Бълха ги ухапала
Със свое решение от 13 април т.г Административният съд в Кюстендил намали глоба за ТЕЦ „Бобов дол“ от 190 хиляди на 100 хил. лева. Санкцията е наложена на централата от РИОСВ-София за замърсяване с прахообразни частици и миризма на сяра, предизвикана от инсталациите, усетена в района на близкото Големо село. Решението е окончателно. Екип на РИОСВ направил проверката в райна на ТЕЦ „Бобов дол“ след подадени сигнали за замърсяване на 17 февруари м.г. Големо село тогава беше пропищяло. Установено, че при работата на багерите и на роторна технология за вкарване на въглища към енерегийните котли се отделят прахообразни частици, които вятърът насочва към близкото Големо село. Както и че се усеща миризма на сяра в района на жп.гара-Големо село, предизвикана от работата на сероочистващата инсталация. Съставен е акт и Наказтелно постановления за констатираните нарушения в размер на 190 хил. лева .От централата обжалвали и в РС-Дупница санкцията отпада. От РИСВ-София обжалват, така Административен съд-Кюстендил постановява санкция от 100 хиляди вместо определените по акта 190 хил. лева. Решението е окончателно. В него е записано, че и преди централата е глобявана с 12 постановления за същото нарушение в размер на от 5 до 10 хил. лева, които са влезли в сила. От ръководството на ТЕЦ „Бобов дол“ коментират, че действително при силен вятър се получава запрашаване около централата и в района на Големо село при транспортирането на въглищата, но и че сe вземат мерки – засадени са дървета и зелени храсти, направен е зелен пояс около централата, който да нямалава запрашавенето.
По Разметаница биха казаи -„бълха ги ухапала“. 100 хил. лева. Така казваха, когато преди години на предишния шеф на централата инж.Емил Христов беше наложена парична гаранция от 30 хил. лева по досъдебно производство, че ТЕЦ-ът гори боклуци. Често се коментира и каква заплата взимал директорът на ТЕЦ-а Вакъфчиев преди двадесетина години – 10 хил. лева. Така, че това за бълхата ще се окаже вярно. ТЕЦ „Бобов дол“ носи на всичко – на печалби и на загуби, на бой, критики и атаки, на закриване и на санкции. На всичко…

Неопетненият
35 години от гибелта на алпиниста Людмил Янков почетоха в Кюстендил. Един от героите на експедицията ни „Еверест-84“ загина при тренировъчен лагер на национилния ни отбор под връх Кмилата в Рила на 17 април 1988 г, когато екипът се готвеше за експедиция до връх К-2. Тогава с Янков загина и друг кюстендилски аплинист Стоян Наков. На паметника на Людмил Янков и Стоян Наков на ул.Людмил Янков в Кюстендил бяха поднесени венци и цветя от депутати, кмета на града Петър Паунов, от туристическото дружество „Осогово“, планинари, граждани. Беше обявено, че във връзка със 70-годишнината му, която се навършва през август т.г., ще бъде организирана специална експозиция в музея на алпинизма в гравда, върви и подписка за имунаването на безименен досега връх в Рила на Людмил Янков. Хор „Осоговско ехо“ изпълни песен, посветена на обичания в Кюстендил и в цяла България алпинист.
Доста от нещата по поклонението на ул.Людмил Янков се повтарят, думите – също, обикновено вземат текстове от книгите му. А и едни и същи, като че ли, идват да му отдадат почитта си. И внучетата му, децата на Людмил младши. И „ораторите“ пред гранитната композиция четат познати фрази. Но това не създава тягост. Странно – в Кюстендил, където всеки всекиму завижда и дебне, византийщината е философия и критерий на немалко хора, не се е намерил някой да каже … обидна или крива дума за Людмил Янков. Доста показателно за кюстендилци /той самият е роден в Перник, и доста от по-младите, и не само те, бъркат родния му град/. И остава неопетнен. Достойно.

