Стотици близки приятели, бивши колеги, дори пристигнали от чужбина техни познати, бивши управници на Дупница, дупничани изпратиха в последния му път днес Ангел Христов, единия от така нар. братя Галеви. Христов почина в петък вечерта, като незнайно и досега как се беше прибрал в къщата си в дупнишкото с.Ресилово, след като заедно с Пламен Галев бяха обявени за международно издирване с червена бюлетина по Интерпол – от май 2012-а. Никой не коментираше версиите как се е прибрал. Погребението му трябваше да бъде в неделя, но беше отложено заради образуваните две досъдебни производства по случая с неговата смърт. Два буса закараха до гроба на Христов над 30 венцена, букети, обявиха от наетата траурна агенция. Близките бяха предплатили местата на паркинга при централиня храм „Св.Георги“, където стана опелото от шестима местни свещеници. Противно на очакванията нямаше засилено полицейско присъствие. Униформени полицаи и жандармерия охраняваха повече централната улица. Дрон заснемаше почти през цялото време процесията. „Или полицията и службите снимат, или хора на Пламен Галев са, да види и той как изпращат брат му“, разсъждаваха кибици по тротоара.
Храмът беше препълнен от дошлите да се сбогуват. Сред тях беше и /бойната дружба, в един отряд са били/ Златко Баретата, но той отказа да говори пред репортерите. Не каза нищо и бившият кмет на Дупница инж.Атанас Янев, кметувал под давлението на Галеви. Полковникът от резерва Стоян Ушатов, бивш техен командир, когато Галеви са били барети, каза пред кореспондента на БНР: „Достоен български офицер, патриот, антимафиот, чудесен човек“. Беше дошъл и ректорът на частния институт по туризъм в Банско проф.Васил Жечев: „Аз съм дошъл да уважа моя старшина. Казва се Христо Христов. В Сандаски 73-та-74-та година бях войник и неговия син е починал. Аз съм дошъл да уважа старшина Христов и неговия син“. Чак от Словакия беше пристигнал Васил Василев-Клеменца, свързан в недалечноот минало с ВИС, сега преподавател по богословия в Печанския универсиитет в Словакия, както сам каза: „Царство му небесно. Изпращаме достоен човек в последния му земен път. Род предхожда, род дохожда. Светото писание трябва да се чете“. До него стоеше дъщеря му. Бивш ковмандос, авно свързан с Галеви, докато са били в системата, се провикна пред храма: „Докато сме живи, ще ги споменаваме. Никога няма да умрат. Човек умира, когато го забравят и няма кой да го споменава. Докато сме живи, докато има мъже в тази държава и докато има българи в тази държава и ги споменаваме, те никога няма да умрат“. Човекът изръси още нещо:
„Разбира се, че е бил убит“.Аз съм бивш командос на 75 г. Ето ми служебната книжка .Не съм някой пръдльо, командос съм .Знам всичко, от-до. Важното е как го убиха. Според мен е по класическия начин. Той е такъв здрав човек, как ще вярвам, че ще умре от инфаркт. Дават му десетина хапчета виагра, и така става“, добави мъжът.Сред опечалените бяха съпругата му Радмила и двете им деца, приятелката на Пламен Галев Юлияна, близки на Ангел и авери като Васил Капланов-Каплата, бивши колеги от ЦСБОП, които също донесоха венец /такива венци и на Шипка не се полагат!/. Дупничанин обобщи накрая: „Прави ми впечатление, че има доста хора с черни фланелки, с цветя, с букети, мъже, жени, много народ. Някои от тях изглеждат страшни“. Разбира се – това не е всичко. Къде е другият брат!