Дълбай, Методи!
Методи Донев покани, и те дойдоха, приятели, хора на поезията и интелекта, каквито ги има в Кюстендил. В Пирговата кула, на трите и етажа и по дървените стълби застанали. Така беше представена новата му стихосбирка – „Вдън“. Разбира се – беше казано, че „Методи Джонев е сред най-емблематичните имена на кюстендилската поетична сцена. Поет на краткия стих, на метафорично поднесените философски прозрения. Представената стихосбирка е № 24 в поредицата на поетичните му творби“. Вярно е. Но някак убягва на взелите думата вътрешната сила и оригиналност на тези, този път – по-дългички от едно изречение, негови стихове. Методи е странен, вглъбен по своему. Върви мълчалив из града, ряядко се спира и заговаря някого. Кара си я неговата. И пише стихове
Дълбай в душата си, дълбай с длетото,
наточено на конски косъм,
дълбай и няма да повярваш колко стружки,
колко сажди ще изровиш от душата си –
за малко завещана ти,
и то назаем.
И още малко от така късите му стихове
Не бих полегнал под една и съща плащеница
със човеци,
викащи: „Осанна!“
Дълбай,Методи, дълбай!