Стотици кюстендилци влязоха в иначе новоремонтирани и обновени храмове в града снощи за литургията, възвестяваща Възресението.И да посрещнат благодатният огън,което стана около 22 ч. В неделната утрин обаче десетки чакаха централният храм „Успение Богородично“ и Св.Мина да отворят и да запалят свещ. Мнозина се изнервиха и си тръгнаха. Никъде не беше оповестено кога ще отворят черквите, а Пасхалната служба започва в 11 ч. Пред входа се събраха десетки миряни, някои държеха в ръце боядисани яйца, за да ги сложат при иконите. Силвия, майката на Даная, момичето е на инвалидна количка, също беше сред чакащит. Бързаха да запялят свещ и да пътуват до София, където Даная ходи на лечебни процедури. Мъж недоволстваше наблизо. „От 65 гдини живея близо до черквата – такова нещо не е било, храмът да е затворен до 10 ч. Поповете и кметът да кажат защо стана така, нямам представа…
Същевременно камбаната над храма „Рождество Богородично“ в дупнишкото с.Дяково, макар и изгнила и с отпран обков, удари отново за Възкресението Христово, каза з клисарят Ивайло Попов, дипломиран с пълен отличен в Семинарията, преди това завършил института по международен туризъм. Той чете и молитви за миряните, дошли в черквата – нищо, че не е рекоположен за свещеник. Достатъчна му е дипломата от Семинарията. Ще го прави и през цялата Светла седмица – до умни петък. Състоянието на храма „Рождество Богородично“ в с.Дяково е трагично, особено тежко е състоянието на камбанарията. Въпреки мвогократните обещания от Архиерейското наместничество в Дупница, от Дирекцията по вероизповеданията и Св.Синод, че ще бъдат отпуснати средства за ремонти, това така и не става. М.г. местните събраха около 5 хил. лева, беше подменена част от дограмата. За покрива и за каманарията обаче пари няма. Всеки ден клисарят Ивайло Попов изкачва на риск изгнилите стълби, за да удари камбаната. Те са и без парапет и скърцат, като стъпиш. Направи го и сега – за Възкресението. „Ламарината за ремонта на камбанарията в Дяково е тука, при мене – в кабинета ми. Ще стане“,обещава повече от година архиерейският наместник на Дупница отец Георги Паликарски.
Ей, това са поповете. Дай им да се хвалят, че това направили, друго направили, благодатният огън срещали. А храмовете – заключени, камбанариите ще паднат всеки момент. Христос воскресе!!

Разпятието
Изложбата „Велики четвъртък“ в кюстeндилската галерия „Владимир Димитров-Майстора“ предизвика голям интерес. Посетителите, а и авторът Николай Тихолов, кюстендилец, но пребивавал , работил и рисувал в Аладжа манастир, съвсем основателно я наричат – Великденска. Идеята и замисълът на художника е провокирана от изработването на йерусалимиите, които описват живота на светците и техните чудеса. Тихолов работи в областта на приложното изкуство. Рисува копия на известни български икони, но създава и авторски, като най-малката му миниатюра е с размери 1см х 1 см. Изографисва параклиси и църкви. Представя икони, живопис, керамика, стъклопис, текстирен колаж на общи и авторски изложби.Залата на галерията „Владимир Димитров-Майстора“ беше препълнена от дошли да видят композициите и интерпретаците му по библейски сюжети.Доста си купуваха от репродукциите, а парите ще отидат за реставрации по храма „Св.Мина“ – така се каза от организаторите.
„Велики четвъртък“, ама композициите асоциират с Разпятието. Авторът е дал своята художествена версия и идея за своя рай и ад, прокарва сложната нишка на живота и човешкото съществуване.Кое е добро и кое не е. Докъде е човешката вътрешна даденост и автентичност. И т.н. Саморазпъване. Не това в храма под свещеническите тиради и послания от амвона. А нашето си, индивидуалното. Което е над всичко.

Българин да се наричам
Намалял е борят на получилите българско гражданство за кандидатстващи от Северна Македония и Сърбия, става ясно от доклада за 2022 год. на Комисията по българско гражданство към администрацията на Президента. Сънародници коментират за усложнена процедура по кандидатстване и редица усложнения до получаването на български паспорт. Истинска мъка е да кандидатстваш, нямаш шанс да го получиш „преди да остарееш“. За 2022 год. получилите българско гражданство, кандидатствали от Северна Македония, са 1 192, докато за предходната година са били 7 696.А от Сърбия за м.г. са 556, а за 2021 год. -1 053. Гражданите на Северна Македония продължават да са на първо място по броя на получaващите българско гражданство – 26,8%. На второто място са гражданите на Украйна, които през същия период са придобили 1 639 с българско гражданство, а на трето място са гражданите на Турция – 1.290. През 2022 год. са издадени укази за възстановяване на българско гражданство на общо 2 660 лица на основание български произход, родител български гражданин или обща натурализация. Вярно, че КОВИД пандемияат попречи доста. Но потенциалните българи ругаят системата. Процедурата по придобиване на българско гражданство отнема години и процесът е доста усложнен, казза и директорът на КИЦ-а в Босилеград Иван Николов. Според него кандидатствали през 2019 год. още не са удостоени. А някои от кандидатстващите имат определена дата за задвижване на процедурата към края на 2024-а. Мани-мани.
Интересно дали тези, потенциалните българи, които могат да докажат такъв произход не намаляват ли. По чисто „биологични“ причини. Възрастните умират, по-младите по-скоро са „граждани на света“ – пътуват и живеят където си поискат. Кандидатстването трябва да е максимално обективно и регламентирано, но не и затормозяващо. Да се създават всевъзможни пречки и прицини и да се „суркат“ кандидатстващите. Случайно ли беше, когато преди години разкриха корупция „в космически размери“ в Агенцията за българите в чужбина, делото още върви. Плащаш, и стават възможно най-бързо. Не е читава тоя работа с българското гражданство и това се знае от всички. И ще става още по-зле, ако сбъркат, па ни пуснат и в Шенген…

