Месец: март 2024

Хвалби не помагат

Хвалби не помагат 
Вътрешният министър Калин Стоянов посети днес Областната дирекция на МВР – Кюстендил. На място той се запозна с действията на щаба, ръководен от директора на областната дирекция старши комисар Светослав Григоров, извършени до момента по издирване на непълнолетната Ивана. Семейството на момичето потърси помощ от служителите на реда за откриването ѝ вечерта на 22 февруари, а в работата на терен беше ангажиран значителен кадрови ресурс на МВР – /хиляди – така го написаха предния ден/полицаи, жандармеристи, пожарникари, както и служители на Горското стопанство, планински спасители. В първите дни активно участваха и доброволци. Усиленото издирване обхвана огромна по площ територия, обстойно беше изследвана всяка информация за евентуалното местонахождение на 17-годишното момиче, което е в неизвестност от 22 февруари. Посещението на министър Стоянов е по-скоро е работно, той е информиран за продължаващите чрез различни оперативни способи издирвателни действия, които се осъществяват под координацията на щаба в Районно управление – Дупница. В Дупница коментарите са, че Ивана вече е извън територията на Общината, а вероятно – и извън граница. Това дава някакви шансове момичето да се завърне живо и здраво, коментират по града, който живее от две седмици с неизвестносттите по съдбата и. Това предположи пръв кметът на Дупница Първан Дангов, който бил в постоянна връзка с министъра Стоянов. Дангов вече държи „на радиомълчание“ по случая „Ивана“.
От полицията два дни въртят един и същи текст. Какво е направено след като семейството потърсило помощ… И т.н. Нищо не е направено, щом нищо не беше намерено, никаква следа, предположение, насока някаква. Така и с Янек Миланов, пак в Дупнишко, преди две години. Сега – за Ивана. Намерено е якето, мобилния телефон, оставен пир класната. Намесите в профила и. И нищо. В Кюстендил се сетиха, че момче изчезна по Хисарлъка. Преди двадесет години. Нищо от тогава и за него. Така, че. Не трябва да се пише и говори какво е направено. Това не помага. И никой не го иска това. Нищо не е направено, щом нищо не е намерено. А ащо ке намери момичето, всикчи ще отидат в Дупница и ще кажат, че те са го открили…

Дали в тоя век

Дали в тоя век
Обсъждане за въздействието на околната среда /ОВОС/ по проект за модернизация на жп линията Радомир-Гюешево-Границата със Северна Македония е насрочен за 28.03.2024 г. 11:00 часа в Заседателната зала на Община Кюстендил., Възложител на проекта е Национална компания „Железопътна инфраструктура“.Безвъзмездното съфинансиране на проекта – от Кохезионен фонд: 19 266 584,87 лв. Самото изграждане – поне 0,5 милиарда лева… Железопътната линия София – Перник – Радомир – Гюешево – граница с Република Македония е с обща дължина 139 км. Проектната скорост варира от 70 до 100 км/ч, с някои ограничения от 40 до 75 км/ч. В участъка има 12 моста с обща дължина 251 м и 6 прелеза. Управлението на движението се осъществява посредством полуавтоматична блокировка без проходни сигнали между гарите. Участъкът Радомир – Гюешево е с обща дължина 87.97 км., еднопътна, неелектрифицирана жп линия с междурелсие 1 435 mm. Линията е разделена на два участъка.Жп участък Радомир – Кюстендил има 4 междинни гари, 8 спирки, 12 моста с обща дължина 371 м, 9 тунела с обща дължина 1 927 м и 12 прелеза с дървено покритие. Проектната скорост варира от 75 до 90 км/ч; Жп участък Кюстендил – Гюешево има 9 спирки, 7 моста с дължина 197 м, 8 тунела с обща дължина 950 м и 12 прелеза с дървено покритие. Проектната скорост е 65 км/ч. От гара Гюешево до границата с Република Македония няма изградена връзка. В миналото е взето решение връзката да бъде между Гюешево и Крива Паланка (Р. Македония), като за тази цел трябва да бъде изграден граничен тунел с обща дължина 2 368,00 м, от които 1 194,70 м са на територията на България. Строителството на тунела от българска страна е започнало през 1941 г. Напълно завършени са 550 м. След 1943 г. строителството на тунела e преустановено, като облицованата част е била отделена с тухлена стена от прокопаните галерии и дълго време е използвана за складово помещение. Това по техническата част.
И започват ядове. Кметове на села в Кюстендилско коментират, че вече са направени съответните геодезически проучвания по трасето. Работено е с месеци – замервания, сондажи е пр. Най-сериозен проблем според тях е отчуждаването на имотите и тук ще има голям спеч. Линията минава през плодородни земи и овощни масиви. Овощар от с.Соволяно например губи 80-декарова разкошна черешова градина. Реве му се на човека. Нека са успокои. Тая модернизация я стане в тоя век, я не. Освен, ако американците не решат да прокарат коридора до Косово /Западните Балкани/. Заради всичко, което се случва по Източна Европа.Ама – знае ли се!

