Кюстендил. До 1988-та година работи като медицинска сестра в детското отделение на Кюстендилската болница. От 1989 година започва работа като журналист в местното радио, след това е кореспондент на радио „Свободна Европа“ за Югозападна България / познаваше се с Георги Коритаров дори/.
Вихреше се най-вече през 90-те, в зората на прехода и така нар демокрация.При мъките на прехода. В кабелното радио буквално крещеше срещу местни велможи, партактивисти, дейци и номенклатура. Имаше афоризъм, че де що е имало местен директор е ходил да пикае на червен камък – от страх да не го подбере в рубриките си „оная“, Ушевата. И много ругатни и клетви е отнесла. И съдебни дела имаше за обида и клевета /Иво Атанасов/. Кадруваше безогледно на местна почва, включваше се смело и безогледно в предизборните кампании на местни, парламентарни, президентски избори. Губеше ги, но пак се втурваше – и в Кюстендил, и в Дупница. Има какво да кажат за нея и бившият депутат Юрий Юнишев, бившият вътрешен министър Емануил Йорданов, сините дупничани д-р Панчо Панайотов, д- р Стойчо Кацаров, д-р Лорета Николова, бившият областен управител д-р Йордан Стаменов, бившият РДВР началник Пламен Георгиев и др. Споделяше, че пишела книга с работното заглавие „Защо ги ручахме жабетата…“. Дано там, горе, като пак влезе в жестоки схватки и противоборства, а това е повече от сигурно, да я завърши.
Светла памет!