По Сапарейро
Официална първа първа копка по преместване на теренна консервация, реставрация и експониране на раннохристиянска гробница от 4 в. беше направена днес в Сапарева баня. Комплексът от 24 гроба, където според проучванията са положени висш военачалник от оная епоха и негови близки от семейтвото, беше отрита при ремонт на улици и реновиране на къща в курортния град преди повече от 10 години. Трябва да бъде преместена с около 700 м. заради инфраструктурата в района на Гейзера, емблемаат на града, а и защото така се поставя началото на експозиционен музеен комплекс в града. По преместването на добре запазената гробница се работи от две години. Гробницата ще бъде вградена вътре в самата сграда, която ще бъде с музейно експониране. Прецизната работа по преместването ще извърши екип на софийска фирма, спечелила конкурс по ЗОП.За около и над 200 хил. лева. Проектът е разчетен в две фази – първата е преместване на Античната гробница, вторият – проект за експозиционна зала, в която ще се покаже културното наследство на Сапарева баня, а именно – Източният град Германия. Работата ще продължи с месеци, обяви кметът на Общината Калин Гелев.
Така си е. Сапарева баня отдавна има мераци да си има и музей – не само баленология и посетителски туризъм с над 120 къщи за гости и над 10 открити басейна и комплекси, с картинна галерия и др. А и с музей. Преди години музейните специалисти в Кюстендил се произнесоха, че градчето няма потенциал и за музеен център. Айде-де! Близкият Белчин да бе по да е, та изгради Мали Цари град. В древна Германея все още нещо ще изкочи и тутакси ще влезе в … музейна употреба.Оттук е минавал древен римски път. Няма начин да не е артисало нещо и от тая дестинация. Нямат отказване по Сапарейро.

90 % – Hi-Wi
Близо 90% от домакинствата в Кюстендилско имат достъп до интернет, съобщават от Териториалното статистическо бюро. Проучването е проведено в Кюстендилска за 2022 год. и то показва 87.4% от домакинствата с достъп до интернет в домовете си. Този процент вече сигурно е и по-висок, коментират специалисти. Още повече, че вече върви ноов анкетиране с 84 домакинства „по села е градове“ в областта. Според проучването 61.3% от лицата на възраст 16–74 навършени години използват регулярно интернет – всеки ден или поне веднъж седмично. Мъжете в областта са по-активни от жените, като 63 % от тях използват редовно интернет, при 59.8% за жените. Все още обаче в региона има „бели територии“ откъм Интернет покритие. Така село Бобошино на границата със Сърбия нямаше никакъв обхват – и за Интернет и за GSM сигнал,и това беше установено на последните избори, когато трябваше да се осигури видеонаблюдение. Проблеми откъм интернет са и районът на Рила-Рилски манастир, селцата по Поянечко, община-Невестино – по границата със Северна Македония.
Но е супер, че има такъв висок процент на Hi-WI в Кюстендилско.Добра изненада е да видиш на входа на едно с.Скрино, например, табела, че интернет доставчик е еди кой си. Или и до по-затънтена махала. Добре. Ама как се използва интернетът. Да си чатиш и пишеш глупости със скучаещи като теб индивиди. Да пишеш безразборно едно друго по Фейса. Не и да четеш интелектуално написан текст, по-така галерии, информационния поток да следиш. Простотите са неизчерпами по Нета. И това не е добре.

