Две минути мълчание

dav

С поклонение и поднасяне на венци и цветя пред паметника на Булаирци /13-и Рилски пехотен полк/ до пл.Велбъжд в Кюстендил отдадоха почит към Христо Ботев и на загиналите за България. Преди това прозвучаха сирените, – десетки хора застанаха, за засвидетелстват преклонението си пред героите на България. Кметът на града Петър Паунов, областният управител инж.Александър Пандурски, от общинската и областната администрации, представители на политически и обществени организации, граждани – спонтанно, без предварителна организация, с включиха в поклонението. От създадения преди година клуб „Традиция“ в града отдадоха почести. От микрофоните прозвучаха думи на признателност и възхвала. Минаха и неща, за които допреди годиин беше немислимо – за отрязаната Ботева глава, за гроба му е т.н. Но всичко се свежда до безсмъртието.
Но за сирените. Едва ли е най-символично /къде ти!/ да почетем безсмъртието така. Жена, не на чак такава възраст, изохка, че не може да издържи права цели две минути. И се вмъкна в близкия магазин.А при соца виеха по 3 минути. От какъв зор, направо плашещо! И децата се … ждимкат. Сирените се пускат при бедствие. Нещо друго трябва да се измисли. Дори камбаните да бият в един момент, за минута, в цялата страна. По е приемливо. А пък и без нищо – пак, става. „Стига ми тая награда – да каже /да, да каже – това е достатъчно!/ нявга народът/ умря сиромах за правда, за правда и за свобода“.