Да засадиш дърво

dav

Да засадиш дърво

dav
dav
dav

Стотици кюстендилци се наредиха на опашка, за да вземат безплатно дръвчета от кампанията на Гората БГ. Предлагаха се не само овощни видове, а и паркови, медоносни, горски. Организаторите от Гората БГ бяха доставили близо 13 000 дръвчета на импровизиран щанд до пл.Велбъжд. Някои бяха дошли час-два по рано, за да вземат – макар, че нямаше ограничения в бройката. Едва не се стигна до бой. Сега е най-подходящият сезон за засаждане. Бяха дошли и хора от селата.И от съседни общини. „България е пълна с добри хора. Където и да отидем – има стотици хора, във всеки един от градовете. Подреждат се на опашка, чакат, вземат дръвчета за да станат част от нещо голямо и мащабно, а именно засаждането на 1 млн. дръвчета само за 5 месеца от доброволци“, каза създателят на кампанията Никола Рахнев.
Първо – такова стълпотворение, не се очакваше. Дали, защото дръвчетата са безплатни. Или дошлите наистина искаха да засадят по-интересен вид, непознат за района . И затова имаше и разочаровани. Не им обяснили, пък и няма как да са сигурни, какво са получили .И дръвчетата са доста крехки, маломерни. Трябва да ги чакаш години, за да разереш какво си взел. Като пораснат. Имаше е такива, които се притесняваха от това, че не се знае от кой разсадник са, как са транспортирани дотук, да няма зарази. Има ли фитосанитарен контрол – има си правила за доставка и предлагане на фиданки. Абе, какво „да го изглиждаме чак толкова“, казват нашенци. Дават ли ти – взимай. Другата максима също е валидна – всеки да засади дръвче в живота си. А Гората БГ си знаят кое как е…

Партията любима

Партията любима

dav

Над 20 молби за напускане подали членове на клубове на БСП в Кюстендил, казват активисти. Това станало при скорошното посещение и среща на лидера Карнелия Нинова с местния актив на социалистите. Напускането още не е факт, защото не е спазен уставът, коментираха ситуацията със ситуацията в местната БСП организация. Състоянието на общинската организация на БСП в Кюстендил не е добро – така е след местния вот през октомври м.г., когато партията спечели едва 4 съветнически места, а лидерът и Йордан Тодоров, който беше и кандидат за кмет на Обината подаде оставка .И молба за напускане. За временен председател на Общинската организация беше избран дългогодишният активист инж.Милчо Христов. В изпълнителното бюро влезли стари кадри. По-младите обаче са недоволни от тази ръководна конфигурация и решили да напуснат. Временният председател Христов каза за БНР, че има само една подадена молба за напускане – на предишния председател Йордан Тодоров. Останалите – говори се за 24 подадени молби, не са спазили процедурата, като са връчили молбите си директно на лидера Корнелия Нинова, а не до низовите организации .Имало съмнение и, че молбите са писани от едно лице, а някои от подписите са подправени .И т.н. „Това е положението. Все младите са виновни за всичко“, казва един от активистите, който обаче не е подал молба.Все още-
Едва ли конфликтът е млади срещу стари в кюстендилската БСП. Трусовете вътре не са отсега, те са и личностни. Още след като Иво Атанасов не я оглявава. След това Мая Манолова. Катя Янчева. Росен Раденков. Сега – Йордан Тодоров. Още когато Иван Каракашки си взе шапката и си тръгна и вече не ще и да чуе за политика и партия. Къде са целите фамилии, поколения, комунисти – местни. Гергинови, Шишкови, Клечкови, Аничкини…Когато Нинова отговаряше на въпроси на репортерите пред местната БСП централа,а вътре в залата я чакаха от тукашното партръководство, някой подхвърли: „Колко са малко, догодина и толкова няма да са!“ Както и да е. Покойният историк Денчо Митев някога написа „История на кюстендилската организация на БКП“. Сега да е отнякъде да напише продължението. За последните 30 години. Ще е интересно. За самите комунисти.

