Как са спасени кюстендилските евреи
Възспоменателна вечер на Иван Момчилов, един от сподвижниците на тогавашния зам.-председател на НС Димитър Пешев и член на кюстендилската делегация, от която тръгва акицията по спасяването на българските евреи преди 80 години, организираха Общината в Кюстендил и регионалния исторически музей. Момчилов е роден в близкото с.Соволяно, където до месеци ще бъде издигнат и негов паметник. След като къщата му на бул. България е била надана, поругавана и палена приживе на мамчилов. Навършват се 135 години от рождението на видния общественик, културен деец и адвокат. През март 1943 г. заедно със своите съграждани Асен Суйчмезов, Владимир Куртев, Димитър Пешев и Петър Михалев участва в Кюстендилската акция за спасяването на българските евреи. Поради този важен принос Иван Момчилов е провъзгласен от мемориала „Яд Вашем” в Държавата Израел за „праведник на света”. Награден е с най-висшето държавно отличие в Р България – орден „Стара планина” I ст. Удостоен е със званието „почетен гражданин на Кюстендил”.Възпоменателната вечер за Момчилов е от 17 часа в залата на Килийното училище в Кюстендил. Събитието е част от програмата за отбелязване на 80 години от спасяването на българските евреи.
А историкът доц. д-р Ангел Джонев подсказа за немалко перипетии покрай тая акция от март-1943-а.Например за София трябвало да тръгне от Кюстендил група от 44 активисти и посветени в делото, но на гарага да вземат влака се появили само четитирима /отивали при съгражданина Д.Пешев/. Споменатият Момчилов тръгнал да ходотайства – генерал Жеков му бил кум, та затова го натоварали с такава „задача“. Евреите в Кюстендил тогава били около 800 местни плюс около 200 преселени от Сифия и още 200 други. В акцията са били спасени около 50 хиляди евреи. Т.е. кюстендилци са малка част, но слава богу! Всички от кюстендилските спасители са подложени на гонения от народната власт, един /Владимир Куртев/ е и убит през 1946 год. Пешев до смъртта си живял при сестра си, нямал собствен дом/1973 год/ Добре, че градът вече е осеян с паметни места за спасителите и „праведници на света“. То филми се правиха за Спасяването, книги се писаха, публицистиката си върви неизменно, както пък сега – преди 80-годишнината. Нека. Но да се казва истината, повече истина!