Не върви с помпозности
Проф. Димитър Чолаков е новят носителят на Националналната награда за живопис на името на Владимир Димитров Майстора. Наградата се присъжда на български художник за постижения в изобразителното изкуство през изтеклата година. Учредена е от Община Кюстенди 1973 г. и Съюза на българските художници до края на 80-те години на миналия век, след което е възстановена през 2012 г. Наградата има и паричен израз – 9 хиляди лева.И беше връчена на церемония в кюстендилската художествена галерия „Владимир Димитров-Майстора“, по традиция това става на 1 февруари, рождената дата на художника. Номинираните бяха четирима. И по традиция сакяш става на една протяжна и досадна церемония, с помпозности, речи, слова, поздравителни адреси. И пр. – кому е нужно След получаването на статуетката проф.Чолаков каза: „През живота си съм получавал много награди, но това е най-ценната и най-голяма награда. Преди 52 години, като ученик в художествената гимназия в София, ни доведоха на откриването на тази галерия. Тогава не съм си и мислел, че ще държа тази награда. Точно преди 30 години, в тази галерия, ми връчиха наградата „Кюстендилска пролет“. Това става благодарение на моите колеги. Всички които бяха номинирани са изключително достойни и добри художници. В България има страхотни художници“, каза Чолаков. Председателят на СБХ Любен Генов представи четиримата номинирани за престижната награда,номинациите са определени от жури.Четирима автори, сред които е избран и носителят за 2023 година са Валентин Дончевски от Стара Загора, Георги Андонов от Кюстендил, Динко Стоев, преподавател в Националното училище за изящни изкуства „Илия Петров“, и проф. Димитър Чолаков. Хубава традиция е да се ходи след всички церемонии до къщата музей „Владимир Димитров – Майстора“ в Шишковци. Там бяха поднесени венци и цветя на паметника на художника. И черпене с парче баница, питка, сладкишче… Но и там с предвартелна подготовка, програма. И т.н.
Много му идват на Майстора тия официалности, а пък и в Шишковци не го оставят намира. А той – всички го казват – бил е изключтелно скромен, дедо Владе го наричали. Какви ти речи и поздравителни адреси. Скромната, скромната трябва с него. Ама нали трябва да се награждават професори, светила, гости и т.н. Да има натегачество. И още нещо – защо никой след тия официалности не хване да отиде и до Фролош, където е раждан. Може би – догодина, за 143-та годишнина. Време е.