3 март – като за последно

3 март – като за последно

dav

dav

С полонение пред паметника на Булаирци /Тринадесети Рилски пехотен полк/ и с програма от сцена „Олга Борисова“ до амфитеатър Арката в Кюстендил отбелезяха 146 години от Освобождението. Стотици споделиха вълнението си от датата 3 март и с вълнение слушаха родопска гайда и изпълненията на комсическата Валя Балканска. Май заради нея дойдоха толкова хора – сетиха се общинарите да я поканят. На поклонението бяха кметът инж.Огнян Атанасов, областният управител инж.Александър Пандурски, депутати, представители на политически парти и организации, от училища, читалища, клубове. От микрофоните се чуха слова за Осбождението и Свободата. 14-те момичета, кандидатки за приза мис „Кюстендилска пролет“, които ще се яват на финалния конкурс на 16 март, раздадоха стотици национални знаменца.
Кметът инж. Огнян Атанасов се обърна с думите: „Трети март е знак за надежда! Ден на пролятата кръв на нашите деди за Освобождението на България! Ден на Раковски, на Ботев, на Левски и на всички възрожденци, дали живота си за България! Ден, чакан повече от 500 години! Ден, благодарение на който можем да се наречем свободни и да имаме свободен избор! Ден, в който България се е освободила от турско робство! Пожелавам на всички българи, независимо къде са по света, да бъдат живи и здрави, да се гордеят, че са българи, да не се притесняват да казват, че сме били под турско робство допреди 146 години! Бъдете здрави!“ , заяви инж. Атанасов. „Днес е Денят на нашето Освобождение. Денят на свободата, но не онази от миналото, която буди сладки спомени за героични и славни времена. Днес, българи, честваме Деня на днешната си свобода, която браним и отстояваме с вяра, с чест и с мисъл за бъдните времена. Свободата не е даденост – този урок го носи всеки от нас в кръвта си, в която текат подвигът, саможертвата и мечтите на всеки наш революционер. Ние я отстояваме всеки ден, в който защитаваме своите права да живеем достойно, честно и с вяра, които предаваме на нашите деца. Преклонението пред подвига на предците ни обаче няма стойност, ако не го съчетаваме с размисъл за бъдещето“, се каза в словото.Е, какво друго да каже един кмет като за един 3 март
Тая година и този път обаче надувките минаха всякаква търпимост. Ясно е, че президентът си прави /той си я е направил вече/ партията “ 3 март“. Да е жив и здрав. И да си се събират по клубове, по местности, върхове и паметници и пр. Но не и да е национален празник. И това днес, с всичките му показни дъндании и безумици, да приключва. Като за последно!!

След АПК и ВИС

След АПК и ВИС

dav

Жители на кюстендилските села Коняво и Дворище се противопоставиха срещу изграждането на фотоволтаичен парк на около 1300 декара площ в землището между двете села. На срещата по ОВОС в залата те изразиха бурно неодобрението си, наложи се пред кюстендилското читаище „Братство“ да бъде изпратена полиция. До напрежение не се стигна. За изграждането на фотоволтаика са издадени съответните разрешителни. Експерти по почвознание при БАН разнясняваха, че земята, почвата, на отредения терен, който вече е частен, закупен по надлежния ред, не е плодородна. В миналото са правени опити за засаждане на череши, но това е завършило с провал. Било е ро времето на АПК, споменаха местния аграрник легенда Стоян Костов. Земята сега пустее. С нищо фотоволтаикът не създава рискове за района и околната среда. Организирани от партия „Възраждане“ активисти обаче изразиха бурно несъгласието си. Кметът на Коняво Марияна Александрова обясни, че фирмата, свързана с ВИС, се появила през 2007 година. И започнала трескаво да изкупува зема. Някои им я продали. Други – отказали. Но още тогава е имало притеснения. После висадгжията продал терена на друга фирма. Която съвсем надлежно си полу„ила разрещеине да изгражда огромния фотоволтаик. В края на краищата ОВОС-ът ще е за изграждането на парка между двете села, казаха експерти.
Значи що за недоволство е на принципа „след после“. Проектът е от 2019 год. Когато изобщо не го имаше „Възраждане“. Ама сега го има. И затова го има и тоя шум и врява в залата на читалеще „Братство“. Хоарата на Копейкин трупат актив някакъв. Малко смут стана, когато един от доведените професори по почвознание каза: „Нас земята не ни интересува“. Значи АПК и ВИС ги интересуваше. А хората на БАН – не!