Дупнишкият концлагер
Книга под такова заглавие издаде дупнишкият журналист и човек на словото Лазар Ильов. За деня на жертвитe от комунизма – 1 февруари, денят е обявен през 2011 г. по предложение на президентите на България Желю Желев (1990-1997) и Петър Стоянов (1997-2002). Посветена е на въдворените в така нар. „трудово обшежитие“, съществувало в Дупница през 1945-а. Където, има различни писания, били вкарани около 1500 или 1800 с нещо неудобни на народната власт хора. Цифрата не е чак толкоав важна.
Важното е, че Лазар Ильов се „осмели“ да пише за този черен период и в духовно политическата, обществената, правната, административната система на Дупница. Никой досега. Един Явор Тодоров, считан за най-краеведа на Дупнишко, пише книги, за футбол, за хижи, за читалища, за концлагери – не. Ясно защо. А Лазар да не спира. Все още има доста живи съвременници на позора от това време в Дупница и селата. В началото на 90-те години се писа за масови гробове, излязоха карти с черепи на масово избити. И дотам. Във всяко село знаят за хора и истории около Народния съд, за гоненията, за смачканата съдба на десетки и стотици хора. Има и такива, за които нещо не се знае в смутното време около 9 септември 1944 год. В Бобовдолско възрастни си спомнят, че няколко дни и нощи в м.Черна нива „крякали“ картечници. Разстрел след разстрел. Все ще да е оцелял и някой архив за тия хора и палачите им, за поръчителите .На местна, Дупнишка и Кюстендилска база и район. Давай, Ильов! Втора допълнена и разширена част. После трета. Да се знае, трябва да се знае!!!