Отвъд годините   
Десетки хора от Кюстендил и страната се качиха на Мальовица, за да отбележат 70-тата годишнина от рождението на Людмил Янков. Един от героите на експедицията „Еверест-84“ загива през 1988 година под връх Камилата при подготовката за експедиция до К-2. За планината заминаха два автобуса с туристи и приятели на Людмил Янков от Кюстендил. Без принуда, по свое желание .След тържество на Меча поляна, някои стигнаха на втората тераса на Мальовица, където се намира паметната плоча за загиналия Людмил Янков. Там са именаат на неговата свръзка Стоян Наков, на друг голям кюстендилец алпинист Стамен Станамиров-Стамбата. „Отдадена му бе почит на Людмил. От отдел „Култура“ имаше слово. И оставени цветя, каза планинарят инж. Севдалин Атанасов. В Кюстендил тече подготовка за още едно отбелязване на 70-годишнината на Людмил Янков, то ще е в началото на септември, казаха от туристическото дружество „Осогово“ в града.
Да не се бърка – роден е на 11 август 1953 г. в Перник /не в Кюстендил/.Един от най-романтичните представители на българския алпинизъм. Започва да се занимава на 18-годишна възраст. Осем години по-късно, през 1979 г. става част от националния отбор и треньор в алпийския клуб в Кюстендил, където живее. През 80-те години изкачва северните стени на Матерхорн и Айгер, както и някои от по-известните стени в Доломитите, прави първото българско спускане със ски от Елбрус, изкачва върховете Ленин, Комунизъм и Корженевска в Памир, участва в националните експедиции до Лхотце (1981 г., достига 7950 м) и до Еверест, 1984 г. След като започва драматичното слизане на Христо Проданов от Еверест, Людмил Янков изминава “на един дъх” невероятната денивелация от над 1300 м (изкачва се от 7170 м до 8500 м височина), при температури, достигащи минус 40 градуса, за да помогне на своя другар. Тогава получава измръзвания и след завръщането си в България се налага да му ампутират 4 от пръстите на ръцете.
Ето накратко развоят на събитията На 20 април Христо Проданов и шерпът Ринджи тръгват по трудния маршрут на Еверест – Западния гребен. След 8500 метра Ринджи се отказва и Христо продължава сам, без кислороден апарат. Достига върха късно, в 18:10 местно време. В 18:42 започва спускане към Лагер 5 по собствените си стъпки. В 21:10 съобщава в Базовия лагер, че заради настъпилата тъмнина и лошите атмосферни условия прекратява слизането и ще търси място за нощуване. До сутринта няма вест от него. Рано сутринта на 21 април са регистрирани едно-две натискания на комутатора на радиостанцията без думи и говор. В 8:30 се чуват неразбираеми думи: „Аз… тук… на големия сив купен“. Предполага се, че Проданов е в тежко състояние – без палатка, кислород и спален чувал, най-вероятно на височина 8300-8500 м. В 10:00 шерпът Ринджи слиза от Лагер 4 и става ясно, че Христо не се е завърнал там. Към Лагер 5 тръгват Трифон Джамбазов, Людмил Янков и Ринджи. Групата на Иван Вълчев, която се движи от Лагер 3 към Лагер 4, също се включва в издирването. В 16:00 Людмил Янков, който се придвижва най-бързо, достига 8400 м. Междувременно, Христо Проданов периодично подава сигнали с комутатора на станцията, обяснява, че е загубил ръкавиците си и че ръцете са му измръзнали, не може да се движи. Атмосферните условия се влошават. На следващия ден – 22 април, спасителната акция продължава, въпреки че палатките в Лагер 4 и единствената палатка в Лагер 5 са разрушени. В 18:30 Иван Вълчев достига 8200 м. Иска разрешение да продължи нагоре, за да окаже помощ на Людмил Янков в търсенето на Христо. Ръководителят на експедицията Аврам Аврамов му нарежда да се спусне към Лагер 5 заради настъпващата тъмнина. Людмил Янков продължава да се движи нагоре с фенерче, в 21:45 вече е достигнал 8500 м. Около час отклонява молбите на останалите алпинисти да прекрати търсенето. В 22:30 съобщава, че ще нощува на 8400 м. Цялата нощ, през 15 минути алпинистите поддържат радиовръзка с него, за да не заспи. На 23 април Аврам Аврамов нарежда на всички групи да слизат надолу. Людмил Янков се завръща в Базовия лагер с измръзвания на ръцете. По-късно посвещава следните стихове на своя загинал приятел Христо Проданов:
Не питай за цената на мечтата
бори се, литвай, падай и умирай!
Носи я винаги напред – в ръката,
възкръсвай, ставай, искай и намирай!

Не я затваряй в себе си, в душата…
Изправен дишай, никога не спирай,
мечтай за радостта, за красотата.
С възторг и трепет, с вяра в чудесата –
тя ражда и мира, и светлината,
с кръвта заплаща любовта и свободата.
Не питай за цената на мечтата.
Янков публикува свои стихове и разкази / по-скоро – есета/ в български издания. Получава наградата за публицистика на в. „Пулс“, лауреат е на награда за литература за книгата си „Мечта отвъд долините“. След смъртта му излиза стихосбирката „Гранитна вода“ и публицистичната му книга „Стената“. Носител е на редица награди, сред които най-високото държавно отличие по онова време – орден “Георги Димитров”, международната награда „Феърплей“, „Спорт, етика, мъжество“ на в. „Спорт“.
Една от книгите му, фактически първата, е озаглавена – „Мечта отвъд долините“. Людмил е отвъд годините. Малко хора могат да си го представят на 70 г. Колко ли щяха да го бутат по кандидатски листи, да се навъртат около него е да събират имидж. Съдбата му спести тия мръсотии като политика, кариерничене, слагачество, днешната ни поквара. Остана там – на втората тераса под Мальовица. Да сложим цвете!