Неопетненият
35 години от гибелта на алпиниста Людмил Янков почетоха в Кюстендил. Един от героите на експедицията ни „Еверест-84“ загина при тренировъчен лагер на национилния ни отбор под връх Кмилата в Рила на 17 април 1988 г, когато екипът се готвеше за експедиция до връх К-2. Тогава с Янков загина и друг кюстендилски аплинист Стоян Наков. На паметника на Людмил Янков и Стоян Наков на ул.Людмил Янков в Кюстендил бяха поднесени венци и цветя от депутати, кмета на града Петър Паунов, от туристическото дружество „Осогово“, планинари, граждани. Беше обявено, че във връзка със 70-годишнината му, която се навършва през август т.г., ще бъде организирана специална експозиция в музея на алпинизма в гравда, върви и подписка за имунаването на безименен досега връх в Рила на Людмил Янков. Хор „Осоговско ехо“ изпълни песен, посветена на обичания в Кюстендил и в цяла България алпинист.
Доста от нещата по поклонението на ул.Людмил Янков се повтарят, думите – също, обикновено вземат текстове от книгите му. А и едни и същи, като че ли, идват да му отдадат почитта си. И внучетата му, децата на Людмил младши. И „ораторите“ пред гранитната композиция четат познати фрази. Но това не създава тягост. Странно – в Кюстендил, където всеки всекиму завижда и дебне, византийщината е философия и критерий на немалко хора, не се е намерил някой да каже … обидна или крива дума за Людмил Янков. Доста показателно за кюстендилци /той самият е роден в Перник, и доста от по-младите, и не само те, бъркат родния му град/. И остава неопетнен. Достойно.