Най-после – Клечков!
Областният координатор на БСП в Кюстендил, бивш работник в службите за сигурност и доскорошен банкер, който изкара три, макар и къси, депутатски мандата, Бойко Клечков подава оставка. Това обяви той на пресконференция днес в партийната централа.Но добави, че ще продължи да работи като редови член на партията. Оставката идва след резултата на БСП в 10 МИР – малко над 5 хиляди гласа и малко над 13% на вота на 2 април. За пръв път от десетилетия местните социалисти не получават мандат. Самата оставка обаче още не е факт, предстои процедура и обсъждане в клубовете и по организациите, поясни Клечков. „Тя трябва да бъде обсъдена в общинските партийни организации. След това на областното съвещание, което ще се проведе може би в другата седмица или по другата, за да можем все пак там да се разгледа наново. И тогава вече мога да кажа окончателно какво е становището на цялата партийна организация. Говоря за кюстендилската партийна организация. Досега такъв случай не е имало. Може би това ще бъде първият случай, в който ще се разглежда и оставка на председател на областния съвет на БСП.“ Коментарите в града са, че на Клечков просто не му с занимава повече с политика. Прогнозите са БСП да не се подготви добре за местния вот наесен, няма и силен кандидат за градоначалник на Кюстендил, както и за съветници.
Е, има опция оставката да не бъде приета .Но е достойна постъпка – най-после, Клечков. Нарича и сега себе си „функционер“. А защо ли му трябваше да се захваща. Явно е някаква родова „краста“ фунционерството – дядо му /Александър/, баща му /Любомир/, сега и той. Нека навреме да се прибере в банковия клон и в дома в Жиленци, да си гледа спокойствието /лов ли, спортуване ли, екскурзии ли/. А червените по Кюстендил да му мислят. Няма кой, нямат лидер. Никой не ще. Може би…. Малинка Чингарска. Жената взела да мете доброволно партийния офис. Така коментират…Достойна постъпка, и нейната!

Раждавишкият Етър

С изложба под мотото: „Рекламата е душата на търговията“ навръх Цветница с подборка от характерни издания и фотоси от началото на 20 в. в кюстендилското с.Ражзавица откриха нова галерия. Отремонтирана стара къща с навес и плевник. Прясно префасонирана, решена в ретростил. А първата изложба вътре показва уникални печатни реклами в България от първите десетилетия на 20-и век. Пълна панорама на рекламата в България от самото начало на 20-и век до Втората световна война. По това време се е рекламирало най-вече във вестниците, но има и афиши, има и листовки, брошури, които са били раздавани в самите компании, в търговски обекти. В изложбата са включени реклами на всичко, което се продавало на българския пазар по онова време – от тежка земеделска техника, домакински и битови уреди, до мода и алкохол. И уникална грамота на човек от Раждавица /Стоян Балджи/, получил бронзов медал на земеделското изложение в Пловдив, панаира, връчен му лично от цар Фердиданд. Във в.Кюстендил е находката. Такива работи.
Само похвали за Роден край и неговата движеща сила Борислав Крумов. Въпреки дъжда и насмитациите два дни в Раждавица беше етно празник. И стогодишната реставрирана фурна запалиха и изпекоха вкусни месива. И стари занаяти демонстрираха. А върхът се оказа новата галерия и рекламата отпреди век. Дай, Боже, така да вървят нещата при Б.Крумов. Който все по-заформя Раждавишкия Етър…

Резонно – кметът на Кюстендил Петър Паунов поздрави здравните работници. В поздравителния адрес той засвидетелства дълбокото си уважение към благородните усилия, които всеки ден здравните работници полагат за опазване и подобряване здравето на хората. „Вашата професия е житейско призвание, за което се изисква голямо сърце, висок професионализъм, съпричастност, сила, за да излекуваш болката и умение да вдъхваш вяра и надежда. Дерзайте и вярвайте, защото благодарността от тези, на които сте оказали помощ е безкрайна“, се казва в поздравителния адрес. Паунов отправя благодарност към медиците за всеотдайния им труд, който полагат те, за да съхранят най – ценното – човешкия живот и здраве, за усърдието, себеотрицанието, човешкото отношение, които проявяват ежедневно и ежеминутно.
Така си е.Хубавото е и, че понашумелият документален филм „Провинциална болница“, сниман в КОВИД отделението на районната болница с главни герои пулмологът д-р Евгени Попов и самото КОВИД отделение беше показан тази вечер и следващите се предвижда по местния киноекран в театъра, както и на други места в страната. И понеже стана дума и за КОВИД времената – тогава ръкопляскахме на докторите. Сега сме на позравителни адреси, документални ленти, а пациенти носят ли носят на личните си лекари… бонбони и цветя. „Ще хванем диабет“, горчиво се пошегува местен невролог. Алтернативата е ясна и отдавна е известна – не бонбони, пари! И ръкопляскания!! Не само при КОВИД пандемии, а всеки път, и днес – Деня на здравето!!!